Акт № 800 от 30.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Бургас, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100501402 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр.Бургас-ищец по гр.д. № 1073 /2025 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 166/28.04.2024 год. в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивното дружество против О. Д. ,гражданин на *** да заплащане на сумата 69,52 евро / 135,96 лв. / стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 21.05.2022 г. до 31.08.2022 г.–за абонатен номер 929208 за обект с адрес – гр. *** к-с *** бл. * ап. ** вх. *-поради погасяване по давност ,както и иска за заплащане на сумата от 115,27 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за периода от 22.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано .

На първо място се сочи ,че е приложена грешна правна квалификация и погрешно е прието ,че клаузата на чл. 33 ал. 2 от ОУ е нищожна ,тъй като началото на давността е поставено в зависимост от едностранното поведение на кредитора –при евентуално издаване от негова страна на фактура ,като по 1 този начин се удържава предвидения от закона давностен срок и неправилно е определоно задължението на потребителя за заплащане на дължимите от него суми за предоставени ВиК услуги като безсрочно.Излагат се подробни съображения в тази връзка –сочи се ,че на първо място задължението на потребителя е за периодично изпълнение ,той следва всеки месец да заплаща предоставенатите и използвани услуги ..Клаузата на чл. 33 ал. 2 от ОУ не продължава давностните срокове ,а с нея се определя моментът ,в който длъжникът изпада в забава –след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране ,а задължение е да се издават фактури ежемесечно и това е регламентирано в чл. 33 ал. 1 ОУ.Затова не може да се възприеме схващането ,че задължението на потребителя е безсрочно и е необходимо да бъде изпратена покана ,за да изпълни задължението си да плати .Ноторно е ,че ВиК операторът е доставчик на обществени услуги и че те се заплащат ежемесечно ,като не е необходима покана .И дори и да се приеме ,че задължението за плащане е безсрочно ,покана не е необходима /изискуемостта се предпоставя от покана само при наличието на специална уговорка ,а тук няма такава . И при всички случаи давността започва да тече от деня ,в който вземането е станало изискуемо и в случая не е необходима покана

Затова в нарушение на закона съдът е приел за погасено по давност вземането за начисленото количество за периода извън три години преди подаване на исковата молба –за периода от 21.05 до 31.08.2022 г. ,като неправилно е приел ,че клаузата на чл. 33 ал.2 ОУ била нищожна Настъпването на падежа на задължението на потребителя за заплащане на цената е обусловено от издаване на фактура ,която индивидуализира вземането като основание за възникването му и началният момент е моментът ,от който се поражда правото на кредитора да заведе иск против потребителя – т.е. в случая след изтичане на 30 дни от датата на издаване на фактурата и от този момент следва да се изчислят и мораторните лихви за забава .

Освен всичко друго се отбелязва ,че на потребителя е дадена възможност в случай ,че не са съгласни с някои от клаузити в ОУ да упражнят правото си да предложат условия ,различни от едностранно изготвените от ВиК оператора/съгласно чл. 8 ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.и чл. 71 ал.2 ОУ /,поради което по аргумент от чл. 143 ял. 1 ЗЗП клаузата на чл. 33 от ОУ ,макар и едностранно и предварително изготвена ,е индивидуално договорена 2

,доколкото на потребителя е предоставена възможност да влияе върху нейното съдържание .

Затова и бездейтвието на потребителя следва да се тълкува в негов ущърб ,а не да създава привилегии ,тъй като никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение .

Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,с което исковата претенция да бъде уважена изцяло .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт.

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ищецът чрез особения си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Доколкото се претендират вземания ,представляващи периодични плащания ,те се погасяват с тригодишна давност съгласно чл. 11 б.“в „ ЗЗД и като погасени по давност част от претендираните вземания са недължими .Правилен е изводът на съда ,че началният момент на погасителната давност следва да се обвързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението,затова правилно е прието и че датата на издадените фактури за отчитне периоди ,подробно посочени в решението ,не следва да обуславя началния момент на погасителната давност ,тъй като в противен случай това би означавало ,че началният момент зависи от волята на носителя на субективното право ,което е незаконосъобразно –по този начин се създава възможност за отлагане на давността ,което не се допуска от закона .

