Решение № 2927 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2927 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330108595 по описа за 2023 година

Производство по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. З. Т., ЕГН

********** срещу Териториално поделение на Национален Осигурителен институт Пловдив и „Каламица“АД, ЕИК: 115101020. В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудов договор на длъжност в периода 1.10.1978г до 06.04.1999 г на длъжност " *****“, при пълно работно време от осем часа. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били връчени редовно на ответника, който депозирал писмен отговор в срок.

В него се посочва, че искът е недопустим, а при условията на евентуалност неоснователен.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и гласни доказателства установи от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение № *****г. издадено от Териториално поделение на НОИ – Пловдив се установява, че липсват налични писмени данни за трудовия/осигурителния стаж на ищцата за процесния период, въпреки че документацията на осигурителя Каламица АД е приет за съхранение с приемно-предавателен протокол в НОИ.

По делото са представени и приети множество писмени доказателства/трудов договор, множество допълнителни споразумния, молби 1 за отпуск/ индикиращи трудови правоотношения на ищцата с Каламица АД.

По делото са разпитани свидетелите П. и Д. (работили при същия работодател), които свидетелстват, че през време на процесния период ищецът е работил без прекъсване, на пълен работен ден в *****. През време на трудовия им стаж Д. е била *****, а П. е била *****. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като по делото е удостоверено, че в процесните периоди те са работили при същия работодател, видно от представените им трудови досиета.

Така установената фактическа обстатовка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива.

По допустимостта на иска: Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване , се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от него длъжност «*****» на пълно работно време от 8 часа. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свидидетели, като липсват доказателства в обратна посока.

Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо събирането на гласни доказателства, предвид липсата на доказателства, че лицето не представя надлежно оформен документ, от който да е видно, че е полагало труд при този работодател., поради следното: Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства. В конкретния случай се представя Трудов договор , който има характер на начало на писмено доказателство за двата процесни периода по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия 2 стаж, тъй като този договор е безсрочен. Предвид липсата на данни лицето да е с прекратен трудов договор за периода, то горното обуславя и допустимостта на събирането на гласни доказателствени средства. Още повече, че в т.1 на Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962г. на Върховния съд по гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2015г. Ответника следва да заплати разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН

ОСИГУРИТЕЛЕН

ИНСТИТУТ

– гр.ПЛОВДИВ и„Каламица“АД, ЕИК: 115101020, че Й. З. Т., ЕГН ********** е работила в „Каламица“АД, ЕИК: 115101020 в периода 1.10.1978г до 06.04.1999г на длъжност " *****“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

ОСЪЖДА Териториално подразделение на Национален

Осигурителен институт – гр.Пловдив и „Каламица“АД, ЕИК: 115101020 да заплатят на Й. З. Т., ЕГН ********** сумата о т 500 лв, представляваща направени от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3