Акт от 01.09.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 419

01.09.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Хайгухи Бодикян

Членове: Пенка Костова

Росица Чиркалева при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 323 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция митници, подадена чрез пълномощник, против Решение №6 от 27.01.2020г., постановено по АНД №752 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, същият бил немотивиран и необоснован. Счита се, че неправилно районният съд приел, че заместник-директорът на Териториална дирекция „Южна морска“ не бил компетентен да разгледа административнонаказателната преписка и да реализира отговорността спрямо нарушителя. Този извод бил направен при неправилно прилагане на разпоредбите на чл.232а, ал.1 и ал.2 от Закона за митниците, като не бил съобразен факта, че българското законодателство не можело да бъде прилагано на международно ниво и нямало как административнонаказателната преписка да бъде изпратена на съответните служби в Ислямска Република Иран за налагане на административно наказание. Сочи се, че в международните актове се съдържали множество норми, които определяли органа за събиране на митническите сборове и други държавни вземания, но липсвали конкретни разпоредби относно компетентността на органите при случаи на установени административни нарушения за отклонение на стоки от режим „транзит“. Цитира се разпоредбата на чл.15 от Допълнение I към Конвенция за общ транзитен режим, съгласно която страните взимали необходимите мерки за борба срещу всички нарушения или нередности и за налагане на ефективни пропорционални и възпиращи санкции. Тази обща разпоредба давала възможност на страните, подписали конвенцията, когато установят нередности и нарушения да вземат необходимите мерки за борба с тях, като налагат съответните санкции. Счита се, че при липса на конкретни административнонаказателни разпоредби в международен план, касаещи нарушения на режим „транзит“, страните следвало да прилагат разпоредбите на националното законодателство. Цитира се текстът на чл.48, ал.2 от ЗАНН, като се отбелязва, че същият се различавал от този на чл.232а от ЗМ, но не ѝ противоречал, като се счита, че приложението му в случая следва да е правилно. С нормата на чл.35, т.3 от Допълнение I към Конвенция за общ транзитен режим се обосновава тезата за това, че в случая МП „Капитан Андреево“ било транзитно митническо учреждение и като такова имало правомощие да провери стоките, превозвани под покритието на тази транзитна операция. След като била налице такава компетентност и било установено нарушение на режима, то митническите служители били длъжни да съставят акт за установяване на административно нарушение. Предвид всичко изложено се твърди, че отмененото от съда наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Иска се отмяна на обжалваното решение на районния съд и потвърждаване на отмененото наказателно постановление.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, предвид представено по делото писмено доказателство – л.43, допълва, че МП “Капитан Андреево“ е получил статута на получаващо митническо учреждение. От извлечението от митническата информационна система за транзит било видно, че транзитната операция, със съответния номер, имала състояние „завършен транзит с несъответствие в получаващото митническо учреждение“ на 25.04.2019г., и в клетката получаващо митническо учреждение бил записан кода на МП „Капитан Андреево“, а именно BG001015. Сочи, че чл.37 ал.5 от Допълнение I от Конвенцията за общ транзитен режим гласял, че транзитната операция можело да завърши и в друго митническо учреждение, различно от посоченото в декларацията, като в този случай това учреждение ставало получаващо. Същото било и съдържанието и смисъла на чл.278, §3 от Регламент 2447/2015г. за прилагане на Регламент 952/2013г. на Европейския парламент, съгласно който текст отново при операция ТИР можело да завърши в друго митническо учреждение, което ставало получаващо такова. Оспорва се адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна, като се счита, че то е прекомерно. Моли се да бъде отхвърлено или съобразено с наредбата за адвокатските възнаграждения.

Ответникът – М.А.М., гражданин на Ислямска Република И., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита я за неправилна, недоказана и неоснователна. Смята за неправилно твърдението на касатора за приложението на чл.48, ал.2 от ЗАНН. Изразява становище за компетентност за разглеждане на административнонаказателната преписка от отправното митническо учреждение - ТД

„Югозападна“. Сочи, че определенията отправно и получаващо митническо учреждение се съдържали в Регламент №2446/2015г. за допълнение на Регламент №952/2013г. на ЕС и на Съвета за определяне на някои от задълженията на Митническия кодекс на съюза, както и в Конвенцията за общ транзитен режим.

Неправилно било и твърдението на касационния жалбоподател за неправилно прилагане и тълкуване на чл.232а, ал.1 и ал.2 от ЗМ от страна на районния съд.

Изразява становище за законосъобразност на оспореното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Хасково намира касационната жалба за основателна, поради което моли да се отмени решението на РС – Свиленград и да се потвърди наказателното постановление.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С Решение №6/27.01.2020г., постановено по АНД №752/2019г., Районен съд – Свиленград отменил Наказателно постановление №2632/2019 от 11.10.2019г., издадено от и. д. заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция Митници, с което на М.А.М., гражданин на Ислямска Република Иран, за нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234а, ал.3, във вр. с чл.234а, ал.1, във вр. с чл.233, ал.6 от ЗМ е присъдено лицето да заплати равностойността на стоката, с тарифен номер 38249996 – химически продукти с общо тегло 352 кг., предмет на нарушение, в размер на 88 711.56 лева, тъй като същата липсвала, като на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е наложена и глоба в размер на 88 711.56 лева, представляващи 100% от стойността на стоката, а на основание чл.234а, ал.3, във вр. с чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на държавата товарен автомобил – влекач, марка „SCANIA“, рег.№…. шаси №

XLEG4X…, с регистрационен талон №…., и ремарке за товарен автомобил с рег.№…, шаси №NACCHT376D1026951, с рег.талон №…, с обща стойност 74 810 лева.

