Решение № 205 от 13.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. ХАСКОВО, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. Димитров

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

К. Д. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора З. Р. П. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600317 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 5/5.02.2026 год. по нохд № 476/2024 год. РС– Димитровград е признал подсъдимия К. Б. Т. от гр.Д. за виновен в това, че на 26.04.2024 в същия град причинил на Х.

Ж. В. от гр.Д. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което, като го признал за виновен в престъпление по чл.130 ал.1 от същия, на осн. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ евро и го признал за невинен и оправдал по първоначално предявеното му обвинение в престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно – на същата дата и място да е причинил на същия пострадал средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб 34 – четвърти горен вляво.

Със същата присъда е уважил предявен от пострадалия Х. Ж. В. против подс.К. Б. Т. граждански иск за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди до размер на 600 /шестстотин/ евро, ведно със законните последици, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 17 000 /седемнадесет хиляди/ лв. – 8691.96 евро.

На осн. чл.189 от НПК поставил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал единствено пострадалият, 1 конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото, който в законния срок чрез своя повереник я обжалва с оплаквания, че е необоснована, като несъобразена със събраните доказателства и неправилна, и искане да се отмени, като се признае подсъдимия за виновен по първоначално предявеното му обвинение, а гражданският иск да се уважи в пълния предявен размер. По делото се установило, че при пострадалия липсва зъб – втори, горен вляво, който е паднал след разклащане, което съдебната практика приравнявала на избиване и следователно бил налице съставомерен по чл.129 ал.2 от НК резултат.

Присъденият размер на обезщетение не бил съответен на претърпените физически болки и страдания както при нанасянето на удар, така и съпътстващи периода на възстановяване, а така също и на страданията и притесненията от емоционален характер.

Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.

По въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Такива няма и в производството пред въззивния съд.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател подсъдимият не се явява, а неговият повереник поддържа жалбата по изложените съображения, оплаквания и искания.

Акцентира на разминавания на заключението на назначеното вещо лице със събрани по делото доказателства относно състоянието на зъбите на пострадалия преди и след претърпения инцидент. Сочи, че присъденият размер на обезщетение не покрива дори стойността на счупената зъбна протеза на пострадалия.

Прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково дава становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата - правилна, обоснована и законосъобразна. В изложените мотиви били обсъдени от първоинстанционния съд всички доказателства и напълно съобразен с тях бил изводът, че подсъдимият е причинил лека, а не средна телесна повреда на пострадалия.

Размерът на наложеното административно наказание бил напълно адекватен и справедлив.

Дава заключение да се потвърди присъдата.

Подсъдимият – ответник по въззивната жалба и неговият защитник също намират присъдата напълно правилна, обоснована и законосъобразна, а жалбата и оплакванията по нея – неоснователни. Защитникът поддържа, че пострадалият е въвел в заблуждение разследващите органи относно това, че претърпяна от него загуба на зъб е в причинна връзка с нанесения му от подсъдимия ритник.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното от него.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.

По фактическата обстановка:

2

Подс.К. Б. Т. е на ** год., ********, ******* гражданин, *****, с дете, ******, ****** със ****** образование, работи във ***– Хасково. С много добри характеристични данни за личността. Живял със семейството си и работил близо 20 години в И., наскоро се прибрали в Д.

Пострадалият Х. Ж. В. е на ******* год., ******.

Подсъдимият и пострадалият са съседи, живеят в Д. в жилищен блок на ул.“П.Е.“ №** във вход *, пострадалият на* етаж, а подсъдимият на * етаж, над него. Познавали се от дълги години, още откакто подсъдимият бил дете.

Подсъдимият имал домашен любимец – куче, порода „бретон шпаньол“, сравнително малко по размери, а било и на възраст 3 месеца. Пострадалият се оплаквал, че кучето се изхожда по малка нужда на горната тераса, при което на неговата тераса се стича урина и има неприятна миризма.

На 26.04.2024 год. след 17 часа пострадалият седял на пейка пред жилищния блок, в който живее, а на друга пейка срещу него били свидетелите В.К. и М.а Г.. По едно време пострадалият станал и се отдалечил до едно дърво, в близост до паркинга на блока, където искал да види нещо.

В това време подсъдимият се върнал с автомобила си от с.К.. Бил с кучето. Като слезли от колата, преминали покрай пострадалия. Подсъдимият вървял напред, а кучето се спряло до пострадалия. В този момент последният ритнал кучето, което изквичало, и му извикал „Бягай оттук“. Като чул, че кучето квичи, подсъдимият се върнал и видял, че то се е скрило под автомобила. Отишъл да го вземе, а през това време пострадалият се върнал на пейката. Подсъдимият се уверил, че кучето е добре, поставил му повод и на свой ред тръгнал към пейките.

Тъй като това не била първа разправия между тях по повод на кучето, подсъдимият спрял пред пострадалия и му поискал сметка защо го е ритнал, което се случвало за втори път. Предупредил го повече да не прави това, защото ще види какво ще му се случи.

