Решение № 447 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110108522 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. .... № ...., ет. ..., офис ...., срещу Д. З. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. А., обл. В., ул. ... № ...., иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 286, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4000 лева (2045,17 евро), представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съгласно Договор за правна помощ от 30.04.2023 г., сключен между ответника, в качеството на доверител, и ищеца, в качеството на довереник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2170/11.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4525/2025 г. по описа на Районен съд - Варна.

В исковата молба ищецът П. Й. Н. излага, че на 30.04.2023 г. между Д. З. П., в качеството на доверител, и адв. П. Н., в качеството на довереник, бил сключен Договор за правна помощ, по силата на който адв. Н. се задължил да осъществи процесуално представителство по в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, срещу възнаграждение от 4000 лева, дължимо на същия ден. Постановеното по горецитираното дело решение, с благоприятен за настоящия ответник резултат, е влязло в законна сила на 18.04.2024 г., тъй като с Определение № 980/18.04.2024 г., постановено по т. д. № 1800/2023 г. по описа на ВКС, не било допуснато до касация. Ищецът сочи, че уговорената между страните сума не била изплатена от ответника нито на падежа, нито след приключване на делото в негова полза, поради което ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на 1 което е образувано ч. гр. д. № 4525/2025 г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Предвид постъпилото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, за ищеца е налице правен интерес от настоящото производство за установяване на вземането.

Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. З. П. не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът П. Й. Н. се явява лично и се представлява от адв. А. Г. от АК – Варна. Поддържа предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът Д. З. П. се явява лично. Оспорва предявения иск. Представя разписки и фактура за платени в полза на адв. Н. суми.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на Разпореждане № 15147/10.04.2025 г. по ч. гр. д. № 4525/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 2170/11.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът Д. З.

П. да заплати на заявителя П. Й. Н. сумата от 4000 лева, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съгласно Договор за правна помощ от 30.04.2023 г., сключен между ответника, в качеството на възложител, и ищеца, в качеството на адвокат, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 44735/28.05.2025 г.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.

Съгласно константната съдебна практика, договорът за адвокатска защита и съдействие представлява по същество договор за поръчка (Решение № 74 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1495/2010 г., ВКС, IV ГО; Решение № 127 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г., ВКС, I V ГО, и др.). Финансовите отношения между доверител и довереник по сключен между тях договор за поръчка са уредени в чл. 286 от ЗЗД, съгласно който доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено – какъвто именно е настоящият случай. Тази разпоредба в случая следва да се тълкува систематически със специалните разпоредби на Закона за адвокатурата, а именно: адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд (чл. 36, ал. 1); размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа (чл.

36, ал. 2); за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер (чл. 37).

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от договорната отговорност на ответника, а именно: че между страните е учредена облигационна връзка по силата на Договор за правна помощ от 30.04.2023 г., своята изправност по договора – че е престирал съответната професионална помощ съобразно предмета на договора, изпадането на ответника в забава за заплащането на уговореното възнаграждение, размера на претенцията си.

Видно от процесния Договор за правна помощ, същият е сключен на 30.04.2023 г.

2 между ответника, в качеството на доверител, и ищеца, в качеството на довереник, с предмет: процесуално представителство по в. т. д. № 182/2023 г. на Апелативен съд – Варна, и договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. Договорът не е оспорен от ответната страна, с оглед на което съдът приема, че с подписването му между доверителя и довереника е валидно възникнало твърдяното с исковата молба облигационно правоотношение.

Между страните не се спори и че в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е приключило с благоприятен за настоящия ответник резултат, като съдебното решение е влязло в законна сила с недопускането му до обжалване с Определение № 980/18.04.2024 г. по т. д. № 1800/2023 г. на ВКС, I ТО. Не е спорно също, че и в трите инстанции, пред които се е развил правният спор – по т. д. № 670/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, и т. д. № 1800/2023 г. на ВКС, ответникът е бил представляван от адв. П. Н.. Предвид горното, установено е в условията на пълно и главно доказване, че ищецът е изпълнил с дължимата грижа своята част от задълженията по договора и е изправна страна по него.

С представените по делото в първото по делото открито съдебно заседание фактура от 22.12.2023 г. и разписки за платени суми от 03.11.2022 г., 10.12.2022 г. и 22.12.2022 г. ответникът не успя да докаже, че е погасил възникналото по процесния договор вземане.

Видно от представените разписки, същите не касаят спорното адвокатско възнаграждение по в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, доколкото с издаването им адв. П. Н. удостоверява заплащането в брой от Г. П. (за Д. З. П.) на сумите, както следва: на 03.11.2022 г. – на сумата от 150 лева, представляваща адвокатски хонорар за консултация; на 10.12.2022 г. – на сумата от 500 лева, представляваща частично плащане на адвокатски хонорар по т. д.№ 670/2022 г.; на 22.12.2022 г. – на сумата от 2500 лева, представляваща остатъчно плащане на адвокатски хонорар по т. д. № 670/2022 г. на ВОС.

Видно от фактура № 0000000074/22.12.2023 г., същата е издадена от адв. Н. на получател Д. З. П. за сумата от 2000 лева, получена в брой, с основание „адвокатски хонорар“ без отбелязване на номера на делото, по което е извършеното плащане. Датата на издаване обаче – 22.12.2023 г., е индиция, че плащането е за т. д. № 1800/2023 г. на ВКС, образувано по подадена на 06.11.2023 г. касационна жалба, каквито са и твърденията на ищеца в открито съдебно заседание на 21.01.2026 г.

При липса на доказателство за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, с оглед на което следва да бъде уважен, като дължимата сума, договорена в левове, следва да бъде преизчислена от съда в евро по официалния курс от 1,95583 лева за 1 евро. Същата възлиза на 2045,17 евро.

Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция за заплащане на процесното вземане ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 07.04.2025 г., до окончателното погасяване на задължението.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 81,80 евро, от които 40,90 евро (80 лева) – внесена държавна такса за заповедното производство, и 40,90 евро (80 лева) – внесена държавна такса за исковото производство.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 286, ал. 1 ЗЗД, че Д. З. П., ЕГН:

**********, дължи на П. Й. Н., ЕГН: **********, сумата от 2045,17 евро (Две хиляди четиридесет и пет евро и 17 евроцента), представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева за осъществяване на процесуално представителство по в. т. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съгласно Договор за правна помощ от 30.04.2023 г., сключен между ответника, в качеството на доверител, и ищеца, в качеството на довереник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 07.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2170/11.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4525 по описа за 2024 г. на РС - Варна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. З. П., ЕГН: **********, да заплати на П. Й. Н., ЕГН: **********, сумата от 81,80 евро (Осемдесет и едно евро и 80 евроцента), представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 40,90 евро (80 лева) – държавна такса за заповедното производство, и 40,90 евро (80 лева) – държавна такса за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4