Решение № 843 от 19.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Враца, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420101942 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 312 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба „Механизация и автотранспорт – ЦВ“ ЕООД, ЕИК 816088668, чрез адв. П. П., против В. М. М., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че между ищеца като наемодател и ответника като наемател е сключен неформален договор за наем на 15 кв. м в югозападната част от сграда с идентификатор № **********.11 със застроена площ от 1105 кв. м, с предназначение: складова база склад, и сграда с идентификатор № **********.6, застроена площ от 90 кв. м, предназначение складова база, склад, попадащи в имот с идентификатор № **********, находящ се в гр. Враца, „*********“, както и да ползва дворното място около сградата за паркинг на негови автомобили, при месечната наемна цена за обектите в размер на общо 400 лева. Сочи, че ответникът ползвал и южната част от дворното място, което е около 2 000 кв. м, където са разположени негови автомобили, повечето от тях били разкомплектовани.

Твърди, че в началото на 2025 г. ответникът преустановил плащанията към наемодателя. Ищецът заявява, че многократно уведомявал устно ответника, че прекратява договора за наем поради неплащане, но и до този момент същият ползвал обектите, не освобождава имота, ключовете от двата обекта не били предадени на ищеца, а в дворното място са разположени повече от 41 броя МПС.

Иска се постановяване на решение, с което В. М. М. да бъде осъден да освободи от вещите си и да предаде описания недвижим имот на ищеца. Претендира 1 присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. М. М. чрез назначения му особен представител адв. К. К., който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, като същият е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от приложените към исковата молба документи, ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор ********** с площ 14436 кв. м, в който са разположени сгради с идентификатори: **********.11 и **********, на адрес: гр. Враца,кв. „*********“.

За установяване на релевантните по делото факти са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката И. К. К. – служител при ищцовото дружество на длъжност „ТРЗ и счетоводство“, която заявява, че работи при ищеца от 6 години, запозната е с търговските отношения на дружество и познава ответника като наемател на два гаража /хале/, за които плащал наем от 400 лева. След това имало разширение и постепенно започнал да заема повече място, като бил разположил около 40 автомобила около гаражите.

Свидетелката заявява, че в началото ответникът плащал точно наема от 01 до 10 число на месеца, след което през месец май 2024 г. започнал да бави плащанията и да дава по 100 – 200 лева, без да успява да изчисти всичките натрупани задължения от предходни месеци. През декември месец 2024 г. окончателно преустановил плащанията.

Сочи още, че договорът за наем бил срочен, като се сключвал всяка година със срок една година – от 01.01. до 31.12. на съответната година, тъй като от 01.01. може да се актуализира наемът. Както свидетелката, така и управителят на дружеството многократно звъняли по телефона на ответника, за да го канят да заплати натрупаните суми за наем и накрая го поканили да освободи помещенията от вещите си и двора от автомобилите. Свидетелката сочи, че въпреки тези покани, ответникът не освободил имотите и продължавал да ползва помещенията и двора след работно време на ищеца или събота и неделя, когато няма никой.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. М. М., ЕГН **********, да освободи от вещите си и да предаде на „Механизация и 2 автотранспорт – ЦВ“ ЕООД, ЕИК 816088668 държането на следните недвижими имоти: 15 кв. м, намиращи се в югозападната част на сграда с идентификатор **********.11, цялата със застроена площ от 1 105 кв. м, с предназначение: складова база, склад, както и сграда с идентификатор **********.6, със застроена площ от 90 кв. м, с предназначение: складова база, склад, попадащи в имот с идентификатор **********, находящ се в гр. Враца, „*********“, както и около 2 000 кв. м от дворното място – имот с идентификатор № **********. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Искът е допустим, а възраженията на особения представител за недопустимост на иска, тъй като се искало възстановяване на фактическо положение, са неоснователни. Макар и не съвсем прецизно формулиран, петитумът на исковата молба е ясен и ясно е заявено каква защита се търси от съда, въз основа на което съдът е изготвил проект за доклад, неоспорен от страните и приет за окончателен доклад по делото. В същия е дадена правна квалификация на иска и е разпределена доказателствена тежест, срещу което възражения не са заявени.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на иска, тъй като дворът не бил предмет на договора. Видно от твърденията и събраните гласни доказателства, площта от поземления имот около сградите също е предмет на договора за наем, като постепенно ответникът е заел по – голяма от уговорената площ. Това представлява неизпълнение на договора за наем, за което наемодателят може да търси обезщетение, а не липса на сключен договор.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на фактически състав, който включва следните елементи: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за наем, прекратяване действието на договора и неизпълнение от наемателя на задължението му да върне на наемодателя държането на наетата вещ. Съобразно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване, при условията на пълно и главно доказване, на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, а именно наличието на твърдяната договорна връзка и преустановяване на действието й. По отношение на неизпълнението, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение – връщане на вещта, е достатъчно твърдението на ищеца за продължило от страна на ответника ползване и след прекратяване на наемното правоотношение, като в тежест на ответника е да установи положителния факт, който го изключва – изпълнение на задължението, каквито твърдения в случая не са изложени. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на пресъдено нещо като елемент на претенцията, имаща облигационноправен, а 3 не вещен характер. Достатъчно е ищецът да установи качеството си на наемодател, като характерът на договора е облигационен и се сключва с постигане на съгласие за това, както и че са налице предпоставките за прекратяване на договора.