Пострадалият реагирал предизвикателно, отвърнал, че нищо не може да му се случи, двамата се скарали. Подсъдимият нарекъл пострадалия „идиот“, на което В. отвърнал „Бягай, да не сритам и теб“, „Ти не знаеш кой съм аз.“ Словесната свада ескалирала и в един момент пострадалият заявил на подсъдимия „Внимавай, защото имаш дете“. Тогава подс.Т. дал повода на кучето в ръцете на свид.К., обърнал се и нанесъл удар с ритник в областта на главата на пострадалия – вляво зад ухото. От удара отхвръкнали шапката и очилата му, а той леко се свлякъл на земята.

Подс.Т. останал няколко минути на място, защото изчаквал от жилището им на слезе съпругата му, с която да отидат да пазаруват. Тя слязла и тръгнали, но след няколко крачки той се върнал, защото решил, че е добре да се извини на пострадалия. Върнал се и го направил, изразил съжаление за постъпката си. Приседнал до него, уверил го, че оценява поведението си като погрешно, но пострадалият продължил да демонстрира враждебно отношение и отказал да приеме извиненията му. Подсъдимият поискал прошка и си тръгнал.

3

Когато със семейството си се връщали от пазар, позвънил на вратата на пострадалия който обаче не отворил.

Гореописаната фактическа обстановка, която е възприел и първоинстанционният съд, се установява безпротиворечиво от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и обяснения на подсъдимия. Всъщност по нея няма и спор по делото.

По правната квалификация на деянието:

Единственият спорен въпрос е за характера на причинената от подсъдимия на пострадалия телесна повреда и затова дали е осъществен съставомерен резултат по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Тъй като същият е свързан с медицински познания, решаващи за изводите на съда са заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи /СМЕ/, както и други приобщени медицински документи.

Пострадалият посетил съдебен лекар на 30.04.2024 год., който обаче го насочил за преглед към стоматолог с цел съдебно-медицинското удостоверение /СМУ/, което ще му издаде, да се основава на документи от съответен специалист. На същата дата се прегледал при зъболекар – д-р А.. Като се снабдил с медицинско направление от същия и ортопаномография, се върнал при съдебния лекар, който му издал СМУ със заключение – травматично избиване на зъб 34 и изкълчване на зъби 32 и33. В медицинското направление от стоматолога е посочено „прясна алвеола на липсващ зъб, горе, вляво, четвърти“ и „луксиран втори резец“.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция съдът е преценил, че за правилната преценка на характера на причинената телесна повреда е необходимо изготвянето на СМЕ и от специалист по дентална медицина. Изготвените /вкл. след преглед на пострадалия/ и приети заключения установяват следното: Посоченият в обвинителния акт зъб 34 не е четвърти вляво горе, а четвърти вляво долу и не липсва, а и към момента на прегледа си е на мястото в устната кухина на пострадалия. Четвърти горе вляво е зъб 24, който липсва, но в електронното досие на пострадалия като пациент съществували данни, че е бил екстрахиран от зъболекар на 21.04.2015 год. поради диагноза „гангренозен корен“.

При тези данни районният съд е приел, че е допусната техническа грешка при описанието на липсващ зъб в устата на пострадалия, която е била пренесена и в обвинителния акт. Описаният по същия като избит зъб си е на мястото и не липсва. В същото време за друг липсващ зъб – четвърти горе вляво са налице данни, че е бил екстрахиран далеч преди процесния инцидент.

Тези изводи на контролирания съд не са произволни, а тъкмо обратното, съответни за събраните по делото доказателства. Оплаквания за необоснованост на изводите му и присъдата са поради това неоснователни.

Обсъждането от първоинстанционния съд на доказателствата, пряко свързани с характера на причиненото телесно увреждане – заключения на СМЕ, съдебно медицинско удостоверение, медицинско направление, данни от електронното досие на пострадалия и 4 актуален личен преглед непосредствено преди изготвянето на заключенията по експертизите, назначени на съдебното следствие, е много подробно, обстойно, изложени са пространни мотиви. Всички доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, проследена е цялостната хронология на зъбния статус на пострадалия. Анализирани са всички варианти, при които да е било възможно причиняване на затруднение в дъвченето и говоренето и аргументирано е отхвърлена причинна връзка с наненесия от подсъдимия удар с ритник. Следва да се сподели изложеното становище, че изводът за осъществено престъпление от общ характер се основава на събрани на ДП недостоверни медицински данни, които са подвели обвинението и са били опровергани в хода на съдебното следствие.

Оттук насетне съвсем правилно и законосъобразно районният съд е приел, че деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че частният обвинител е направил искане на осн. чл.287 ал.5 от НПК ако съдът счете, че на съдебното следствие се установява извършване на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, да се произнесе с присъдата си по това престъпление.

Това е създало процесуална възможност на съда на признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение в такова по ч.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Ето защо оплакванията по въззивната жалба в тази им част са необосновани и неоснователни.

Така дадената от районния съд правна квалификация на деянието на подсъдимия е коректна и съобразена с доказателствата по делото. На пострадалия е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от същия.