Решение № 672 от 10.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8/2022
- Вид
- Решение № 672
- Подписан
- 10.05.2022
- Състав
- Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.188 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189 ал. 1 изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 672 гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нели Куцкова
Членове:
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260954 от 03.11.2020г., постановено по гр.дело № 15096/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 21 състав, е развален договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на 02.10.2018г. между И. Д. Б., като продавач и М. В. Г. и Д. Й. Г., като купувачи, оформен с н.а.№ 49 от 02.10.2018г., том ІV рег. № 3425, дело № 697/2018 г. на нотариус Й.Л., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 64407 от 02.10.2018 г., акт № 192, том СXLVII, дело № 46538/2018 г., с предмет на договора: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на район „Надежда“, Столична община, гр. София, одобрени със заповед РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, намиращ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 16 в гр.
София, Столична община, район „Надежда”, със застроена площ 63,17 кв.м, с обща брутна кубатура 263 м³, състоящ се от стая, хол, кухня, антре, пералня, клозет, балкон, без посочени съседи по документ за собственост, при съседи по схема от кадастрална карта: на същия етаж ***,
***, под обекта ***, над обекта няма, заедно с мазе № 4 без посочени площ и граници по нотариален акт, заедно с 2,83 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо в ІІІ зона по 6% съгласно документи за собственост, и продажна цена 26 500 евро; отменен е нотариален акт № 49 от 02.10.2018 г., том ІV рег. № 3425, дело № 697/2018 г. на нотариус Й.Л., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 64407 от 02.10.2018 г., акт № 192, том СXLVII, дело № 1
46538/2018 г.
С решението на СГС И. Д. Б. е осъден да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. сумата 26 500 евро-продажната цена на имота по разваления договор за покупкопродажба, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019г. до окончателното плащане; И. Д. Б. е осъден да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. и сумата 2019,15 лева разноски по разваляне договор за покупко-продажба, сумата 96,31 лева платени данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019 г. до окончателното плащане; сумата 15 000 лева полезни разноски за имота, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019 г. до окончателното плащане; сумата 10 000 лева имуществени вреди вследствие неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота, ведно със законната лихва от 18.11.2019г. до окончателното плащане.
С решението на СГС И. Д. Б. е осъден да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. и по 2000 лева на всеки ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота, ведно със законната лихва върху тези суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските за първоинстанционното производство в размер 3 865,56 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от И. Д. Б., чрез пълномощника адв. П. Б.. Жалбоподателят смята, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като не е бил надлежно уведомен за провежданото съдебно производство. Смята, че съдът не е обсъдил в съвкупност приетите по делото доказателства, като не е съобразил, че Б., придобивайки имота от законните наследници на Д. Б. С. е добросъвестен купувач. Поддържа, че към момента на изготвяне на завещанието Д. С. не е могла в пълна степен да разбира и ръководи действията си, заради заболяване, от което е страдала, поради което смята, че завещанието е недействително. Предвид това жалбоподателят смята, че завещанието, оставено от С. в полза на Р. Н. Д., независимо, че предхожда договорът за покупко-продажба, с който Б. е придобил имота от законните наследници на С., е унищожаемо.
Твърди, че това завещание е част от разследването за имотни измами. Поддържа, че към 01.03.2019г.-датата на подаване на исковата молба по иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен против Р. Д. за обявяване на сключения между него и трето лице предварителен договор за покупко-продажба на имота, приключило със съдебно решение, вече е имало две продажби на апартамента, като никоя от страните не е била уведомена за производството. Жалбоподателят оспорва ищците да са направили разходи за ремонт на апартамента в размер 15 000 лева, като твърди, че след като придобил същия от наследниците по закон на С., самият той направил основен ремонт. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци М. В. Г. и Д. Й. Г., чрез пълномощника адв.Е., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо 2 съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. В. Г. и Д. Й.
Г., с която против И. Д. Б. кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 189, ал.1, изр.1 във вр. с конститутивен иск с правно основание чл. 189 ал. 1 изр. първо във вр. с чл. 87 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот и осъдителни искове с правно основание чл. 189 ал. 1 изр. 2 предл. 1 във вр. с 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищците сумата
26 500 евро, с левова равностойност 51 829,50 лева, представляваща продажна цена на недвижимия имот, предмет на договора, чието разваляне се претендира; иск по чл. 189 ал. 1 изр. 2 предл. 2 от ЗЗД за заплащане на разноските по договора в размер 2019,15 лева; иск по чл. 189 ал. 1 изр. 2 предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 72 ал. 2 от ЗС, за заплащане на необходимите разноски за запазване на имота – платени местни данъци и такса битови отпадъци за 2019 г. в размер 96,31 лева; по чл. 189 ал. 1 изр. 2 предл. 4 от ЗЗД, за плащане на направени подобрения в имота в размер 15 000 лева; по чл. 189 ал. 1 изр. 3 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, за плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 10 000 лева и по чл. 189 ал. 1 изр. 3 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по 2000 лева за всеки ищец.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2018г. с договор за покупкопродажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 49 том ІV рег. № 3425, дело № 697 от 2018 г. на нотариус Л., вписан в СВп вх. рег. № 64407 от 02.10.2018 г. т № 192, том CXLVII дело № 46538 ищцата М.Г., купила от И.Б. апартамент № 16, находящ се в гр. София, Столична община, район „Надежда”, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по кадастрална карта, при съседи: на същия етаж ***,
***, под обекта ***, над обекта няма, заедно с мазе № 4 без посочени площ и граници по нотариален акт, заедно с 2,83 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж за сумата 26 500 евро, с левова равностойност 51 829,50 лева. Твърди се, че преди закупуването на имота, ищците добросъвестно проверили в Службата по вписванията за наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права на трети лица върху имота.
