Решение № 2335 от 22.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20215330205995 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Д.Д.Т., против наказателно постановление № 21- 1030-007542 от 06.08.2021г. на ** група Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, за извършено нарушение на чл. 58 т.3 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не оспорва, че на датата и мястото на нарушението е преминал разстояние от около 50 метра в аварийната лента на Автомагистрала „Тракия“ в района на 112 километър, но сочи, че бил принуден да го направи, тъй като съществувала крайна необходимост от това- за да помогне и спаси живота на ** си – Р.Д.Т., който за съжаление починал. Сочи, че на въпросната дата се предвижвал с личния му автомобил от град София за гра д Перущица, като след тунела получил телефонно обаждане от ** му, че е много зле и не може да си поеме въздух. Получил телефонно обаждане и от **та му- Д.Т., която му съобщила, че ** й бил много зле и не знае какво да прави. Тъй като движението било спряно, стоял и чакал около 10 минути, но бил силно притеснен, за да стигне по-бързо и да окаже съдействие на ** си, преминал 1 през аварийната лента. В жалбата се излагат и съображения, че били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не било посочено, че не е налице никое от изключенията по чл.58 т.3 от ЗДвП и не било посочено в коя посока се движи. Не били спазени изискванията на закона за съдържание на АУАН и НП. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не били налице съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка била правилно изяснена. Доказателствата по преписката били достатъчни, категорични и безспорни и установявали вината на нарушителя. Моли съда да остави жалбата без уважение. Прави възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.

С.П. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Сочи, че било допуснато съществено нарушение, тъй като АУАН не бил подписан от свидетел и липсвало волеизявление. Излага съображения, че жалбоподателят навлезнал в аварийната лента, тъй като искал да помогне за спасяване живота на ** си и деянието било извършено при крайна необходимост. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят в своя защита сочи, че движението било спряно и нямало логика движението да е спряно и той да влезе в аварийната лента и, че полицаят не поискал да го изслуша.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 15.07.2021г. в 12.34 часа в Община Стамболийски на път Автомагистрала Тракия А-1, жалбоподателят Д.Д.Т., като водач на лек автомобил Опел Зафира, с рег.№ **, на АМ Тракия 112 км, управлява лекият автомобил лична собственост като извършва следното нарушение: Движи се по лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с което виновно е нарушил чл.58 т.3 от ЗДвП.

От показанията на свид. С.Н. актосъставител се установява, че на въпросния ден били изпратени по сигнал за ПТП на АМ Тракия, като на мястото установили два катастрофирали автомобила, като единият се намирал в лявата лента за движение, а другият се намирал в аварийната лента. Поставили конуси и обезопасили движението, като участниците лица в ПТП-то стояли в банкета и в лентата за аварийно спиране, като имало едно лице в лявата лента, което те съпроводили до банкета. Колоната от автомобили се движела бавно, когато забелязал, че сив автомобил ускорява и се движи в аварийната лента, след което го спрял и му съставил АУАН, на който нарушителят лично се подписал. Свидетелят изрично подчертава, че на съставения от него АУАН, няма друг положен подпис, освен неговия. Сочи, че жалбоподателят бил видимо притеснен, но не можал да обясни защо, като не му бил споделил, че здравословното състояние на негов близък било влошено, но доколкото му било известно, на същия ден бил починал негов близък. Сочи, че движението не било спряно, а се осъществавало само в дясната пътна лента за движение. Сочи, че докладната била съставена, в момента, в който било пристигнало възражение, като не за всеки АУАН съставяли докладни, като за този случай, **ът бил дошъл с жалбата и му казал да напише докладна. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля актосъставител в частта относно пристигането му по сигнал за ПТП на автоматистрала Тракия, за установяването на ПТП между два автомобила, за установяването на жалбоподателя, че се е движел в аварийната лента и, че му е съставил АУАН, в който липсва подпис на свидетел. В тази част показанията са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания, в частта относно 3 това, че към момента на извършване на изпреварването в аварийната лента от страна на жалбоподателя, не било спряно движението на автомобилите, и че в аварийната лента е имало други автомобили и лица, обаче се намериха, веднъж поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, и на второ място поради това, че едва след запознаване с възражението на жалбоподателя, актосъставителят е съставил и депозирал докладна записка, и не на последно място, че логично неиздържано и не отговаря на формалната житейска и правна логика, жалбоподателят да извършва изпреварване в аварийната лента, ако движението се осъществява в дясната лента за движение. Всъщност, нелогично е и жалбоподателят да навлиза в аварийната лента, за да изпревари и да се предвижи по-бързо, ако в нея е позициониран единият от автомобилите участник в ПТП-то, друг автомобил, който бил дошъл на местопроизшествието и група от лица, както сочи свидетелят, тъй като не само че няма да изпревари и да се предвижи по-бързо, а и е възможно да предизвика ПТП, като блъсне намиращите се в аварийната лента автомобили и лица. Ако действително движението се е осъществявало, то жалбоподателят е нямало да невлезе в аварийната лента за изпреварване. В тази част свидетелските показанията са дадени в отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, съответно, превратно и недостоверно пресъздаване на обстоятелства от конкретната проверка и от случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Не без значение е и обстоятелството, че актосъставителят възпроизвежда извънпроцесуално изразено силно притеснение от страна на жалбоподателя, към момента на извършване на проверката, което има отношение към възражението за приложим института на крайна необходимост, а в същото време, сочи, че жалбоподателят не бил съобщил за здравословни проблеми на някои от близките му, а разбрал това по-късно от подаденото от него възражение. Ето защо, показанията на свидетеля в обсъжданата и посочена част, са недостоверни, нелогични и се опровергават от други събрани по делото доказателства, поради което съдът не им предава доказателствена тежест.

