Решение № 21471 от 29.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34662/2023
- Вид
- Решение № 21471
- Подписан
- 29.12.2023
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 21471 гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110134662 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба , подадена от И. [*******] Х., чрез адв. В. В., с която срещу [*******] е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които ищцата твърди да са причинени от служители на ответника вследствие неизпълнение на техни служебни задължения във връзка с отразяване на извършено плащане по сключен между страните договор за предоставяне на мобилен интернет, в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от 20.10.2022 г., към който момент била заплатила всички дължими от нея вноски, за период от една година – т.е. до м.октомври 2023 г. По силата на сключения договор, ответникът следвало да предостави на ищцата услуга „ползване на мобилен интернет“ за срок от 24 месеца, срещу поето от нея задължение да заплаща месечни абонаменти такси. Въпреки че изпълнила точно задълженията си по договора, ищцата твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да предостави съответната услуга, която била от изключителна важност за нея и семейството. Посочва, че SIM картата, посредством която се ползвала услугата мобилен интернет, била поставена в проследяващо GPS устройство, което служело за следене местоположението на особено ценна за нея вещ – декоративна дърворезба на мечка /част от рекламно-указателна табела/, каквато веднъж вече била обект на престъпление. Предвид тези обстоятелства, ищцата и семейството били под постоянен стрес, че посочената вещ би могла отново да бъде открадната, което и мотивирало ищцата да сключи процесния договор. На 6.12.2022 г. посетила офис на ответника, при което негова служителка обяснила, че картата за ползване на мобилен интернет не е активна поради 1 неплатени вноски. Поддържа, че услугата е била неоснователно деактивирана от ответника за периода 14.11.2022 г. – 19.12.2022 г., през който горепосочената вещ е била без надзор с оглед деактивирането на достъпа, което според ищцата я правело лесна мишена на престъпление и увеличавало шансовете да бъде открадната/повредена. Ищцата изпитала възмущение от думите на служителя на ответника, че е неизправна страна по договора. С цел изясняване на ситуацията, ищцата започнала да търпи вреди, породени от спорове със служители на ответника, както и от мисълта, че вещта би могла да бъде лесно открадната.
Вместо да изпълнява служебните си задължения и да се грижи за семейството си, ищцата загубила време да преравя документи, за да намери касовия бон за заплатените задължения по договора. След като открила бележката се върнала в офиса на ответника и продължила спора с неговия служител. Всичко това предизвикало у нея чувство за безпокойство и силно притеснение. В отговор на изпратена до ответника покана за доброволно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди дружеството адресирало до нея писмо, в което признало, че в периода 14.11.2022 г. – 06.12.2022 г., услуга реално не е била предоставяна поради грешка от страна на служител на ответното дружество, като е била предложена компенсация – освобождаване на ищцата от заплащане на месечни такси по договора за период от дванадесет месеца, което не било достатъчно за репариране на вредите, търпени от нея. Посочва, че същите се изразявали в силен стрес и безпокойство, проблеми със съня, продуктивността, храненето, като постоянно проверявала дали дърворезбата не е открадната, което довело до обтягане на отношенията на ищцата с близките, изпитвала паника при преминаването на автомобил или непознато лице около дърворезбата. Въпреки че предоставянето на услугата е било възобновено, ищцата продължавала да изпитвала притеснение, че услугата отново може да бъде деактивирана, съответно вещта да остане незащитена. Предвид изложеното, заявява искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължения на лица, работещи при ответника относно отразяване на плащания по сключения между страните договор. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който въвежда твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Счита, че е изправна страна по договора и не носи отговорност за съхранението на движима вещ, с каквато цел е бил сключен договорът, тъй като предмет на същия е предоставяне на интернет, а не осигуряване на надзор върху съответната вещ, в каквато оспорва картата за интернет да е била поставена. Изрично подчертава, че между страните не е съществувало договорно правоотношение с предмет предоставяне на услуга за наблюдение и контрол чрез GPS устройство, доколкото предмет на договора е бил предоставяне на мобилна услуга – достъп дп мобилен интернет. Твърди, че е било налице основание за деактивиране на услугата поради просрочени задължения на ищцата – незаплатени задължения по фактура № [*******] за аб. № [*******]. Излага съображения, че услугата не е била необосновано ограничена. Оспорва и периода на деактивиране, посочен в исковата молба /20.10.2022 г. – 19.12.2022 г./, както и че въпреки неоснователността на извънсъдебната претенция на ищцата, тя била надлежно компенсирана – добавена е била отстъпка в размер на 12 месечни такси за моб.№ [*******], както и е била възстановена на потребителя сума за такси за периода 14.11.2022 г. – 06.12.2022 г. Оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на ответника и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Допълва, че потенциалната възможност съответната вещ да бъде обект на 2 посегателство е ирелевантна за ангажиране отговорността на ответника. Счита, че интернет връзката не е способ за охрана на ценни вещи. Моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност заявява, че го намира за прекомерен по размер. Претендира разноски.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед твърденията на страните като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са отделени следните факти: че помежду им е бил сключен процесният договор за мобилна услуга, че по същия ответникът, в качеството си на мобилен оператор, разполага с автоматизирана система за дистанционно спиране и възобновяване на достъпа до мобилната услуга. Не е спорно също така, че достъпът до услугата, която ответникът се е задължил да предоставя по договора, е бил спрян за периода 14.11.2022 г. – 06.12.2022 г.
