Решение № 2020 от 24.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2020 гр. Бургас, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120107130 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.77, ал.2, т.3 от ЗФВС, предявени от М. Н. Д. от гр.С** З** срещу Сдружение “Волейболен клуб Дея спорт“, гр.Б**.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 960 лв., представляваща неизплатен остатък от уговореното в Дого-вора за професионален **, сключен между тях на 02.05.2023г., въз-награждение, дължимо за периода 02.05.2023г. – 01.05.2025г., общо 48 000 лв., както и сумата от 4 000 лв. – бонус по чл.4.3 от същия, за спечелване на купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г.

Претендират се законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че през исковия период меж-ду страните е съществувало трудово правоотношение – въз основа на сключения от тях трудов договор № 67/31.08.2023г. и допълнително споразумение от 01.01.2025г. към не-го, като всички дължими суми по повод същото са били платени изцяло на ищеца. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното:

На 02.05.2023г. ищецът е сключил Договор за професионален **** с ответното Сдружение, на основание чл.77 от ЗФВС, с който се уреждат отноше-нията между тях по повод упражняване на състезателните права на Д., като състе-зател по волейбол в клуба, 1 както и всички финансови аспекти, свързани с това – чл.1.2.

Съгласно чл.5.1, договорът се сключва за срок от 24 месеца и влиза в сила от да-тата на подписването му – чл.5.2.

В чл.4.1 е уговорено, че за упражняване на тренировъчна и състезателна дейност в клуба, Сдружението се задължава да заплати на състезателя общо 48 000 лв., разделе-ни на 24 равни нетни възнаграждения в размери от по 2 000 лв. месечно, за срока на до-говора.

Изрично е предвидено, в случай че страните сключат и трудов договор, горната сума да се намали с трудовото възнаграждение. За спечелване на купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г. се дължи бонус в размер на две нетни заплати – чл.4.3.

При негова доказателствена тежест, ответното Сдружение не е установило тези уговорки между страните да са били изменени надлежно от тях, както твърди в писме-ния си отговор. Представените със същия трудов договор № 67/31.08.2023г. и допълни-телно споразумение от 01.01.2025г. към него, в заверени преписи, са били изключени от доказателствения материал по делото, на основание чл.183, изр.2 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Ищецът изрично признава обстоятелството, че е получил сумата от общо 32 040 лв. по процесния Договор.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, основано на сключения от тях на 02.

05.2023г. Договор за професионален **** по чл.77 от ЗФВС.

Не се спори и че ищецът е изпълнявал надлежно своите задължения по него през срока на действието му, за периода от 02.05.2023г. до 01.05.2025г., както и че клубът на ответното Сдружение е спечелил купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г.

При негова доказателствена тежест, обаче, последното не е ангажирало съответ-ни доказателства да е изплатило претендирания от ищеца остатък от дължимото му възнаграждение – 15 960 лв., както и бонуса по чл.4.3 от Договора в размер от 4 000 лв.

Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски, включително – за обезпечителното производство по ч. гр. дело № 3889/2025г. на РС Стара Загора, както следва: 23.01 евро – ДТ за обезпечението на исковете; 38.86 евро – разноски по изп. дело № 1005/2025г. на ЧСИ И. М., във връзка с изда-дената обезпечителна заповед; 650 евро – платено адвокатско възнаграждение за проце-суално представителство по ч. гр. дело и 1 300 евро – по настоящото, общо 2 011.87 ев-ро.

Ответното Сдружение следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС Бургас 2 държавна такса в размер на 408.22 евро /798.40 лв./.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Сдружение “Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК: ***, със седа-лище и адрес на управление: гр.Б**, ЖК ”***, да заплати на М. Н. Д., с ЕГН: **********, гр.С** З**, ул.***, сумата от 8 160.22 евро /15 960 лв./, представляваща неизплатен остатък от уговореното в Договор за професионален ***, сключен между тях на 02.05.2023г., възнаграждение, дължимо за периода от 02.05.2023г. до 01.05.2025г., общо 48 000 лв., както и сумата от 2 045.17 евро /4 000 лв./ – бонус по чл.4.3 от същия Дого-вор за спечелване на купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г., ведно със за-конната лихва върху двете главници, считано от 20.11.2025г. до окончателното им из-плащане.

ОСЪЖДА Сдружение “Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК: ****, със седа-лище и адрес на управление: гр.Б**, ЖК ***, да заплати на М. Н. Д., с ЕГН: **********, гр.С** З**, ул.****, сумата от общо 2 011.87 евро – деловодни разноски, включително и за обезпечителното производство по ч. гр. дело № 3889/2025г. на РС Стара Загора и изп. дело № 1005/2025г. на ЧСИ И. М..

ОСЪЖДА Сдружение “Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК: ***, със седа-лище и адрес на управление: гр.Б**, ЖК **, да заплати по сметка на РС Бургас сумата от 408.22 евро /798.40 лв./ – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3