Решение № 702 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501264 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 260008 от 8 януари 2025г. по гр. д. № 10388/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати, както следва: на Л. А. В., родена на ********г., руска гражданка, сумата 5 000.00 /пет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебното искане пред застрахователя - 09.07.2018г., до окончателното й изплащане; на Д. Ю. В., роден на ********г., руски гражданин, сумата 10 000,00 /десет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на извънсъдебното искане пред застрахователя 09.07.2018г., до окончателното й изплащане; на Е. Ю. В., родена на ********г., руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В., сумата 3 000,00 /три хиляди/лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на извънсъдебното искане пред застрахователя - 09.07.2018г., до окончателното й 1 изплащане и на А. Ю. В., родена на ********г., руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В., сумата 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на извънсъдебното искане пред застрахователя - 09.07.2018г., до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 22.08.2014г., около 16.25 часа на първокласен път ПП-1-8, км. 37, причинено виновно от А. П. М., при управление на л.а. марка: „БМВ", модел: „318И“, peг. № ********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е предприел изпреварване и навлязъл във вътрешната - лява пътна лента за насрещно движение посока от Калотина към София и реализирал сблъсък с насрещно движещия се в лява пътна лента, управляван от Л. А. В. л.а. марка „Волво“, модел „ХС 90“, руски peг. № ********, с което причинил телесни увреждания на управляващата автомобила Л. А. В. и пътниците в същия Д. Ю. В., Е. Ю. В., Л. А. В. и А. Ю.

В., чиято отговорност била застрахована при ЗД „БУЛ ИНС" АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП, за което са постановени влезли в сила Решение № 46/28.04.2017г. по НАХД № 317/2016г. на СР - гр.Сливница, изменено с Решение от 12.10.2017г. по ВНАД № 393/2017г. на СОС, като отхвърлил исковете, както следва: на Л.

А. В., родена на ********г., руска гражданка, за присъждане на сумата 5000.00 /пет хиляди/лв., представляваща разлика над присъдените 5 000 00 /пет хиляди/ лв. до общо претендираните 10 000,00 /десет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано 09.07.2018г.до окончателното й изплащане, както и иска на Л. А. В., родена на ********г., за присъждане на сумата 40 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения и бракуван л.а. марка Волво, модел „ХС 90“, руски peг. № ********, вследствие ПТП, настъпило на 22.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 08. 08.2019г. до окончателното й изплащане; на Д. Ю. В., роден на ********г., руски гражданин, за присъждане на сумата 18 000.00 /осемнадесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10 000.00 /десет хиляди/ лв. до общо претендираните 28 000,00 / двадесет и осем хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебното искане пред застрахователя 2 09.07.2018г., до окончателното й изплащане; на Е. Ю. В., родена на ********г., руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В., за присъждане на сумата 2 000.00 /две хиляди/ лв., която е разлика над присъдените 3 000 /три хиляди/ лв., до общо претендираните 5 000,00 / пет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на извънсъдебното искане пред застрахователя - 09.07.2018г., до окончателното й изплащане, както и искането за присъждане на законна лихва върху главниците за обезщетение за неимуществени вреди считано от датата на ПТП - 22.08.2014г. до датата на предявяване на исковете - 08.08.2019г., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД; осъдил ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, да заплати на Л. А. В., родена на ********г., руска гражданка, Д.

Ю. В., роден на ********г„ руски гражданин, Е. Ю. В., родена на ********г., руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В. и А. Ю.

В., родена на ********г„ руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В., сумата 1 732.50 /хиляда седемстотин тридесет и два, 0.5/ лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски съобразно уважената част от исковете; осъдил Л. А. В., родена на ********г., руска гражданка, Д. Ю. В., роден на ********г., руски гражданин, Е. Ю. В., родена на ********г., руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В. и А. Ю. В., родена на ********г., руска гражданка, чрез своята майка и законен представител Л. А. В., ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, сумата 3 184.00 /три хиляди сто осемдесет и четири/ лв., представляваща сторените разноски съобразно отхвърлената част от исковете; осъдил ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 320 лв., съобразно уважената част от исковете, както и сумата 337 лв. – разходи от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищците Л. В. и Д. В. - срещу отхвърлителни части на решението на първоинстанционния съд по предявени от тях искове – в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съотв. частично иска на Д. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и по въззивна жалба на ответника „Бул инс“ АД срещу една част от осъдителното решение на първоинстанционния съд – по иска на А. В., 3 действаща понастоящем със съгласието на Л. В..