Не се оспорва, а и от показанията на разпитаната свидетелка се установява, че ответникът е ползвал по силата на договор за наем, сключен с ищцовото дружество, два гаража /халета/ в описания поземлен имот, както и прилежащата площ от двора, срещу месечна наемна цена от 400 лева, т. е. тези имоти са му били предадени въз основа на валидно възникнало наемно правоотношение между страните.

Установи се от показанията на свидетелката и че договорът за наем е прекратен. Свидетелката сочи, че договорът е бил срочен – от 01.01. до 31.12. на съответната година и съответно на 31.12.2024 г. неговият срок е изтекъл. Освен това дори и договорът да не се е прекратил с изтичане на срока, същият е прекратен от наемодателя поради неплащане на наемната цена, като ответникът е бил канен устно от свидетелката и от управителя на дружеството да освободи имота от вещите си.

Не се оспорва, че ответникът не е върнал държането на имота на ищеца след прекратяване на договора.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника.

Твърденията, че договорът можело да е сключен не с физическото лице, а с ЕТ, останаха недоказани и в сферата на предположенията. Непредставянето на данъчни фактури също не рефлектира върху основателността на иска, тъй като същите не са задължителен реквизит на наемното правоотношение, като производството е за опразване на наето помещение, а не за заплащане на наем.

Настоящият съдебен състав приема, че с оглед валидно възникналото облигационно правоотношение по договора за наем, по който страните по него са били обвързани, който е бил прекратен, то за ответника е възникнало задължението да върне имотите след прекратяване на наемното правоотношение - чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, което задължение произтича и е насрещно на задължението на наемодателя по чл.

230 ЗЗД да предаде вещта на наемателя при сключването на договора. Под „връщане“ на имота законът разбира предаването му от наемателя на наемодателя. Имотът трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя, който трябва да предаде ключа от имота на наемателя и др. Изпълнението на задължението за връщане на вещта е двустранен акт и изисква участието както на наемателя, така и на наемодателя – необходимо е наемателят не само да опразни наетата вещ, а също така да я предаде фактически на наемодателя.

След като ответникът не оспорва, че не е предал имотите на ищеца-наемодател, то предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество, 4 което претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 86/, както следва: за държавна такса в размер на 192 лева, за адвокатски хонорар в размер на 1 800 лева и депозит за особен представител – 650 лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025 г., ищцовото дружество е заплатило на адв. П. в брой възнаграждение в размер на 1 800 лева, за което договорът служи като разписка.

Следователно ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 2 642 лева – разноски за настоящата инстанция.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо З ЗД , ДА ОСВОБОДИ ОТ ВЕЩИТЕ СИ И ДА ПРЕДАДЕ на „Механизация и автотранспорт – ЦВ“ ЕООД, ЕИК 816088668, наетите по силата на сключен между страните договор за наем недвижими имоти, а именно: 15 кв. м, намиращи се в югозападната част на сграда с идентификатор **********.11, цялата със застроена площ от 1 105 кв. м, с предназначение: складова база склад, и сграда с идентификатор **********.6, със застроена площ от 90 кв. м, с предназначение: складова база, склад, попадащи в имот с идентификатор № **********, находящ се в гр. Враца, кв.

„*********“, както и цялата заета от ответника площ около гореописаните сгради в южната част на поземлен имот с идентификатор **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Механизация и автотранспорт – ЦВ“ ЕООД, ЕИК 816088668, сумата 2 642 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и два лева/ - разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок, считано от 19.12.2025 г.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5