За да постанови решението си районният съд е отчел липсата на спор по делото относно това, че процесната транзитна операция била с отправното митническо учреждение МБ - София запад, както и че част от стоката на външния за общността транзит не била на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, поради което било налице отклонение на част от стоката, поставена под митнически режим „транзит“. Определил спорния по делото въпрос, а именно дали МП „Капитан Андреево“ е получаващото митническо учреждение или стоката е била с получаващо митническо учреждение в Ислямска Република Иран. В тази връзка, след като цитирал разпоредбите на т.13 и т.14 от Регламент 2446/2015 за допълнение към Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от задълженията на Митническия кодекс на Съюза, стигнал до извода, че съгласно общностното право получаващо митническо учреждение било това учреждение, където трябвало да бъде представена стоката, за да завърши транзитната процедура. Споделил изцяло довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че АНО - ТД „Южна морска“, не бил компетентен да реализира административнонаказателната отговорност на наказаното лице, а това следвало да са Митническите власти на отправното митническо учреждение - МБ-София запад, което попадало под юрисдикцията на ТД „Югозападна“, респективно митническите власти в получаващото митническо учреждение в Ислямска Република И.. Така приетото аргументирал и чрез анализ на разпоредбите на чл.48, ал.1 от ЗАНН и чл.232а, ал.1 от ЗМ, като отбелязал, че последната е специална по отношение на тази от ЗАНН. От друга страна посочил, че дори и да се приемело, че била приложима хипотезата на чл.232а, ал.2 от ЗМ, според която „когато в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка“, то съгласно нея компетентен бил митническият орган при получаващото митническо учреждение, което в случая било в Ислямска Република Иран, доколкото се отнасяло за външен за Съюза транзит, а МП „Капитан Андреево“ се явявал „транзитно“ митническо учреждение, което единствено можело да извърши проверка и при констатирани нарушения да сезира отправното МУ или респ. получаващото МУ. Обобщено съдът приел, че липсата на компетентност опорочава цялото административнонаказателно производство, като това според него било съществено процесуално нарушение и се явявало достатъчно основание за отмяна на НП.

В решението си районният съд обективирал и алтернативни мотиви – за потвърждаване на НП, в случай че не се приеме горния краен извод за отмяна на санкционния акт.

Настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е неправилно.

На първо място, настоящият касационен състав счита, че следва да се изясни въпросът за приложението на Конвенцията за общ транзитен режим в случая, като се има предвид безспорния по делото факт, че превозването от ответника по касация на стока в режим „транзит“ под покритието на ТИР Карнет, с посоченото в наказателното постановление ППС, е било с крайна точка Ислямска Република Иран.

Според чл.1, § 1 от

Конвенцията за общ транзитен режим (Конвенцията), „настоящата конвенция въвежда мерки за превоза на стоки под режим транзит между Общността и страните от ЕАСТ, както и между самите държави с общ транзитен режим, включително - където е приложимо - на претоварени, повторно експедирани или складирани стоки, чрез въвеждане на общ режим транзит, независимо от вида и произхода на стоките“.

Съгласно чл.20, § 1 от Конвенцията, „Настоящата конвенция се прилага от една страна в териториите, където се прилага Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и при условията, залегнали в този Договор, а от друга страна - на териториите на държавите с общ транзитен режим“. Параграф 2 на чл.20 от Конвенцията гласи, че

„конвенция се прилага и в Княжество Лихтенщайн, докогато това княжество е обвързано с Конфедерация Швейцария чрез договор за митнически съюз“. Страните от ЕАСТ, съгласно предвиденото в уводната част на Конвенцията, са Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейцария. По смисъла на предвиденото в уводната част на Конвенцията под „Общността“ се има предвид страните от Европейската икономическа общност. От Решение № 2/2012 на съвместния комитет ЕС – ЕАСТ по общия транзитен режим от 19 януари 2012 година за изменение на Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим (2012/663/ЕС) и Решение № 4/2012 на същия комитет от 26 юни 2012 година, става ясно, че Република Турция се присъединява към Конвенцията именно през 2012г. С Решение №1/2015 от 11 май 2015 и Решение 3/2015 от 13 октомври 2015г. на съвместния комитет ЕС – ЕАСТ за общ транзитен режим, към Конвенцията се присъединяват, съответно Република Македония (сега Северна Македония) и Република Сърбия. Определението за държава с общ транзитен режим е уредено в чл.3, § 1, б. „г“ от Конвенцията, като съгласно същото, „държава с общ транзитен режим“ означава всяка държава, която не е държава — членка на Общността, и е договаряща страна по настоящата конвенция“. От изложеното се стига до извода, че общият режим транзит се използва за движението на стоки между договарящите страни по Конвенцията за общ транзитен режим: Европейската икономическа общност, държавите от ЕАСТ, Република Турция (от 2012г.), Република Македония (от 01.07.2015г.) и Република Сърбия (от 01.12.2016г.). Конвенцията се прилага също и за Княжество Лихтенщайн, което е в митнически съюз с Швейцария. Следователно държавата Ислямска Република Иран, до която е предвидено да достигнат част от стоките (вж. CMR – л.44-48 от АНП) и крайна точка на задействания режим „транзит“, не е договаряща страна по Конвенцията. В тази връзка разпоредбите на последната не са приложими по настоящия казус. Това означава и че доводите на касационния жалбоподател, както и на ответника, аргументирани с приложението на Конвенцията за общ транзитен режим, са неотносими в случая.

Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd74cdd5-c966-4169-95a4-bdd86a03f5f8