Решение № 668 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Н. Д. Д. като разгледа докладваното от Н. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 14.07.2025 г., постановена по НОХД № 5417/2024 г. по описа на Софийски районен съд –НО, 106 състав, първостепенният съд е признал подсъдимия Т. Т. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

С процесния съдебен акт първостепенният съд е извършил групиране на наказанията на подс. Б., наложени му с отделно влезли в сила присъди.

Представител на СРП е депозирал протест срещу първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. Б. е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 15438/2022г. по описа на СРС, по НОХД № 14923/2024г. по описа на СРС и по НОХД № 5417/2024г. по описа на СРС, като счита, че единствено в групата следва да остане наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 15438/2022г. по описа на СРС.

Моли се в протеста първоинстанционната присъда в тази й част да бъде изменена.

С протеста не се правят искания за събиране на доказателства, като необходимост от такива не установи и въззивният съд при проведеното на 05.06.2026г. разпоредително заседание.

Представителят на СГП намира протеста за неоснователен, като не го 1 поддържа, но не го оттегля.

Защитникът на подсъдимия – адв.С., оспорва протеста, като пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият Т. Т. Б. поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си думи изразява становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, спазвайки изискванията на чл.314,ал.1 от НПК (ревизионното начало, характерно за въззивното производство), намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Т. Б. е осъждан многократно за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, като според наблюдаващия делото прокурор релевантни по отношение на възприетата наказателноправна квалификация за наличието на „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ НК са следните съдебни актове:

-определение по НЧД № 3317/2022 г. по описа на СРС-НО, 134 състав, в сила от 16.06.2022 г., с което на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения е определено едно общо най- тежко наказание измежду наложените му със съдебни актове по НОХД № 436/2021 г. на СРС- НО, 134 състав и НОХД № 5301/2021 г. на СРС-НО, 94 състав, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години;

-определение по НОХД № 13266/2020 г. по описа на СРС-НО, 101 състав, в сила от 18.11.2020 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца;

-определение по НОХД № 17711/2018 г. по описа на СРС-НО, 22 състав, в сила от 23.10.2018 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.

Свидетелят Г.Н. осъществявал търговска дейност като ЕТ „Булсокс Г.Н.“, като за целта наел два съседни търговски обекта в гр. София, ТБ „Илиянци“ - павилиони № 131 и № 132. Първият от тях попадал в обхвата на охранителните камери на базара.

На 06.06.2023 г., около 08:40 часа, Н. пристигнал в ТБ „Илиянци“, за да започне работния ден. Той отворил първо магазин № 131, влязъл вътре и оставил на един от стелажите личната си кожена чанта (на стойност 15,00 лв.).

В нея се намирали множество вещи: черно кожено портмоне (10,00 лв.), 2 сумата от 500,00 лева, както и 360,00 евро с левова равностойност 704,10 лв. В чантата били още два мобилни телефона - „Нокиа 6300“ (320,00 лв.) и „Шауми Ми 9Т“ (180,00 лв.), ключодържател с ключ (8,00 лв.) и две икони на обща стойност 12,00 лв. След като оставил вещите си, свидетелят излязъл, за да отключи съседния обект (№ 132), като притворил вратата на предходния, без да я заключва.

Докато вниманието на Н. било насочено към отварянето на втория магазин, подсъдимият Т. Б., който се намирал в непосредствена близост, се възползвал от ситуацията. Той влязъл в незаключения павилион № 131, отнел оставената на стелажа чанта заедно със съдържащите се в нея движими вещи, собственост на пострадалия Н. и бързо напуснал помещението. Тези действия на Б. били изцяло заснети от охранителните видеокамери.

Междувременно, приключвайки с отключването, свидетелят Н. погледнал назад и забелязал отдалечаващ се от първия му магазин мъж. Той възприел непосредствено неговата фигура — слабо телосложение, ръст около 1,70 м., тъмен анцуг и характерна прическа с руси кичури. Направило му впечатление, че в движение мъжът закопчава горнището на анцуга си.

Малко по-късно Н. се върнал в обект № 131, за да вземе лекарствата си от чантата, но установил липсата □. Веднага опитал да се свърже с телефоните си - те давали сигнал „свободно“, но никой не отговарял. Свидетелят прегледал записите от камерите, където ясно видял лицето на подсъдимия Б. и специфичните му белези - мургав тен и изрусени кичури, съвпадащи с образа на лицето, което забелязал да се отдалечава по- рано.

След установяване на кражбата, свидетелят Н. подал сигнал на телефон 112 и по указание на диспечера посетил 02 РУ-СДВР. Там същият бил разпитан, с което на основание чл. 212, ал. 2 НПК било образувано досъдебно производство № 945/2023 г.