Ищците са обжалвали решението с доводи, че съдът не е съобразил, че в случая се касае за тотална щета /по иска на Л. В./, съответно, че е нарушил чл. 52 ЗЗД с оглед характера и тежестта на получените от Д. В. травматични увреждания и търпените неблагоприятни последици от тях. Съответно на релевираните доводи за пороци на първоинстанционния акт са отправени и искания към въззивния съд.

Ответникът „Бул инс“ АД е оспорил въззивната жалба на ищците.

Ответникът от своя страна е атакувал първоинстанционното решение в частта му, в която съдът е присъдил на А. В. обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8 000 лв. до 15 000 лв. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД – поради недоказано настъпване на мозъчно сътресение и на чл. 52 ЗЗД - с оглед тежестта на неблагоприятните последици от уврежданията, а и социално – икономическата обстановка в страната, иска отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на иска за посочената разлика.

А. В., действаща със съгласието на Л. В., е оспорила въззивната жалба на ответника.

За да постанови решението си по исковете, по които се атакува решението, първоинстанционният съд е приел, че съгласно заключението на автотехническата експертиза не са налице обективни данни, въз основа които да бъде направено заключение за причинените щети по л.а. марка „Волво“, модел „ХС 90“, руски peг. № ********, вследствие процесното ПТП, въз основа които може да бъде определена действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, като се съобразят настъпилите щети, поради което е счел, че ищцата Л. В. не е установила, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения й и бракуван л.а.; приел е, че в полза на ищеца Д. В. е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. предвид характера и тежестта на травматичните му увреди, в т. ч. фрактура на дясната лъчева кост, довела до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок, по –дълъг от 30 дни, лекувано с гипсова лонгета, довело и до неудобство от временна невъзможност да се обслужва самостоятелно, при общ оздравителен период от 2 месеца, при проява и на интензивни болки, остър емоционален стрес след ПТП и развитие на адаптационна реакция със съответните й прояви, бил е 4 нарушен и обичайният му начин на живот; съдът е приел още, че в полза на А.

В., представлявана към момента на постановяване на решението от Л. В., е възникнало вземане в размер на 15 000 лв. с оглед получените травматични увреждания, измежду което мозъчно сътресение и мекотъканни увреждания, болките и страданията от тях, отшумели максимално за срок от 30 дни, получения емоционален стрес от травматичното събитие и по време на лечението й, както и страх за здравето на майка й, и развитата адаптационна реакция с типичните й прояви, която я е лишила от обичайния й начин на живот най-вероятно за около три – четири месеца, тя си спомняла за инцидента съгласно и показанията на баща й Ю. В., като за последиците в психологически аспект съдът е дал вяра на заключението по КСМЕ, въпреки че изводите в тази насока са формирани без конкретно изследване на пострадалите лица, а почиват на научни знания за обичайна стресова реакция /във въззивното производство обаче липсват оплаквания във връзка с възприемането на заключението на комплексната експертиза в частта му, изготвена от психолог/.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части – разгледани са предявените искове, въпреки че спорните права са квалифицирани по действащия КЗ, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) /каквато е точната квалификация на спорните права с оглед датата на настъпване на ПТП, от 5 което се претендират обезщетения за вреди, – 22.08.2014г./, за изплащане на застрахователно обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищците части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че те са увредени лица от ПТП, станало на 22.08.2014г., от което са им причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен от наказателния съд по реда на чл. 78а, ал. 1 ГПК за причиняването на ПТП със съставомерен резултат от това – причиняване на средна телесна повреда на ищеца Д. В. – счупване на дясна радиална кост, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 257 – 275 вр. чл.