Моли се за потвърждаване изцяло на решението .Оспорва се претенцията за заплащане на юк.възнаграждение в размер на 200 евро.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото ,а и видно от приетите по делото справка-извлечение, отпечатана от информационната система на СВп-Несебър, нотариален акт за собственост и заявление за промяна на партида, съдът приема за установено 3 пълно и главно, че ответникът е собственик и съответно има качеството „потребител“ за процесния период, за обект на потребление, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. *** к-с *** бл. * вх. * ап. ** с идентификатор ***, с партиден абонатен № 929208.

По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото са приети като писмено доказателства справки-извлечения от електронния карнет, касаещ потреблението по индивидуалния водомер, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата. Видно от справката извлечение, касаещ потреблението по потребителски номер 929208, се посочват показанията на водомера за периода от 21.05.2022 г. до 30.04.2025 г. които съдът е кредитирал изцяло.

Установява се, че измервателното устройство за водоснабдявания обект е едно, като отчетът на водомера за процесния период е от осигурен достъп на представител на ВиК оператора до водомера, тъй като е със статус на отчитане „видян“. Отчетите са извършване поне два пъти годишно, поради коеот съдът приема, че е спазен чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ, тъй като обектът очевидно има сезонен характер на ползване, вкл. с оглед факта, че ответникът чуждестранен гражданин и няма данни по делото да обитава постоянно имота. Приетата по делото справка-извлечение съдът е намерил за достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период. Видно от справката, изразходеното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за процесния период е 74 куб.м., а от разпределение са начислени 55,96 куб.м., предвид разликите между показанията на главния водомер и на индивидуалните водомери.

При тези данни и наличието на всички материалноправни предпоставки, районният съд е намерил, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на претендираната главница за процесния период, поради което искът за главница е доказан.

По отношение размера на дължимата главница, ищецът е издал три фактури от 2. 22.12.2022 г., 22.12.2023 г. и 27.05.2025 г. с общ отчетен период 21.05.2022 г. до 30.04.2025 г., с включена в тях стойност за предоставените ВиК услуги, съгласно показанията на индивидуални водомер, така и от начислените количества от дялово разпределение. Общият размер на 4 стойността на потребеното количество вода за процесния период, в т.ч. и от дялово разпределение, възлиза на 552,63 лева с ДДС, респ. 282,56 евро. Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът е приел, че размерът на главницата е определен в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ и е в претендирания с исковата молба размер.

За да постанови своето решение, първоинстанционния съд е приел, че стойността на претендираните количества потребена вода правилно са били остойностени за посочените периоди и е счел оспорването им за неоснователно, тъй като същите напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът е приел, че безспорно в случая са касае за вземания за периодични плащания – за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихва, които се погасяват с тригодишна давност.

В този смисъл, първоинстанционният съд е приел, че за погасени до давност следва да се считат вземанията за периода от 21.05.2022 г. до 31.08.2022 г., като е отчел обстоятелството, че исковата молба е предявена на 02.09.2025 г. и за този период от време е отхвърлил претенцията, а за останалия претендиран период от време – тоест от 01.09.2022 г. до 30.04.2025 г. е уважил претенцията и е присъдил в полза на ищцовото дружество сума в размер от 213,04 евро с ДДС /416,67 лв. с ДДС/ лева и съответно – законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане .

Пред настоящата инстанция е депозирана единствено въззивна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище гр. Бургас в частта, в която претенцията е отхвърлена – тоест – за сума над уважения размер на претенцията от 213,04 евро до претендирания размер на главницата от 552,62 лева, както и по отношение на отхвърлената част на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане – за сумата 115,27 лв. –обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците за периода от 22.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба . Въззивна жалба от страна на ответника – за уважената част на претенцията не е депозирана, поради което и предмета на спора пред въззивната инстанция касае единствено отхвърлената поради изтекла погасителна давност претенция на ищцовото дружество.

5

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за неправилност постановеното съдебно решение, съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява качеството на абонат на ответника в първоинстанционното производство за обекта, посочен в исковата молба – находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. *** к-с *** бл. * вх. * ап. ** с идентификатор ***, с партиден абонатен № 929208.. Спорният въпрос, повдигнат с въззивната жалба се свежда до това дали отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за пълния размер от претендираните суми, каквато е претенцията на ищцовото дружество.

По силата на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество операторът издава ежемесечно фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На основание чл.