Решение № 218 от 29.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Кърджали, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100567 по описа за 2023 година

Ищците А. М. А., Ю. М. А., Е. К. В. и С. К. В. сочат, че са собственици на недвижим имот, представляващ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. №**** по регулационния план на с.К., общ.Кърджали, с площ от 1 125 кв.м., ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня на първия етаж, и от три стаи, коридор и баня на втория етаж, с подход от вътрешно стълбище, и ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ от 32.00 кв.м., при граници на поземления имот: изток - граница на урбанизираната територия; запад -ПИ №67 и ПИ №68; юг - граница на урбанизираната територия; север – улица, като придобили процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, а първите двама и въз основа на давностно владение. Сочат, че бившите собственици - М. А.ов М.ов/ М.А.М./ и съпругата му Ю.Х. М. са родители на първите двама ищци и дядо, и баба на третия и четвъртия ищци, а М. придобил поземления имот от своя баща - А. М.ов И.ов, който му го е предоставил като единствен син - наследник. През 1965г. в полза на наследодателя на ищците били одобрени строителни книжа за изграждането на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, след което двамата съпрузи М. А.ов М.ов и Ю.Х. М. построили по стопански начин със свои средства жилищната сграда, както и процесната стопанската постройка и там се родили и отраснали децата им. Сочат, че в периода от м. август 1966г. - момента на изграждане на жилищната сграда до смъртта си през 1988г. наследодателят на ищците М. А.ов М.ов живял в спорния имот със семейството 1 си, а през м. декември 1994г. преживялата го съпругата заедно със сина си - първия ищец за кратко заминали за Р.Турция и през м. януари 1996г. Ю.Х. М. се върнала в спорния имот и живяла в него до смъртта си през 2000г. Твърдят, че това тяхно владение било явно, демонстрирано от тяхна страна, както пред общинските и държавни власти, така и пред ответниците, поради което считат, че в тяхна полза е изтекъл предвиденият в закона 10годишен давностен срок. Сочат, че първите двама ответници са ползвали единствено първия етаж. Вторият етаж от процесната жилищна сграда се ползвал от семейството на първия ищец, в който са живеели до заминаването си в Р.Турция през 1994г. Независимо от обстоятелството, че са се установили да живеят преимуществено в Р.Турция, семейството на А. М. А. не освободило владението на втория жилищен етаж, същият бил зает от лични вещи и домакинско обзавеждане на семейство А., а семейството на първия ищец, както и вторият ищец, въпреки че не ползвали спорната жилищна сграда като основно жилище, ежегодно посещавали имота и отсядали в него, без да им бъде противопоставяно владение на трети лица. Твърдят, че случайно узнали, че ответниците се снабдили с Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №******* 12.07.2022г. по описа на нотариус Д. Г. с рег.№251 по РНК, с район на действие КРС и към настоящия момент не могат доброволно да разрешат възникналия между тях спор, поради което молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищците върху описания в исковата молба недвижим имот, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК, молят, при уважаване на установителния иск за собственост съдът да отмени Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №*******/ 12.07.2022г. по описа на нотариус Д. Г. с рег.№251 по РНК, с район на действие КРС.Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Х. И. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба, но от описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца счита, че същите не отговарят на действителното положение, а именно, че ищците са придобили процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, а първите двама и въз основа и на давностно владение. Сочи, че ответниците от декември 1992г. и към настоящия момент живеят, ползват и необезпокоявано процесния недвижим имот, през годините са ремонтирали процесната къща, като основно е ремонтиран и покривът на къщата, за което са заплатили сумата от 6000.00 лева, сменени са прозорците и вратите в къщата и са заплатили сумата от 3000.00 лева, изградили са и нова ограда, както и заплащат необходимите данъци към община Кърджали. Твърди, че през 2022г. са признати за собственици на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ по силата на Нотариален акт за собственост на процесния имот по давностно владение. Моли съда да отхвърли предявените искове и да осъдите ответницата, да ни заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Видно от Удостоверение за наследници №*****, изд. от км.с.К., общ.Кърджали, ищците са наследници на М. А.ов М.ов /М.А.М./ и съпругата му Ю.Х. М., първите двама преки, т.е. техни синове, а третия и четвъртия - по заместване на починалата им дъщеря 2

И.М.М., т.е. техни внуци.

От одобрените на 04.10.1965г. от Гл.архитект- ОбНС- Кърджали проект за изграждане на жилищна сграда в ПИ с пл.сн.№***** по плана на с.К., ведно е Обяснителна записка е видно, че в полза на наследодателя на ищците М. А.ов М.ов /М.А.М./ са били одобрени строителни книжа за изграждането на процесната двуетажна масивна жилищна сграда. След което двамата съпрузи: М. А.ов М.ов и Ю.Х. М. са построили по стопански начин със свои средства жилищната сграда, както и процесната стопанската постройка.

Установява се от Писмо с изх.№92-00-224-/2/ от 22.02.2024г., изд. от Община Кърджали, както и от приложените към него копия на данъчни декларациите, че наследодотелката на ищците Ю.Х. М. с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 23261/26.03.1998г. е декларирала имот представляващ земя и сграда в с.К., общ. Кърджали.

Поради това, че съпругът й М. А.ов М.ов /М.А.М./ е починал 1988г., същият не фигурира в данъчната декларация. Видно от параметрите на жилищната сграда и годината й на построяване, предмет на декларацията е именно процесната двуетажна жилищна сграда.

След смъртта на Ю.Х. М. през 2000г., на основание чл.14, ал.б от ЗМДТ за процесния имот е била образувана служебна партида с вх. №3015/28.08.2020г., като собственици по партидата на процесния имот са били вписани наследниците на Ю.Х. М., т.е. ищците.

