Определение № 260753 от 28.06.2021, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260753/28.6.2021г. 28.06.2021 г. Град Ямбол

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ХV граждански състав

На 28.06.2021 година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Марина Христова като разгледа докладваното от съдия Христова гр.д.№ 482 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „С.К.Д. против П.С.Д., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумат аот 20 000 лв./равностойността на 10 000 паунда/ предоставен заем по време на брака между страните, евентуално да бъде осъден ответника да заплати на ищцата същата сума като получена без правно основание, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Направено е искане за назначаване на ССЕ, както и за допускане до разпит на двама свидетели.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който исковете се оспорват.

Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове допустими, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.Следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. Основателно е искането на ищеца за назначаване на ССЕ, с посочени задачи. На ищцата следва да бъде предоставена възможност да доведе двама свидетели в с.з.

Предвид горното и на основание чл.

140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.09.2021 г. от 10, 25 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Приема приложените към исковата молба писмени доказателства под опи.

Назначава ССЕ, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и извърши справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Експертизата да се изготви от вещото лице Светлана Д. при депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесения депозит.

Допуска до разпит в качеството на свидетели С. Д. Х. и Недка Христова Карска.

СЪОБЩАВА на страните

ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи. През времетраене на брака им ищцата живеела и работела в чужбина с цел покриване разходи на семейството. Била предоставила на ответника пълномощно с право да тегли суми от валутната й сметка. В началото на месец март 2017 год. съпругът й я уведомил по телефона, че искал да започне работа като шофьор на ТИР, като искал да си закупи собствено МПС. За целта следвало да си регистрира и фирма.

Обяснил, че иска ищцата да му даде заем в размер на 10 000 паунда.

Уговорили се той да изтегли сумата от валутната сметка на ищцата и след една година, когато работата му потръгне да й върне сумата. По телефона съпругът й я уведомил, че е изтеглил сумата. На следващата година през месец март ищцата започнала да си търси парите, но ответникът не й вдигал телефона, лъжел, че ще върне парите всеки момент докато през лятото на 2018 год. била уведомена, че е пуснал молба за развод, че има любовница и двамата са пропилели спестяванията й. Категорично отказал да върне сумата от 10 000 паунда с мотив , че няма пари, както и че е продал камиона. В банката установила, че на 10.03.2017 год. съпругът й превел от нейната сметка по сметка на дружеството си „Плам- Ко транс“ЕООД сумата от 10 000 лв. , което станало с цел да спести такси от теглене на сумата в брой. В платежното нареждане като наредител била вписана ищцата, но същото било подписано от ответника. Левовата равностойност на предоставения заем била 20 000 лв., които ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати.

Евентуално се иска осъждането му да й заплати сумата като получена без основание.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.Безспорно било обстоятелството, че ответникът е наредил извършването на превод от сметката на ищцата по сметка на дружество, на което тогава е бил собственик. Спорно било обаче основанието на което е извършен превода,като единствено предаването на сумата не водело до извода, че е дадена в заем. Посоченото основание не фигурирало и в преводното нареждане..

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД , евентуално съединен с иска по чл. 55,ал.1, предл. 1