Решение № 42 от 05.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242000500445 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Р. К. К. , от гр. Я. против решение № 107/10.07.2024 год., постановено по гр.д. № 483/2023 год. по описа на Окръжен съд - Ямбол. Решението се оспорва като неправилно и необосновано, при неправилни изводи, при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се оплакване, че съдът не е приел искането за назначаване на експертиза за установяване дали завещанието от М. К. в полза на М. К. е подписано от лицето, сочено като завещател. Неправилно съдът в свое определение е приел, че оспорената истинност на завещанието покривала възражението за нищожността му, но съдът не е сезиран с иск за оспорване на завещание, а с иск за прогласяване нищожността на договор за делба, сключен при позоваването на титул за собственост - неистинско завещание. Сочи се, че по делото следва да се съберат всички доказателства с оглед твърденията на страните - всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици за себе си.

При разрешаването на спор за собственост съдът има задължение да прецени не само валидността на последната сделка, но и на предходните, ако доказателства за това са представени по делото. Ако някоя от тях е нищожна, то последващите макар и да са валидни, не ще породят вещноправен ефект, защото вещни права могат да бъдат прехвърляни само от собственик. Дори и без да е направено възражение за нищожност от страните, ако по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2 от ГПК съдът е длъжен да ги обсъди и да даде правна квалификация на 1 установените от тях факти /ТР №1/2020г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК/. Твърди се, че в първоинстанционното производство не са анализирани събрани по делото доказателства по наказателната преписка, установяващи неистинността на процесното завещание. Съобразно практиката на ВКС към гражданското дело могат да се приобщават прокурорските преписки и събраните по тях доказателства и да се ценят с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи. Съставени са протоколи и са извършени експертизи, събрани са свидетелски показания от други органи, които следа да се ценят наред с другите доказателства по делото. Не е предоставена възможност на ищцата да докаже твърденията си въз основа на събраните доказателства, че положеният подпис в завещанието не е на посоченото като завещател лице. На следващо място страната сочи, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересувана страна само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Отново е извършено позоваване на горецитираното ТР № 1/2020 год.. Когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл.146 т.2 и 5 от ГПК. При пропуск или при представяне в хода на производството на доказателства, от които за първи път се установява нищожността, съдът е длъжен с нарочно определение да уведоми страните като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства според ТР № 1/2020г. Страната се позовава и на други актове на ВС. Според страната е налице съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на решението, когато съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и когато липсват мотиви за крайното му решение. Решението се оспорва и като житейски несправедливо. Иска се решението да бъде изцяло отменено, ведно със законните последици.

Направено е искане за назначаване от въззивния съд на съдебна графологична експертиза, за установяване подписа в завещанието на М. К. дали е положен от това лице и дали ръкописният текст е изписан от него.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците М.

Н. К. и Н. М. К. Сочи се, че постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Според страната въззивникът не е възприел правилно действително извършените от първоинстанционния съд действия. Неправилно се сочи, че съдът е оставил без отговор искането на ищеца за експертиза, тъй като със свое определение в закрито заседание от 30.05.2024 г., съдът мотивирано е взел становище по него. Оспорва се възражението, че неуважавайки искането за експертиза съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в случая не е налице спор за собственост, а се спори относно нищожността на договор за делба. Сочи се, че по съществото си жалбата не посочва пороци на съдебния акт, а неколкократно се настоява, че всъщност нарушението е недопускането на исканата експертиза. Предметът на производството е очертан в исковата молба - иск по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД - нищожност на договора за доброволна делба поради противоречие с добрите нрави. Касае се за договор от 15.02.2019 г. сключен между страните по делото. Същият е сключен в изискуемата форма, с участието на всички съсобственици съгласно чл.75 ал.2 от ЗН. Ясно е изразена волята за разпореждане със собствеността и за уравнение с парични суми за неполучаващите дялове съобразно пазарната 2 стойност на имота към момента на делбата. Евентуално противоречие на добрите нрави би следвало да е относимо към момента на сключване на договора. Към тази дата са релевантни следните факти: обявено и вписано на 26.06.2014 г. в публичния имотен регистър на саморъчно завещание от наследодателя М. К., отказ от предявения по чл.42 б.“б“ вр. с чл.25 ал.1 от ЗН от Д. К. и Т. К. иск, по който е образувано гр.д. № 5093/2018г. на РС-Ямбол.

Тезата на жалбоподателката Р. К., че договорът за делба противоречи на добрите нрави, защото е използвано саморъчно завещание за което се знае, че същото е неистинско и не е съставено от завещателя, извършено е позоваване на него като титул за собственост, при което от страна на ответника са накърнени добрите нрави, според въззиваемите е по-скоро житейска. Не се сочат факти за знанието от ответника за неистинско завещание. В производството пред първата инстанция жалбоподателката не е представила никакви доказателства за такова знание, нито е поискала събиране на доказателства в тази насока. Съмненията на жалбоподателя за неистинско завещание би следвало да намерят законов израз преди сключването на договора през 2019 г. - период от около 5 години, който е достатъчен за формиране на волята и за осъзнати последователни действия касаещи имота и завещанието. Изрично е подчертано в исковата молба, че в настоящото производство се оспорва договора за делба, а не завещанието, което е в разрез с жалбата. Освен това - сочи се, че процесният имот първоначално е бил собственост на М. К. и М. К. Въззивницата - ищца не е наследник на М. К., а се явява преживял съпруг на сина на другия наследодател М. К. - В.

