Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 3588 от 02.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 3556/2024
Вид
Протоколно определение № 3588
Подписан
02.08.2024
В сила
16.10.2024
Състав
Александра Йорданова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 3588 гр. София, 16.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Съдебни

Стилиян В. Апостолов заседатели: Радина Св. Стоянова при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Александра Йорданова Частно наказателно дело № 20241100203556 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:19 часа се явиха:

На поименното повикване в 16:19 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Н. В. К., редовно призован, се явява лично.

В залата се явява определения от САК за служебен защитник на същия адвокат Д.П., който е представил уведомително писмо.

СЪДЪТ, като взе предвид, че защитата е задължителна на лишения от свобода, а същият не си е упълномощил защитник, намира, че следва да му бъде назначен служебен защитник по делото,

ОПРЕДЕЛИ :

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения Н. В. К., адвокат Д.П. от САК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

СНЕМА самоличността на осъдения:

Н. В. К. – роден на ******* година в град Златоград, българин, български гражданин, неженен, основно образование, осъждан, работи в строителство, с адрес град София ж.к. Д*******, с ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и секретаря.

АДВ. П.: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото предложение от СГП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, за определяне на едно общо наказание по присъдите на осъдения, като е налице и предложение от началника на СЦЗ в тази насока.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства.

Адв. П.: Няма да сочим доказателства.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Нямам искания за доказателства.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните и като намери делото за изяснено от фактическа страна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите и доказателствата по делото.

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

2

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на СГП по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за постановяване на определение, с което на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК, да бъде определено едно общо най- тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 5 години по отношение на осъдения Н. В.

К., измежду наложените му наказания по НОХД № 1586/23 г. на СРС, НОХД № 1988/23 г. на СГС, НОХД № 6413/23 г. на СГС, НОХД № 16387/23 г. на СРС и по НОХД № 3546/23 г. на СГС.

Горепосочените деяния по процесните дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за които да е от тях и същите се намират в условията на реална съвкупност, поради което са налице процесуалните предпоставки по чл. 25, вр. с чл. 23 от НК.

Отделно от това, поддържам и искането на основание чл. 24 от НК, така определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 5 години да бъде увеличено с ½ , а именно с две години и шест месеца, предвид обстоятелството, че се касае за лице с изключителна обременено съдебно минало, както и проявената упоритост при извършване на престъпленията и очевидното нежелание на осъденото лице да се поправи, както и не постига целите на наложените наказания по предходните му осъждания и наличието на отрицателно отношение към установения правов ред. Същия демонстрира криминална активност и упоритост, което го разкрива като личност с изключително завишена степен на обществена опасност. Четири от инкриминираните деяния, предмет на горе посочените осъждания, освен, че съставляват тежки умишлени престъпления, са извършени при условията на опасен рецидив, като едно от деянията е извършено и като продължаващо престъпление.

Предвид, обстоятелството, че наложените до момента наказания на са изиграли своята индивидуална превенция и осъдения е продължил да извършва деяния, явяващи се тежки умишлени престъпления от общ характер, намирам, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.

Предлагам на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, да бъде приспаднато времето през което осъдения е бил задържан по Закона за МВР, и с постановление на прокурор на основание чл. 64, ал. 1 НПК, както и с мярка „Задържане под стража“ по петте наказателни производства, като 1 ден задържане се зачита за 1 ден „лишаване от свобода“, както и на основание чл. 25, ал. 2 от НК да приспаднете изтърпяната част от наказанията в съвкупността. Така опреденото общо и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години и 6 месеца, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

АДВ. П.: Намирам искането на СГП за налагане на едно общо най-тежко наказание измежду посочените, а именно по НОХД № 11586/23 г. на СРС, НОХД № 1988/23 г. на СГС, НОХД № 6413/23 г. на СГС, НОХД № 16387/23 г. на СРС, както и по НОХД № 3546/23 г. на СГС, за обосновано, правилно и законосъобразно. Както виждаме същите са били извършени за около един период от една година, като през това време същия не е бил осъждан и за нито едно от тях не е имало влязла в сила присъда. Същите се намират в 3 съвкупност, така, че са налице основанията на чл.25 вр. с чл.23 от НК.

Поддържам казаното от прокурора в тази му част за налагане на едно общо най-тежко наказание от 5 години „лишаване от свобода“.

Считам, че искането за приложение на чл. 24 от НК за налагане до ½ на предвиденото в случая наказание или две години и шест месеца, за неправилно и незаконосъобразно. Действително доверителя ми е осъждан многократно, но на практика същият търпи наказание „лишаване от свобода“ и от една година е в Затвора – София. Той е в една младежка възраст 33 години, така, че считам, че наказанието от 5 години „лишаване от свобода“ е в достатъчно голям размер и ще окаже съответния възпитателен ефект върху него, поради което намирам, че приложението на чл. 24 от НК, особено в неговия максимален размер, а именно 2 години и 6 месеца би било тежко за него.

Моля, при кумулиране на присъдите по горните дела да приспаднете изтърпяната част от наказанията, както и да приспаднете времето през което същия е бил задържан по Закона за МВР, както същия е бил с мярка за МВР „Задържане под стража“.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да не се прилага чл. 24 от НК.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да ми кумулирате наказанието без да ми бъде завишено.

СЪДЪТ СЕ ОТТГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

СЪДЪТ НАМИРА за основателно, така направеното предложение от СГП, както и от началника на Затвора - София. Видно е, че осъдения Н. В. К. е осъден.

Първо: С протоколно определение по НОХД № 11586/23 г. на СРС, на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, като деянието е извършено на 19.06.2022 г. Съдебния акт е влязъл в сила на 07.04.2023 г., за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

Второ: Осъдения с протоколно определение по НОХД № 1988/23 г. на СГС, на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, за извършено деяние по чл. 199, ал. 1, т.4 вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и Б от НК, за извършено деяние на 12.02.2023 година. Съдебния акт е влязъл в сила на 09.06.2023 година.

Трето: С присъда по НОХД № 6413/23 година на СГС, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8 месеца, за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК, за извършено деяние за времето от 4

09.02.2023 г. до 10.02.2023 г. Съдебния акт е влязъл в сила на 06.02.2024 г.

Четвърто: С протоколно определение по НОХД № 16387/23 г. на СРС, е осъден на 1 година „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 215, ал. 2, т.