Видно от вписаните параметри в приложената данъчна декларация ответницата Ю.Ш. Т. и съпругът й И. Х. Т. са декларирали друг имот в с.К. - различен от процесния, т.е. от имота на ищците. Това безспорно е така, т.к. жилищната сграда, декларирана от ответниците е едноетажна, с РЗП 78 кв.м. и построена през 1900г. След смъртта на И. Х. Т. е била образувана служебна партида е вх.№2786/14.08.2020г. въз основа на Удостоверение за наследници №*****, в която партида ответниците са вписани като собственици на друг имот, а не на процесния. Едва след като са се снабдили с оспорения Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №*******/ 12.07.2022г. на нотариус Д. Г., ответниците са подали коригираща декларация с вх.№3509/05.07.2022г., с която едва през 2022г. са декларирали процесния имот като свой.

От приетите в първото открито с.з. писмени доказателства: Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ изх. №********, копие на приходна квитанция с дата 28.04.2023г., Удостоверение изх. №94А-001/15.01. без година, копие на извадка и извлечение от виза на ищеца А. А. в превод от турски език на български език, копие на трудова книжка на А. А., копие на лични карти на А. А. и Х. А., копие на идентичност на лице с различни имена изх.№39/18.04.2023г. се установяват следните факти и обстоятелства: на основание чл.14 от ЗМДТ Община Кърджали е вписала ищецът А. М. А. като собственик за процесния имот на следния административен адрес: общ.Кърджали, с.К.

№***; постоянният адрес на ищеца А. М. А. и съпругата му е именно административният адрес на процесния недвижим имот: общ.Кърджали, с.К. №***; и към 28.04.2023г. процесният имот е бил записан по партида на наследодателката на ищците Юмюгюсюм Х.

М., на която ищците са заплащали местен данък и такса смет; на името на първия ищец А. М. А. е била открита партида за ВиК и канализация за процесния имот, същият е погасявал системно задълженията си и към момента няма дължими такси за вода и канал; ищецът А. М. А. е заминал за Турция с виза на 13.12.1994г., а не както се твърди в отговора на исковата молба през 1990г. и до тогава е живял непрекъснато в процесния имот със семейството и родителите си .

Видно от приетата по делото от нотариус Д. Г. нотариална преписка по издаване на Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №*******/12.07.2022г., 3 е, че : в Скица №КР-СС-243/16.06.2022г., издадена от Община Кърджали и ползвана в нотариалното производство от ответниците за снабдяването им с оспорения нотариален акт, като собственик по разписен лист към плана на с.К. е вписан първия ищец А. М. А. /А.М.М./.

В протокол от 12.07.2022г. на Р,В. — пом.нотариус при нотариус Д.Г. е отразен разпита на св.И.А.Б., който е бил свидетел и в нотариалното производство, същият е заявил, че ответниците имат имота от бащата на И., а той го има от своя баща, а къщата я имат от роднини на И., които са им я оставили преди да се изселят за Турция през 1990г..

На въпроси на ищците по реда на чл.176 от ГПК ответникът Т. И. Т. заяви, че от 1992г. с майка си Ю. и сестра си Х. живеели заедно и ползвали само 1-я етаж от процесията къщата в с.К.. В къщата ги допуснали братовчедите му - ищците А. А. и Ю. А., т.к. на ответниците къщата била стара и негодна за живеене. Ищците им разрешили да живеят на 1-я етаж, а в замяна да плащат данъците от тяхно име, но за сметка на ответниците.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. А., М. Ю. и Р.Х. се установи , че процесната жилищна сграда е построена от М. А.ов М.ов /М.А.М./ през 1963-1966г. М. е придобил поземления имот от своя баща - А. М.ов И.ов, който му го е предоставил като единствен син - наследник. В периода от м.август 1966г. - момента на изграждане на жилищната сграда до смъртта си през 1988г. наследодателят на ищците М. А.ов М.ов е живял в спорния имот със семейството си. През м. декември 1994г. преживялата го съпругата- Ю.Х. М., заедно със сина си А. М. А. - първия ищец за кратко заминали за Р.Турция. През м. януари 1996г. Ю.Х. М. се върнала в спорния имот и живяла в него до смъртта си през 2000г.

Ответниците и съпругът на първата - И., баща на вторите двама, били бедни роднини на ищците, имали друг, различен от спорния имот в с.К., но къща им била много стара и негодна за живеене, която понастоящем се е самосрутила.

Поради това, устно се договорили ищците да им предоставят за временно ползване само първия етаж от собствената си къща. За целта ищците преместили вещите си на втория жилищен етаж. Отвениците нямали възможност да плащат наем, поради което се договорили с ищците да ползват временно първия етаж от къщата срещу заплащане на годишния данък и извършване на дребни текущи ремонти на къщата. След смъртта на И. в спорния имот останали да живеят първите двама ответници. Третата ответница - Х., още преди да бъде предоставена спорната къща на първите двама ответници през 1994г., се омъжила и заживяла в с.Г.. Тя не живеела в процесния имот в с.К., а само посещавала майка си и брат си.

Двете страни поддържали непрекъсната връзка. Почти всяка година първият ищец и съпругата му са си идвали в България. Редовно посещавал имота и вторият ищец. Никой, вкл. и ответниците не е създавал пречки на ищците да ползват втория жилищен етаж и дворното място. Ответниците не са противопоставяли на ищците открито собственически претенции по отношение на спорния имот. Напротив, след като ищците са узнали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за спорния имот, вторият ответник е признал, че били 4 извършили грешка и е декларирал готовност да я поправи, като им прехвърли собствеността върху спорния имот.