Твърденията и за неистинско завещание от страна на М. К. не биха могли да имат ефект върху нейните права. Наличието на завещание или неговата нищожност по никакъв начин не рефлектира върху правата й върху имота, тъй като не черпи правата си от правата на завещателя. Това сочи преуреждане на имуществените отношения на друга цена. Жалбоподателката през 2019 г. е приела правата на заветника М. К., както и действителността на завещанието, като изрично е заявила, че няма да има действия, водещи до преуреждането на имуществените отношения по повод този имот. Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение, за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебните разноски.

Останалите ответници по иска не са подали отговори и не са изразили становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба на Р. К. К. е редовна, подадена е от страна с право на жалба, в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, поради което е допустима.

С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите от ищцата Р. К. К. от гр.

Я. срещу М. Н. К., Н. М. К., Д. В. К. и Т. В. К., всички от гр. Я.

По искането за събиране на доказателства направено с въззивната жалба, въззивният съд е допуснал съдебно-графологична експертиза по твърденията на ищцата за неистинност на завещанието и е приел заключение на вещото лице А. по допуснатата експертиза.

В исковата молба, ищцата Р. К. сочи, че страните по делото са сключили договор за доброволна делба на 15.02.2019 год. за подялба на съсобствен по наследяване и завещание недвижим имот находящ се в гр. Ямбол 3 апартамент на ул. “К. М.“№ **, вх. *, ап. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.***, с предназначение жилище, намиращ се в сграда № *, последната разположена в ПИ с идентификатор № *****.***.***, ведно с 0,638 % ид. части от общите части на сградата, и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

Съгласно договора, имотът е получен в дял от ответника М. Н. К., който уравнил дяловете на останалите съделители с пари. Ищцата твърди, че участието на М. Н. К. в делбата е било въз основа на легитимация за придобити вещни права по саморъчно завещание с дата 13.03.2013 год., оставено в негова полза от съсобственик на имота предмет на доброволната делба - М. М. К. поч. на **.**.**** год. Сочи, че още след като открили завещанието през 2014 год., ищцата се усъмнила в неговата автентичност, като първоначално било заведено гр.д.№ 5093/2018 год. по описа на Ямболския районен съд, за обявяване на нищожност на завещанието, но бил направен отказ от иска и делото било прекратено, след което бил сключен договора за доброволна делба. По сигнал на ищцата за проверка на автентичността на завещанието, след това била образувана и прокурорска преписка, по която било депозирано заключение на вещо лице, че завещанието е неистинско, но тази преписка била прекратена. Като твърди, че завещанието от което ответника М. К. черпи права е неистинско, ищцата излага и твърдения, че при сключване на договора за доброволна делба М.

К. е използвал и се е позовал на саморъчното завещание знаейки, че същото е неистинско, поради което е накърнил добрите нрави, а договорът за доброволна делба е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Сочи се още, че сделки, накърняващи доверието на близки хора, като например сделка, при която едно лице срещу възнаграждение изгражда неверни представи за определен факт у свой близък, със сигурност накърняват добрите нрави. Ищцата е направила искане за прогласяване на нищожността на договора за доброволна делба, като поддържа искането си и пред въззивния съд.

От посочените в исковата молба ответници, становище по исковата претенция на ищцата са взели ответниците Н. К. и М. К. , които с подадените отговори са оспорили тези претенции.

Ответникът Н. К. е посочил в отговора си, че М. К. е бил негов брат, а М. К. е негов син. След смъртта на М. К. през **** год., касата в неговото жилище е била отворена от наследниците, в присъствие и на ищцата /която не е наследник на М. К./, а в нея било намерено завещанието в полза на сина му М. К. Четири години след като било намерено завещанието дъщерите на ищцата – ответниците по делото Д. и Т. – също ответници по настоящото дело, подали искова молба за обявяване на завещанието за неистинско, но след като ответникът М. К. разговарял с тях и с тяхната майка - ищцата по делото, за доброволно уреждане на отношенията, ищцата му казала, че тя и дъщерите й желаят да получат сумата 18 000 лв., за да уредят окончателно отношенията си относно имота. След като ответникът М. К. се съгласил да им заплати исканата от тях сума, исковото производство за нищожност на завещанието било прекратено по заявен от дъщерите на ищцата отказ от иск, и се сключил договора за доброволна делба, при който те получили това, което поискали – посочената от тях парична сума, която отговаряла на пазарната цена на техния дял към този момент. Оспорени са твърденията на ищцата за накърняване на добрите нрави, като се сочи, че същата е извършила неправилно тълкуване на това понятие, а в случая такова накърняване не е допуснато. Направено е 4 искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.