Решение № 279 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200395 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод касационен протест, подаден от прокурор от Апелативна прокуратура - Варна, срещу въззивна присъда №

2/24.01.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна. В протеста се твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до неправилното оправдаване на подсъдимия Н. Д. В. по обвинението по чл. 123 НК. В писмено допълнение към протеста се излагат подробни аргументи в подкрепа на заявените основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Срещу въззивната присъда е постъпила и касационна жалба от частните обвинители, чрез техния повереник, в която се твърди допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест и пледира за уважаването му по изложените в него съображения.

Повереникът на частните обвинители К. Т. С. и С. Н. С. поддържа касационната жалба и прави искане същата да бъде уважена.

Защитниците на подсъдимия изразяват становище, че въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в предходното отменително решение на ВКС, като правилно е приел, че подс. В. не е осъществил престъплението, в което е обвинен, тъй като функциите между двамата управители на дружеството, в което е работил пострадалият, са били разпределени устно и писмено. Координатор по безопасност и 1 здраве е бил починалият подсъдим Р. С. и като такъв е имал преки задължения към дейността по безопасност и охрана на труда на инкриминирания обект, поради което подсъдимият не би могъл да бъде субект на престъплението по чл. 123 НК. На това основание защитниците пледират за оставяне на въззивната присъда в сила, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Н. Д. В., редовно призован, не се явява в съдебното заседание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

Първоначално по обвинителния акт е постановена присъда № 260006/04.09.2020 г. по н.о.х.д. № 134/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с която подсъдимите Н.

В., Р. С. и Т. Й. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 123 НК, като са уважени и предявените солидарно срещу тримата подсъдими граждански искове за неимуществени вреди и са присъдени обезщетения в размер на по 60 000 лева за всеки от двамата граждански ищци. Присъдата е отменена с въззивно решение № 260070/09.07.2021 г., по в.н.о.х.д. №12/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна и делото е върнато на ОС - Варна за ново разглеждане.

В ОС - Варна е образувано н.о.х.д. № 766/2021г. В разпоредително заседание съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на ОП - Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, като наказателното производство, водено срещу подсъдимия Р. Ж. С., е прекратено, поради смъртта му.

Впоследствие е внесен нов обвинителен акт в ОС - Варна, по който е образувано н.о.х.д. № 669/2022 г. С присъда № 13/21.03.2023 г., постановена по същото дело, ОС Варна е признал подсъдимия Н. Д. В. за виновен в това, че като управител на „****“ ООД на строеж „Жилищна сграда“, намираща се в гр. Варна УПИ ХL VI - 13, кв. 19 по плана на ж. к. „Бриз“ с идентификатор **** по Кадастрална карта за гр. Варна, в условията на независимо съпричиняване с Р. Ж. С., като управител на „****“ ООД и изпълняващ функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обекта, причинил смъртта на Т. К.ов Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително - монтажни работи /СМР/, представляваща източник на повишена опасност, като:

- допуснал Т. К.ов Т. до извършване на самостоятелна работа в строителния обект, без да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в нарушение на чл. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал.1 и ал. 2, чл.13, ал.

1, чл. 15, ал.1 и ал. 3 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр.

102 от 22.12.2009 г./;

- не осигурил на Т. К.ов Т. на длъжност „работник - строител изолация“ специално облекло от две части и гащеризон и лични предпазни средства за работа на височина - защитна каска, защитни обувки, защитен колан /сбруя/ с осигурително въже, в нарушение на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ, бл. 46 от 2001 г./ и чл. 60, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително - монтажни 2 работи;

- не извършил проверка на Т. К.ов Т. на длъжност „работник - строител изолация“ за ползване на специално облекло от две части и гащеризон и лични предпазни средства за работа на височина - защитна каска, защитни обувки, защитен колан /сбруя/ с осигурително въже, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г./;

- допуснал изграждането и пускането в експлоатация на рамково скеле, без паспорт/проект на фасадно скеле, без то да отговаря на изискванията за безопасност, в нарушение на чл. 87, ал.1 и ал. 2 и чл. 89, т.1, б. „а“ и „б“, т. 5 и т. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което и на основание чл.

123, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което, съобразно чл. 66, ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с подсъдимата Т. Х. Й..

С присъдата на подсъдимия Н. Д. В. е наложено на основание чл. 123, ал.1, вр. с чл. 160, ал. 1 НК наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност, свързана със строително - монтажни работи, за срок от една година.

Подсъдимият В. е осъден да заплати на гражданските ищци К. С. и С. С. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 123 НК, в размер на по 55 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като гражданските искове до пълните предявени размери от по 100 000 лева са отхвърлени. Подсъдимият е осъден да заплати държавната такса върху уважените искове и разноските по делото.