Установява се, че с процесния договор ответникът се е задължил да предостави на ищеца достъп до мобилен интернет в обем 5000 МВ в България и роуминг зона в ЕС на месец за период от 2 години за предпочетен номер + [*******] при цена на услугата за срока на договора 10,99 лева на месец и дата на издаване на месечната фактура 20-то число на месеца. Не е спорно също, че на ищеца е била предоставена мобила карта, чрез която услугата се достъпва. В договора е предвидено издаването на ежемесечни фактури на потребителя и падеж за заплащането им – посоченият във фактурата, но не по-късно от 18 дни след издаването на съответната месечна фактура. Не е спорно, че договорът е влязъл в сила на 20.10.2022 г.
Прието като доказателство по делото е касов бон от 20.10.2022 г. за заплатена на ответника сума 131,88 лева по кл. № [*******].
Не е спорно между страните също така, че до 14.11.2022 г. ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, като е предоставял на ищеца достъп до мобилен интернет чрез предоставената карта с мобилен номер +[*******].
Приета като доказателство по делото е сметка, издадена от ответника, за общото потребление за същия мобилен номер по кл. № [*******], че за периода 20.11.2022 г. – 19.12.2022 г., видно от която, не са потребявани никакви МВ от договорения месечен пакет 5000 МВ.
Приет като доказателство по делото е отговор от ответника, изпратен до ищеца, изх. № GB-[*******]G/[*******] г. Съгласно същия г-жа Х. е абонат на ответника за два номера на мобилен интернет: +[*******] с аб. № [*******] и + [*******] с аб. № [*******]. Отговорът съдържа извънсъдебно признание на ответника, че поради пропуск на негов служител извършеното на 20.10.2022 г. при сключването на процесния договор за мобилен № +[*******] плащане на сума в размер на 131,88 лева, не е било надлежно отразено по съответния аб. № [*******]. Съгласно изложението поради неплатено задължение по другата услуга (с аб. № [*******]) достъпът до всички услуги на ищеца е бил преустановен.
Твърди се, че след като на 06.12.2023 г. е постъпил сигнал от ищеца плащането е било надлежно отразено и след заплащане на задължението по другата услуга, достъпът и до двете услуги бил възобновен още на 06.12.2022 г. Ответникът не е ангажирал в настоящото производство доказателства за тези си твърдения, а именно, че считано от 06.12.2022 г. е възобновил достъпа на потребителя до услугата.
Че ищецът е абонат и на друга мобилна услуга, предоставяна от ответника, 3 не е спорно между страните, а и това се потвърждава от представените по делото писмени доказателства.
Установява се също така, че балансът по кл. № [*******], считано от 20.02.2023 г. е зареден със стойност -94,71 лева, с оглед което и съдът приема, че по този абонатен номер ответникът е начислил предложената „компенсация“ под формата на отстъпка от стойността на месечните абонаментни такси за услугата.
От събраните в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция свидетелски показания на свидетеля М.С., приятелка на ищцата, съдът приема за установено, че семейството на ищцата имали семеен бизнес – отдавали под наем къща за гости в с. [*******], като основният ангажимент във връзка с къщата бил на ищцата. По пътя за къщата имало указателни табели как да се стигне до мястото, включително и една дърворезба, която свидетелят описва като красива сравнително голяма мечка, която се намирала на входа на селото, но на известно разстояние от самата къща, на пътя. Ищцата възложила изработването на дърворезбата на конкретен човек, тъй като всичко, свързано с къщата за гости, за нея било особено ценно. Първата изработена дърворезба е била открадната преди години, но извършителите не били открити. След това Х. възложила изработването на втора дърворезба, като се притеснявала да не бъде открадната и тя. В разговор свидетелят на шега й предложила да сложи GPS устройство в дърворезбата и ищцата закупила подобно устройство. Впоследствие сключила договор с [*******] за предоставяне на интернет услуга чрез SIM карта, която ищцата поставила в съответното устройство и по този начин било възможно да се установи местонахождението на мечката, чрез поставянето устройството в дърворезбата. Свидетелят не е присъствала при сключването на договора с ответника, но е придружила ищцата, когато поставила устройството в основата на мечката. Ищцата узнала, че устройството не работи на 6-ти декември, когато семейството имало празник. За вечерта били поканили гости, сред които и свидетелката. На самото празненство не се усещала празнична атмосфера, а постоянна тема на разговор било обстоятелството, че устройството не работи. Х. се обаждала на живущи в с. [*******], за да попита дали всичко е наред, дали самата дърворезба е на място, дори повишила тон, защото отсреща отказали да отидат за втори път да проверят дали мечката е там. Усещало се, че е притеснена.
Когато ходили в с. [*******] заедно, слизала на място да провери дали работи устройството. Свидетелят не е сигурна, че ищцата може чрез друго устройство отдалечено да проверява местонахождението на мечката. По-скоро е на мнение, че технически не е изключително подготвена и е възложила това на друго лице.
Разпечатката съдържа 24 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd75a8f7-4a94-4241-ae27-dd86992a9e9c