От показанията на свид. Б.Т.- ** на жалбоподателя се установява, че на 15.07.2021г. ** й (**ът на жалбоподателя- Р. Т.) не се чувствал здравословно добре, за това, тя се обадила на личния лекар, която й казала по най-бързия начин да го заведе на преглед. Тъй като свидетелят не била шофьор се обадила на чичо си (жалбоподателят), на когото разказала за случилото се и 4 го помолила да дойде по най-бързия начин, за да транспортират ** й до болнично заведение, който от своя страна й отговорил, че пътува от София и се намира в задръстване и не знае кога ще дойде. През това време жалбоподателят навлезнал в аварийната лента на магистралата, тъй като имало ПТП и движението било спряно, за да се предвижи по- бързо и да спаси живота на ** си. Жалбоподателят отишъл и закарали ** й, като вечерта ** й починал. След като говорили с чичо й в последствие, той й казал, че имало полиция. Свидетелят сочи, че единственият вариант да закара ** си до болницата бил да се обади на чичо си. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Свидетелят възпроизвежда факти и обстоятелства, които имат отношение за спасяването здравето и живота на ** й, изразяващи се в единственият възможен начин да транспортира ** си до болницата, а именно да се обади на чичо сижалбоподателят, и да го помоли да дойде по най-бързият начин, за да транспортират ** й до болницата. Показанията на свидетеля се подкрепят изцяло и са в синхрон и с другите събрани по делото доказателства- в това число частично от показанията на свид. С.Н. в частта им относно установеното и извършено нарушение от страна на жалбоподателя и съществуващото задръстване на автомагистралата. Кореспондират с приетото по делото писмено доказателство- препис извлечение от акт за смърт от 16.07.2021г. в частта относно това, че ** й е бил във влошено здравословно състояние, след което на същият ден е починал. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелят възпроизвежда извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, че е бил спрян от полицаи, и че е имало задръстване на автомагистрала Тракия, което е наложило извършването на вмененото му нарушение. Ето защо, съдът намира показанията на свидетелят за достоверни и им предава доказателствена тежест.

От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното постановление съгласно т.2.11 е издадено от упълномощено да издава наказателни постановления лице.

От приложения по делото акт за смърт от 16.07.2021г на **а на 5 жалбоподателя- Р. Д. Т. се установява, че същият е починал в деня на нарушението и няколко часа след него, а именно на 15.07.2021 в 19.00 часа.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.