Решение № 207 от 13.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. С.З., 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20235500900063 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ, вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че ищците Д. Т. Н. и Н. Д. Т. са майка и сестра на загиналия вследствие на ПТП А.Б.Р. на 5 години.

Посочено е, че на 05.03.2021г. около 18:00 ч. в района на гр. К. е настъпило ПТП при управление на л.а. „М.К.“, като водачът Б.А.Р., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост допуснал причиняване на смърт. Вследствие на инцидента е починал А.Б.Р..

Твърди се, че по случая е образувано ДП № 70/2021г г. по описа на ОСлО при ОП- гр. С.З., пр.пр. № 961/2021 г по описа на ОП- С.З., което към настоящия момент е приключено с прокурорско постановление от 22.11.2021 за прекратяване на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК.

Сочи се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Б.Р. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното се твърди, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Б.Р. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на А.Р..

Ищците посочват, че за увреждащия л.а. марка „М.К.“, управляван от Б.А.Р. няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Излагат се съображения, че задължителната застраховка „Гражданска 1 отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Съгласно разпоредбите от КЗ, Г.Ф. - гр. С. изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО.

В конкретния случай, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред Г.Ф. и са представил всички документи, с които разполагат, получени от ГФ на 29.10.2021г. По случая са заведени щети № 21210217/ 01.11.2021 г и № 21210217 и 22210186. Твърди се, че Г.Ф. не е изплатил обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, поради което за ищците е налице правен интерес да предявят претенциите си за плащане пред съда. Считат, че няма пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез предявяване на настоящия иск за определяне от съда на справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.

Посочено е че, в резултат на инцидента е загинал А.Б.Р., на 5 години, който е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му.

Изложено е, че Д. Т. Н. е майка на починалия А.Б.Р.. А. е бил жизнерадостно дете, младо, здраво момче в началото на своя житейски път.

Покосен е един човешки живот, който едва е започнал, прекършени са всички мечти и надежди на майката, свързани с детето й. Смъртта на нейния син е довела до неизмерима скръб. Най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете, която не може никога да бъде преживяна. Смъртта на А. оставя силно болезнен отпечатък върху психологическото и емоционално съС.ие на ищцата. Д. е лишена от възможността да се наслади на израстването на своя син, на взаимните ласки, на ежедневното щастие да му се радва. Между Д. и А. е съществувало особено силно чувство на обич, уважение и всеотдайност.

Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на нейния син в толкова ранна възраст, само на 5 години, се отразяват изключително тежко на емоционалното й съС.ие и ще я съпътстват през целия й живот и никога няма да го преживее. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата, няма да се заличат с времето, а напротив дори ще се увеличават. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на А.Б.Р. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на майката.

Изложено е също така, че Н. Д. Т. е сестра на починалото дете А.Б.Р.. Н. изключително тежко преживява несвоевременната смърт на своето братче, починало само на 5 години, в началото на жизнения си път. Между ищцата и братчето й е съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич и привързаност. Н. е лишена от възможността да се наслади на израстването на брат си, на взаимните ласки, на ежедневното щастие да му се радва, да играят и да растат заедно. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на А.Б.Р. е особено трагично обстоятелство, 2 което завинаги променя живота на Н..

С оглед на изложеното, ищците считат, че причинените им болки, страдания и психически стрес следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.

Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат виновното поведение на водача на лек автомобил Б.А.Р., а за причинените от него вреди следва да се ангажира отговорността на Г.Ф.. Съгласно разпоредбите от КЗ увреденият има право на иск срещу Г аранционен фонд - С.. Посочва се, че предявените искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Ф., гр. С., да заплати на ищците обезщетения, както следва:

На Д. Т. Н. сумата в размер на 30 000лв., предявен като частичен иск от 200 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейния син А.Р.;

На Н. Д. Т. сумата в размер на 5 000лв., предявен като частичен иск от 25 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейния брат А.Р..

Претендира се законна лихва върху сумата от 09.11.2021 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите.

Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС.

В съдебно заседание от 13.06.2024 г. съдът е допуснал увеличение на цената на предявените искове за претърпени неимуществени вреди, както следва:

- за Д. Т. Н., от 30 000лв. на 150 000лв., частичен иск от 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 05.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумите от 09.11.2021г. до окончателното плащане.

- за Н. Д. Т., от 5 000лв. на 10 000лв., частичен иск от 25 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 05.03.2021г., ведно със законната лихва 3 върху сумите от 09.11.2021г. до окончателното плащане.

Постъпил е отговор на исковата молба от Г аранционен фонд, с който ответникът взема становище, че искът е недопустим. Счита, че не е налице основание за привличане на отговорността на Г.Ф. предвид факта, че не са налице условията на чл. 557 от КЗ. Към исковата молба няма представени никакви доказателства, които да обуславят привличането на ГФ като ответник. В случая не става ясно дали има причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Р.Б. от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), нито за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на Р.Б. или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се доставя в Р.Б. от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Р.Б., при условие че събитието настъпи в 30дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Посочва, че по претенцията от Д. Н. и Н. Т., чрез адв. П. К. - САК, видно от представените доказателства по щетата липсва установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесиите увреждания или противоправно поведение на водач, управлявал автомобил сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не са представени никакви доказателства установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на твърдяното ПТП и причинната връзка с получените от загиналия травматични увреждания. Не са представени документи, които да установят разпитани свидетели - очевидци на процесното събитие. Счита, че посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ. Посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице. Във връзка с твърдяното ПТП липсват данни и следи от движението на МПС и изявления на свидетели-очевидци, доказателства установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на събитието, които да кореспондират с посочения от пострадалия механизъм. Към исковата молба не са представени никакви доказателства, установяващи наличието на ПТП с изключение на нечетлив протокол за оглед, без да е ясно дали въобще е за твърдяното ПТП и фотоалбум, от който не става ясно абсолютно нищо, тъй като е нечетлив.

Посочва, че не са представени никакви доказателства за установяване на механизма на процесното ПТП. Не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и 4

Информационния център към Гаранционния фонд. Няма образувано досъдебно производство. Няма изготвена АТЕ. Данните за ПТП са единствено по данни на ищеца, като в описаното липсва посочване на конкретен механизъм на ПТП и получаване на уврежданията.

Ответникът цитира разпоредбата на чл. 557 от КЗ.

Посочва, че липсват конкретни и категорични доказателства, въз основа на които да се установи ясно и точно механизмът на причиняване на ПТП.

Няма данни за съществени елементи, които да обосноват, че се е осъществил по твърдения от ищеца начин като конкретното място на инцидента, посока на движение на автомобила, наличие на неравности, препятствия по платното за движение. Не е съставен и констативен протокол, който да обективира находките-преки следи от осъществено ПТП. Дори и да се допусне, че по някаква причина не е съставен протокол то ищецът е следвало е да прояви активност или поне близките му, за изпълнение на законовите предпоставки за констатиране на ПТП. При липсата на потвърждение с обективни данни на твърдения от ищеца механизъм на причиняване на ПТП, не може да се приеме за установена тази съществена за претенцията по чл.557 от КЗ предпоставка.

Твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.