На 14.06.2023 г., около 07:50 часа, докато се намирал в района на ТБ „Илиянци“, пострадалият Н. отново забелязал подсъдимия Б.. Разпознавайки в него извършителя на кражбата, Н. предприел действия по задържането му, в които му съдействали и други граждани на пазара. Веднага след това свидетелят се свързал с полицейския служител от 02 РУ-СДВР Ц.М., за да съобщи за заловеното лице. На място пристигнали свидетелите М. и Ц.Д., които установили самоличността на Б. и докладвали на оперативната дежурна част, откъдето била изпратена дежурна група.

В рамките на същия ден, за времето от 10:15 ч. до 10:45 ч., досъдебните органи извършили в условията на неотложност претърсване и изземване в жилището на подсъдимия Б. в кв. „Модерно предградие“. Там били открити и иззети черна кожена чанта и калъф за документи, в който се намирали личните документи на Г.Н. (лична карта, СУМПС и контролен талон), двата талона (част 2-ра) за леки автомобили марка „Опел Омега“ и мобилният телефон „Редми“ (Redmi), модел „M1903F10G”, с ИМЕЙ 1 № 865485040652361 и ИМЕЙ 2 № 86548504065237 При последвал оглед на тревна площ в близост до ул. „Адам Мицкевич“ (преди моста на Бакърена фабрика), разследващите открили и други вещи, предмет на престъплението или свързани с 3 пострадалия. Сред тях били контактен ключ за „Опел“, батерия за „Нокия“, множество блистери от лекарства, както и широк набор от карти на името на Г.Н. (клиентски карти за „Метро“, „Лукойл“, „Петрол“, „Уникредит Булбанк“, членска карта за СБА и др.), заедно с талон за застраховка „Гражданска отговорност“ и код за проверка на лабораторни резултати на името на Н..

На 14.06.2023 г. било проведено и действие по разследване, свързано с разпознаване на лице по снимков материал, в което свидетелят Н. взел участие като разпознаващо лице. На същия били представени четири портретни фотографии на лица със сходна външност. Той категорично посочил подсъдимия Б. (под № 3) като извършител, уточнявайки, че го разпознава по специфичната форма на лицето и очите. Свидетелят направил важното уточнение, че макар на снимката косата на подсъдимия да не е с изрусени кичури (както в деня на кражбата), останалите външни физически белези не оставят у него съмнение относно автора на деянието.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/.

Правилно първоинстанциионият съд е кредитирал самопризнанието на подс. Т. Т. Б., направено по реда на чл.371,т.2 от НПК, като е приел, че същото се подкрепя от събраната на досъдебното производство доказателствена маса, включваща: показанията на свидетелите Г.Н., С.К. , Ц.Д. и Ц.М. ; писмените доказателства и доказателствени средства-протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства , протокол за разпознаване на лица по снимков материал, ведно с фотоалбум, справки за съдимост, справки за сведения за осъждане в чужбина на лице, справки от СДВР, копия от съдебни актове, както и от способите: съдебно-оценителна експертиза.

Страните не спорят относно фактите и доказателствения анализ, направен от първоинстанционния съд, поради което въззивният съд намира за безпредметно отново да подлага на обсъждане събрания по делото доказателствен материал.

Единствено въззивният съд намира за необходимо да посочи, че от доказателствената съвкупност се изясняват всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства, посочени в обвинителния акт, отнасящи се до инкриминирано деяние и участието на подс. Б. в неговото извършване.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият Т. Т. Б. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.

4

1, б. „а“ и б. „б“ НК , за което същият е предаден на съд.

От обективна страна – на 06.06.2023 г., около 08:40 часа, в гр. София, от магазин № 131 в ТБ „Илиянци“, подсъдимият Т. Т. Б. е отнел чужди движими вещи : мъжка кожена чанта на стойност 15,00 /петнадесет/ лева, ведно със съдържащите се в нея: портмоне /кожено, черно/, на стойност 10,00 /десет/ лева; сумата от 500,00 /петстотин/ лева, сумата от 360 /триста и шестдесет/ евро или левовата равностойност в размер на 704,10 /седемстотин и четири лева и десет ст./ лева; 1 бр. мобилен телефон марка и модел „Нокиа 6300“ на стойност 320,00 /триста и двадесет/ лева; 1 бр. мобилен телефон марка и модел „Шауми - Ми 9Т“ на стойност 180,00 /сто и осемдесет/ лева; 1 бр. ключодържател с ключ на стойност 8,00 /осем/ лева и 2 бр. икони, всяка от които на стойност от 6,00 /шест/ лева или общо в размер на 12 /дванадесет/ лева, всичко на обща стойност от 1749,10 /хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и десет стотинки/, от владението на Г.Д. Н., негова собственост, без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият Б. е прекъснал фактическата власт, която Г.Д. Н. е упражнявал върху инкриминираните вещи и е установили своя такава, като инкриминираната деятелност е довършена в момента, в който вещите са били изнесени от подсъдимия от търговския обект, с което последният е установил трайно фактическа власт върху същите.

За съставомерността на деянието от обективна страна се установи и липсата на съгласие на Г.Д. Н. за отнемането на движимите вещи.