Решение № 245 от 23.09.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. С., 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500312 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 171А против Решение № 144 от 29.04.2025 г. на Районен съд - Смолян, постановено по гр. дело № 20255440100176 по описа на Районен съд - Смолян, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР е осъдена да заплати на Ж. З. У., сумата от 3175,87 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 27.01.2022 г. 27.01.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 518,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, както и с решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С-262/2020 год, определение от 29.07.2024 г., по дело № С-435/2023 г. на СЕС и ТР № 1 от 2020 година от 15.05.2023 г. на ВКС. Излага подробни съображения във връзка с наведените оплаквания, като поддържа, че с посоченото тълкувателно решение изрично е 1 прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой на часовете, както и че случаите по ЗМВР и КТ не са сходни, като в подобна насока са и изводите в посоченото решение на СЕС. Поддържа, че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по отношение на продължителността на нощния труд, като разликата в третирането е обоснована предвид специфичните дейности, които извършват държавните служители в МВР, свързани със защита на значими обществени интереси.

Акцентира се върху обстоятелството, че даденото от районния съд разрешение на практика създава прецедент по отношение разрешаването на един конкретен правен спор, създавайки неяснота за това как така относно едни служители на МВР по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд се прилага едновременно специалният закон и общият правен ред по КТ, а спрямо други такива последният не се прилага. Поддържа се, че този прецедент е резултат и от константата съдебна практика на Окръжен съд Смолян, взета предвид от първоинстанционния съд, която не кореспондира с тази в останалите окръжни съдилища в страната и с тази на ВКС. Припомнят се две съдебни решения - Решение № 130 от 23.03.2023 г. по в.гр.дело № 71/2023 по описа на Окръжен съд - Смолян за 2023 г., както и Решение № 131 от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 67/2023 по описа на Окръжен съд - Смолян за 2023 г., постановени след Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, които на практика се съобразяват с разрешението на поставения за тълкуване пред най-висшия в страната съд въпрос. С решенията се отговаря и на основния въпрос в производството при съобразяване и с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, според която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По силата на тази императивна разпоредба Тълкувателно решение № 1/2020 г. е задължително за всички съдилища в страната и се инкорпорира в съдържанието на чл. 187, ал.1 от ЗМВР. Трайната съдебна практика на ВКС еднопосочно се поддържа и в Решение № 525 от 13.08.2024 г. по гр. д. № 2329/2023 г., IV Г.О. на ВКС, Решение № 282 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 866/2023 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 220 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 2343/2023 г., IV Г. О. на ВКС, Решение № 276 от 08.05.2024 г. по гр.д. № 2330/2023 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 84 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 1066/2023 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 213 от 02.04.2024 г. по гр.д. № 2332/2023 г., IV Г. О. на ВКС, Решение № 235 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 1072/2023 г., IV Г. О. на ВКС и др.

Търси се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Евентуално - при отхвърляне на жалбата, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение поради липса 2 на фактическа и правна сложност на делото.

Допълнителни съображения се излагат в о.с.з. и в писмени бележки.

Въззиваемият Ж. З. У. не е подал отговор на въззивната жалба в законовия срок. В писмено становище изразява подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено. Аргументира възприетата от районния съд теза за субсидиарно приложение на КТ и подзаконовите му нормативни актове по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.

Претендира разноски.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът Ж. З. У. претендира от ответника сумата от 3175,87 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 27.01.2022 г. - 27.01.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 518,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се оспорват следните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд: че в периода от 27.01.2022г. до 27.01.2025г ищецът е работил по служебно правоотношение по ЗМВР като командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Смолян към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Смолян при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита 3 на населението - МВР С. и е полагал труд на смени; че е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен труд за периода 27.01.2022г. до 27.01.2025г. по утвърдени графици за отчитане и протоколи, предоставени на вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.

Спорът е правен и се състои в това следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, както счита ищецът и за която няма спор, че не е била прилагана през процесния период и в който случай биха се полагали 3175,87 лв, представляващи допълнително възнаграждение за положени 1624 ч. часа нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва според неоспореното заключение на вещото лице.

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но 4 липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения.

Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I категория труд - чл. 69 КСО и др.

Разпечатката съдържа 31 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd72db78-a2db-47b3-bcf9-f8e5049dc5f6