Със същата присъда подсъдимата Т. Х. Й. на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 123 НК, като изцяло са отхвърлени гражданските искове, предявени срещу нея.

Срещу присъдата на ОС - Варна е подаден протест от ОП - Варна с искане за осъждане на подс. Й. и увеличаване на наказанията, наложени на подс. В.. Последният също останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред АС Варна с искане за оправдаването му.

С въззивно решение № 43/30.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 210/2023 г., АС - Варна изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Н. В. от една година на осем месеца. В останалата част /включително и по отношение на оправдаването на подс. Й./ присъдата е потвърдена.

По касационна жалба на защитника на подс. В. с искане за оправдаването му във ВКС е образувано н. д. № 528/2024 г. С решение № 494/14.10.2024 г., постановено по същото дело, ВКС е отменил изцяло въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Касационният съд счел, че при постановяване на въззивния съдебен акт, в частта, с която подс. В. е признат за виновен, са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, както и че са нарушени разпоредбите на чл.

14 и чл. 107 НПК при осъществяване на доказателствената и аналитичната дейност от въззивната инстанция.

След връщане на делото на въззивната инстанция е постановена въззивна присъда № 2/24.01.2025 г., по в.н.о.х.д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна, предмет на настоящата касационна проверка, с която подс. Н. В. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 123, ал. 1 НК. Въззивният съд с 3 присъдата е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимият В. е осъден да заплати обезщетения по предявените граждански искове, както и да заплати разноските по делото. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена от въззивната инстанция.

Касационните жалба и протест, подадени срещу посочената въззивна присъда, са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани лица, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 НПК.

В касационния протест на първо място се релевират твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. Аргументират се с доводи за допуснати съществени нарушения при постановяване на въззивната присъда, свързани с неспазване на принципа за обективност - чл. 13 НПК, тъй като били игнорирани част от доказателствата, а на други била дадена неправилна оценка. Въззивният съд не съобразил, че С. и В., са били управители на дружеството - възложител и на дружеството - изпълнител и че не е имало ясно разграничение на функциите им. В тази връзка съдът игнорирал показанията на св. Ч. М. за това, че и двамата подсъдими са били „началници“, съответно плащали възнагражденията, че и двамата са идвали на строежа и всеки си вършел своята работа. Не взел предвид и показанията на св. К. Д., който заявил „чисто физически за разпределението кой е бил, нямам представа“.

Посочените доказателства не установявали абсолютно дистанциране на управителя Н.

В. от дейността на дружеството. От доказателствата по делото се установявало неформално разпределение на функциите на двамата управители, което не било в абсолютно строги граници.

По отношение на оплакването за наличието на касационното основание по чл.

348, ал.1, т. 1 НПК и в двата сезиращи касационната инстанция документи (протеста и жалбата) се сочат сходни аргументи. Твърденията и на държавното, и на частното обвинение са за неправилно приложение на материалния закон, свързано с незаконосъобразния извод на въззивната инстанция за това, че подс. В. не може да бъде субект на престъплението по чл. 123, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение. Основният аргумент на касаторите по същество е, че в качеството си на управител на „****“ ООД и работодател на пострадалия Т. Т., подс. В. е адресат на задълженията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като формалното разпределение на функциите му с починалия Р. С. не го освобождава от тяхното изпълнение. Разпределението на дейностите между двамата управители е вътрешен за дружеството въпрос и няма отношение към отговорностите му като управител. Обстоятелството, че подс. В. не се занимавал със СМР не изключвало нормативно вменените му задължения като работодател. Занимавайки се с документацията подс. В. е следвало да следи за нейната изрядност, за наличие на инструктажи, за раздаване на работно облекло и лични предпазни средства, за изрядна документация за използваните съоръжения при СМР, включително и за монтираното скеле. При това въззивният съд незаконосъобразно приел, в разрез и със съдебната практика, че само преките изпълнители на нормативно регламентираната дейност имат задължение за правилното й осъществяване. Според прокурора, подс. В. като управител на дружеството, дори да не е бил длъжен лично да извърши инструктаж, е бил отговорен за наличието на такъв. Въззивният съд не съобразил това, като в мотивите на постановената от него присъда липсвал отговор на въпроса защо наличните, непреки задължения на подс. В., не се намират в причинно - следствена връзка с резултата по чл. 123 НК. Според частното обвинение подсъдимият В. е бил 4 длъжен да следи как се изпълняват задълженията от другия управител, като при констатация, че те не се осъществяват е следвало сам да ги извърши или да назначи друго лице, което да стори това.