Ищците твърдят, че след влизане във владение на имота направили подобрения в него-сменили дограма; извършили подготовка и нанасяне на специална италианска мазилка; сложили нова входна метална врата; ремонтирали банята, като поставили плочки и най-модерна санитария; направили и ремонт на частта от покрива, която е над апартамента, включваща подготовка и поставяне на изолационно покритие и външна (фасадна) изолация. Сочат, че стойността на ремонта-материали и труд, била 15 000 лева.
Твърдят също, че владели и ползвали имота необезпокоявано до м. август 2019г., когато ищцата разбрала, че по отношение на апартамента на 26.02.2018г. имало вписано завещание, направено в полза на Р. Н. Д.. Сочат, че завещанието било направено от Д. Б. С.-собственика на имота, починала на 23.11.2017г.
Твърдят, че завещанието било вписано по-рано от нотариалния акт, с който 3 техният праводател - ответникът Б. се легитимирал като собственик. Твърдят също, че Д. С. наследила процесния апартамент от родителите си-Б. С. и С. М., които придобили имота с договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот, съгласно НДИ през 1968г. Сочат, че Д. С. била единствен наследник на родителите си, а тя от своя страна не била омъжена и нямала деца.
В исковата молба се твърди също, че след смъртта на Д. С. Р. Н. Д. представил пред нотариус саморъчно завещание за обявяването му и завещанието било обявено с протокол от 23.02.2018г. на нотариус В.Б. и било вписано в Службата по вписванията на 26.02.2018г. Сочи се, че на 10.08.2018г. наследникът по завещание Р. Д. сключил с лицето П. М. Ц. предварителен договор за продажба, а купувачът по предварителния договор подал в СГС на 01.03.2019г. искова молба, с която против Д. предявил иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор.
Ищците твърдят, че в същото време наследниците по закон на починалата Д.
С. от своя страна продали наследствения апартамент на ответника И.Б. с нот.акт № 30 том ІІ рег. № 2268, дело № 204 от 2018 г. на нотариус И.Н., който акт бил вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 11905 от 01.03.2018 г., акт № 90 том ХХVІ дело № 8110/2018 г.
Предвид изложените твърдения, ищците сочат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2018г., тъй като вещно прехвърлителния ефект на сделката не е настъпил, защото завещанието в полза на Р. Д. е вписано на 26.02.2018г. в СлВп, тоест предхожда сключването на договора от 01.03.2018г., с който техния праводател-ответника Б. се легитимира като собственик.
Твърдят, че са направили разноски по прехвърлянето на имота в размер 2019,15 лева, платили са дължимите местни данъци и такси за 2019г. в размер 96,31 лева. Сочат, че са претърпели и имуществени вреди в размер 10 000 лева от повишаването на цените на имотите след покупката на процесния апартамент и невъзможността им да купят равностойно жилище на същата цена. Твърдят, че са претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес от факта, че не са собственици на имота, като оценяват същите на 4 000 лева- по 2 000 лева за всеки от тях. Предвид всичко изложено ищците искат да бъде развален, сключеният на 02.10.2018г. договор за покупко продажба и ответникът да бъде осъден да им плати претендираните с осъдителните искове суми.
Установява се от данните по делото, че ответникът И.Б. е получил лично препис от исковата молба на 04.03.2020г. (л. 46 от производството пред СГС), като в разписката е посочил адрес за призоваване ж.к. ***, ул. *** № 56.
В срока за отговор на исковата молба ответникът И.Б. не е подал писмен отговор.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че на 02.10.2018г. с н.а.№ 49 от 02.10.2018 г., том ІV рег. № 3425, дело № 697/2018 г. на нотариус Й.Л., вписан в СлВп с вх. рег. № 64407 от 02.10.2018г., акт № 192, том СXLVII, дело № 46538/2018 г., И.Б. е продал на М.Г. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с 4 идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на район „Надежда“, Столична община, гр.София, одобрени със заповед РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, намиращ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 16 в гр.