Определение № 119 от 13.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 13.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500088 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, чрез пълномощника главен инспектор

И., против определение

№

260010/25.01.2024 г. по гр.дело № 864/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което Комисията-жалбоподател е осъдена на основание чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм/, като идентичен с чл.157, ал.2 от ЗОНПИ във връзка с чл.77 от ГПК да заплати държавна такса за производството пред този съд в размер на 178 505,12 лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото. Той не дължи такса и на основание чл.84, ал.1 ГПК тъй като не е налице изключението, посочено в разпоредбата.

Цитира практика на ВКС и на съдилищата, според която исковете на Комисията по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което ищеца - КПКОНПИ следва да се ползва от привилегията предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.84 от ГПК. Разпоредбата на чл.159 от ЗПКОНПИ предвижда, че за неуредените от специалния закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК и доколкото в него изрично е регламентирано, че Комисията не заплаща държавна такса при подаване на искова молба, то разпоредбата следва да се прилага с предимство пред общите. Сочи се, че въпреки наличието на разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, дори и да бъдат приложени общите разпоредби съгласно чл.159 от ЗПКОНПИ, то ищецът следва да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса, предвид чл.84, ал. 1 от ГПК и чл.162, ал.2 от ДОПК, която изчерпателно изброява публичните държавни вземания, за каквото е признато и това на Комисията по специалния закон.

1

Твърди се, че в производството по специалния закон Комисията е процесуален субституент на държавата. Конкретно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК сочи, че вземанията „ за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата са публични - поради това за тях държавна такса в производствата не се дължи.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по мотивираното искане на КОНПИ против Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А., от гр.

П., за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4 462 603,97 лв.

С влязло в сила решение по делото искът на Комисията е отхвърлен изцяло.

В срока за архивиране на решението с обжалваното определение Бургаският окръжен съд е констатирал, че не е събрана от ищеца дължимата за първоинстанционното производство държавна такса в размер на 178 505,12 лв. и на основание чл.77 ГПК е осъдил Комисията за заплащането й.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга.

Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е Държавата или неин процесуален субституент.

КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст.д.№ 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.

Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и 2 то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е.занапред.

Безспорно, също така, положителното решение по чл.154 КОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.

В заключение, доколкото друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника главен инспектор И., против определение № 260010/25.01.2024 г. по гр. дело № 864/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3