Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 02.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1389/2025
Вид
Решение № 325
Подписан
02.12.2025
В сила
02.12.2025
Състав
Петя Кръстева Георгиева, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601389 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивен протест от прокурор при РП-Бургас, против Присъда № 132 от 18.09.2025 г., постановена по НОХД № 4741/2023 г. по описа на РС-Бургас, с която подсъдимият С. Р. А. с ЕГН: ********** е бил признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

С протеста и допълнението към него се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, за което да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година (с уточнението е поискано наказание от 2 години „Лишаване от свобода“), което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Застъпва се, че неправилно РСБургас е приел, че престъплението е останало недоказано, доколкото неправилно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св. Р.

1

Д.. Допълва се и че делото е останало непопълнено с доказателствени материали, доколкото не е бил проведен разпит на пострадалото лице, което според представителят на държавното обвинение, би могло да изложи факти, подкрепящи обвинителната теза. С протеста не са отправени конкретни доказателствени искания.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Застъпва, че от анализа на доказателствените материали може да се направи извод за извършване на инкриминираното деяния от страна на подсъдимия. В тази връзка предлага съдът да признае А. за виновен и да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Пред въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощен защитник - адв. Веселина Василева – БАК, която оспорва въззивния протест.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е оправдал подзащитния й, доколкото не се доказват признаците на престъплението. В тази връзка допълва, че съдът е разгледал обстойно всички доводи на защитата и на обвинението, като закономерно е достигнал до извод за недоказаност на обвинителната теза. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият С. А. се придържа към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил необходимите доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на 2 съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият С. Р. А. с ЕГН: ********** е роден на ******** г., в гр.

А., обл. Бургас. Той е ***, *** гражданин, *** образование, с постоянен адрес в гр. Айтос, ул. *** № ***, а в момента търпи наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Бургас.

До датата на инкриминираното деяние А. е бил няколкократно осъждан, като за последно с одобрено от съда споразумение по НОХД № 325/2015 г. на Районен съд - Айтос, в сила от 27.10.2015 г., той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.

На неустановена дата през периода от месец юни 2020 г. до 13.08.2020 г., подсъдимият и св. Р. Д. (към него момент негова приятелка) отишли на гости в 3 дома на родителите на последната, който се намирал в с. Р.. Подсъдимият А. управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. № * **** **. В същото село на ул. *** № *** *** на св. Р. Д. - Х. Д., притежавал собствена къща.

Понеже Д. отсъствал трайно от страната имотът му се наглеждал от *** му – св. М. Д..

На 13.08.2020 г. св. М. Д. посетил имота на сина си и установил, че входната PVC врата на къщата е взломена, като панелите били извадени в долната им част. След разговор със сина си по телефона, св. М. Д. констатирал, че от дома на Х. Д. липсват миш-пулт „Dynacord”, две тонколони, с размери 50/50/50 см, черни на цвят, неустановена марка и модел, две тонколони, тип „пищялки“, дървени, един микрофон, безжичен, марка „AKG”, ведно с адаптер и приемник към него, една музикална уредба, марка „SONY” и един брой фритюрник, марка „Му Domo BDZ - 9“, ведно със захранващ кабел, като всички вещи били на обща стойност от 726 лв.

Св. М. Д. сигнализирал органите на полицията и за случая било образувано ДП № 145/2020 г. по описа на РУ-Камено. В хода на разследването полицейските служители установили, че част от гореописаните вещи били продадени от страна на подсъдимия А. и св. Д. на различни лица, които ги предали на полицейските служители. Самият А. предал с протокол за доброволно предаване фритюрник, марка „Му Domo BDZ -9“. В последствие всички вещи били върнати срещу разписки на св. М. Д..

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС-Бургас, прие за безспорно установена на база на:

Гласните доказателствени средства – частично от показанията на: св. П.

П., св. М. Д. и св. Р. Д.; от показанията на св. Е. А., св. С. А., св. Й. Й. и св. Д.

С., включително и от приобщените по надлежния ред показния на тези свидетели от досъдебното производство и от проведеното съдебно следствие по НОХД № 943/2022 г. на РС-Бургас, както и частично от обясненията на подсъдимия С. А., дадени пред въззивния състав, включително и от приобщените по надлежния ред обяснения на подсъдимия от НОХД № 943/2022 г. на РС-Бургас.

Писмените доказателства: справка за протоколи за доброволно предаване и разписки. съдимост, удостоверения,

Експертизите: заключенията на вещите лица по изготвените съдебно 4 оценителна и съдебно психиатрична и психологична експертизи, включително и от отговорите на вещите лица, в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

Въпросните доказателствени източници са били анализирани от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота.

Районният съд е изложил верни мотиви, които напълно се подкрепят от въззивния съд, относно цененето на доказателствените материали, като съвсем правилно е приел, че следва да кредитира, но само частично, показанията на св. П. П. (полицейски служител) и то в частите, в които той пресъздава лични възприятия, извън информацията получена при проведената беседа с подсъдимия. Въззивният съд, подобно на БРС, счита, че дори и без изричните изменения в чл. 118, ал. 2 НПК - независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.

Bulgaria”). С оглед горното – съвсем закономерно първоинстанционният съд не е ценил показанията на св. П., досежно придобитата при разузнавателната беседа с подсъдимия информация.

Отново правилно РС-Бургас е ценил частично заявеното от св. М. Д..

Това е така, доколкото преценени съвкупно през цялото производство, 5 надлежно приобщените в процеса показанията на този свидетел се характеризират с непоследователност, противоречивост и нелогичност. Така при разпита си в хода на ДП той е заявил, че липсващите вещи са на сина му – Х., както и че в последствие са му били върнати от полицейските служители и че е „разбрал“, че са откраднати от дъщеря му - Р. и неин приятел – С.. В разпита си пред съда при първото разглеждане на делото първоначално той е застъпил, че в действителност: „…тези работи бяха на дъщеря ми и каквото е взела го е върнала…“, както и че: „ аз след два три дни се обадих на дъщеря ми и я питах дали тя ги е взела вещите и тя каза че е влязла в къщата и си е взела работите…“. Застъпил е че именно Р. е тази, която е взела вещите. В последствие в рамките на същия този разпит свидетелят е променил показанията си и вече е заявил, че вещите са на сина му Х., но не е отстъпил от твърденията, че именно дъщеря му ги е взела. В хода на разпита по НОХД № 4741/2023 г. по описа на РС-Бургас свидетелят вече категорично е заявил, че само подсъдимият е откраднал вещите, без обаче да е посочил каквито и да е конкретни факти, от които е достигнал до този извод, още повече, че е потвърдил верността на показанията си от двата предходни разпита.

При това положение, а и имайки предвид, че реално този свидетел не е очевидец на инкриминираното деяние, съвсем логично районният съд е достигнал до извод, че не може да кредитира с доверие твърденията му (носещи характеристики на субективни заключения) относно авторството на деянието, а следва да вземе предвид изявленията му само в частите, в които те се подкрепят от останалия доказателствен материал и касаят основно подаването на сигнал в полицията, уведомяването на сина му и в последствие - получаването на вещите.