Определение № 330 от 25.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 295/2025
- Вид
- Определение № 330
- Подписан
- 25.07.2025
- В сила
- 25.07.2025
- Състав
- Невена Грозева, Николай Джурковски, Бонка Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 - чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 23 - чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 23 - чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 27 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3, и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3, и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3, и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3, и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330 гр. София, 25.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Грозева
Членове:
Бонка Янкова
Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора П. М.. Маринова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК и се провежда по предложение на прокурор в отдел „Съдебен“ при Върховната касационна прокуратура.
В предложението се твърди, че ВКП е сезирана за възникнало затруднение при изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения М. Д. А. с присъда на Окръжен съд-Плевен по НОХД № 898/2019 г. Излагат са факти относно изхода на делото пред първата, въззивната и касационната инстанция. В тази връзка се сочи, че с решението си от 03.06.2025 г. по НД № 295/2025 г. ВКС трето наказателно отделение е изменил въззивната присъда на АС-Велико Търново, като е преквалифицирал извършеното от подсъдимия М. А. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т.
6, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в такова по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, намалил е размера на наложените за това престъпление наказания от седем на пет години лишаване от свобода и глоба от 7000 на 5000 лв., намалил е размера на определеното му на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода от седем на пет години лишаване от свобода, намалил е размера на присъединеното на основание чл. 23, ал.3 НК наказание глоба от 7000 на 5000 лв. и е оставил в сила въззивната присъда в останалата и част. Изтъква се, че съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС /изм. ДВ бр. 13/2017 г. в сила от 07.02.2017 г./, съдът определя първоначален „строг“ режим за изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, когато наложеното наказание е за повече от 5 години за умишлени престъпления; за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 НК независимо от реабилитацията; и за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2 години, както и че разпоредбата на т. 3 от този текст гласи, че в 1 останалите случаи се определя общ режим. Твърди се, че постановеното решение на ВКС създава затруднения и неяснота относно режима на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода, тъй като остава неясна волята на съда в тази насока.
Предлага се тълкуване на решение № 259/03.06.2025 г. по НД № 295/25 г. на ВКС чрез поясняване при какъв режим следва да бъдат изтърпени наложените на осъдения А. наказания лишаване от свобода както за отделните престъпления, така и за общо определеното му наказание на основание чл. 23 ал.1 НК.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на ВКП поддържа предложението по изложените в него съображения и моли да бъде уважено.
Защитникът на осъдения А. адвокат Данков изразява становище, че в случая е налице хипотезата на чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и че първоначалният режим следва да бъде „общ“. Моли в този смисъл да бъде постановен съдебния акт относно предложеното тълкуване.
Осъденият А. не се явява и не заявява лично становище по предложението.
Съставът на Върховния касационен съд - трето наказателно отделение, постановил решението, чието тълкуване се иска с направеното предложение, намира същото за допустимо, доколкото се претендира тълкуване във връзка с възникнало затруднение при привеждане в изпълнение на постановената по делото и влязла в сила присъда.
Разглеждайки по същество искането за тълкуване, настоящият състав достигна до следните констатации и изводи:
С решение № 259 от 03.06.2025 г., постановено по НД № 295/2025 г., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящия си състав е изменил въззивна присъда № 13 от 18.11.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново, постановена по ВНОХД № 125/2024 г. по описа на съда, като e преквалифицирал извършеното от подсъдимия М. Д. А. престъпление по чл.213а, ал.3, т.6, вр.ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК в такова по чл.213а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, намалил е наложените му за това престъпление наказания от седем години на пет години лишаване от свобода и от 7 000 лв. на 5 000 лв. глоба, намалил е определеното му на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода от седем години на пет години, намалил е присъединеното на основание чл. 23 ал.3 НК наказание глоба от 7 000 лв. на 5 000 лв. и е оставил в сила въззивната присъда в останалата част.
С влязлата в сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдения А. за извършени от него в условията на реална съвкупност престъпления по чл.213а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, по чл. 143, ал.1, вр.чл.18, ал.1 НК и по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, за които на основание чл. 23 ал.1 НК му е наложено общо наказание пет години лишаване от свобода.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента на извършване на тези престъпления М. А. не е бил осъждан. Освен това по делото липсват данни М. А. да се е укривал в хода на наказателното производство.
При тези обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13/2017 г.) се налага изводът, че първоначалният режим за изтърпяване на определеното на осъдения А. по реда на чл. 23 ал.1 НК най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода е „общ“, доколкото така наложеното по вид и размер наказание при липсата на предходни осъждания на А. и при отсъствието на данни да се е укривал в хода на 2 наказателното производство не обосновава приложението на нито една от хипотезите, визирани в ал.1, т. 1 и т. 2 и в ал.2 на посочената разпоредба от ЗИНЗС. С оглед на това въпросът относно първоначалния режим, при който осъденият М. А. следва да търпи наказанието в размер на пет години лишаване от свобода, определено като найтежко общо наказание за извършените от него престъпления в съвкупността, следва да се тълкува в смисъл, че този режим е „общ“.
Що се касае до заявената в предложението на прокурора от ВКП претенция за тълкуване на решението на ВКС относно въпроса при какъв режим следва да бъдат изтърпени наложените на осъдения А. наказания лишаване от свобода за отделните престъпления настоящият състав намира, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 305 вр. чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3, и 6 НПК, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 23 - чл. 25 и чл. 27 НК, въпросът какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да се определи подлежи на преценка не за всяко наложено наказание поотделно преди групирането, а едва след определяне на единното общо наказание за престъпленията в съвкупността (решения на ВКС № 495 от 22.11.2011 г. по н. д. № 2316/2011 г., ІІ н.о.; № 497 от 28.11.2011 г. по н.д. № 2473/2011 г., ІІ н.о.; № 580 от 20.12.2011 г. по н.д. № 2855/2011 г., ІІ н.о.). С оглед на това и доколкото в случая е извършено групиране по реда на чл.23 ал.1 НК не е необходимо и не се налага исканото тълкуване за пояснение при какъв режим следва да бъдат търпени наложените на осъдения А. наказания за отделните престъпления.
По така изложените съображения и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Първоначалният режим на изтърпяване на наложеното на осъдения М. Д. А. на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание пет години лишаване от свобода по НОХД № 898/2019 г. на Окръжен съд-Плевен следва да се счита „ОБЩ“ съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на прокурор от отдел „Съдебен“ на ВКП за тълкуване на решение № 259/03.06.2025 г. по НД № 295/25 г. на ВКС относно въпроса при какъв режим следва да бъдат изтърпени наложените на осъдения М. Д. А. наказания лишаване от свобода за отделните престъпления, включени в съвкупността.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3