Определение № 51779 от 19.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51779 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110142432 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от „Профи кредит България“ ЕАД искова молба, насочена против С. Г. С., с която са предявени следните искове: положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание 240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, с които се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата от 1619,76 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40013801743, сумата в размер на 449,69 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 25.06.2023г. – 03.04.2024г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2025г. по ч.гр.д. №11910/2025г. по описа на СРС, 126 състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 566,69лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 994,07 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта, в която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено в тази част поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл.

ГПК. В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - заявителят не може в рамките на 1 заповедното производство да търси защита срещу преценката на съда, че възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От една страна, тази преценка на съда не е обективирана в акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, нито прегражда развитието на производството. От друга страна, доколкото подаденото в срок възражение срещу заповедта за изпълнение има за последица възникване на интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, на общо основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №№11910/2025г. по описа на СРС, е връчена на длъжника в деловодството на съда на 12.05.2025г. Възражението е подадено по пощата на 17.06.2025г., видно от приложения по заповедното дело пощенски плик.

Предвид това възражението, подадено от длъжника по ч.гр.д. № 11910/2025г. по описа на СРС е извън едномесечния срок, предвиден в чл. 414, ал.2 ГПК.

По изложената аргументация следва изводът, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, същата по аргумент от чл. 416 ГПК е влязла в законна сила, респективно исковата молба, инициирала настоящото производство по установителните искове следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на иска.

Съгласно т. 11г от Тълкувателно решение 4/18.06.2014г. - издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

По изложената аргументация издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по чл. 11910/2025г., не подлежи на обезсилване, доколкото в случай, че производството по настоящото дело приключи с влизане в сила на настоящото определение, следва да се издаде изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената „ Профи кредит България“ ЕАД, ЕИК175074752, искова молба с вх. № 263599/04.08.2025г., насочена против С. Г. С., ЕГН **********, в частта, в която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11910/2025г., по описа на СРС, IIГО, 126 ти състав, поради недопустимост на исковете.

ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по настоящото гр.д. № 2

42432/2025г., по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126-ти състав.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да заяви дали поддържа предявените осъдителни искове.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3