Определение № 3601 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3601 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501405 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищеца “Уан Ейджънси-1“ ЕООД, с ЕИК 203707876, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Голо Бърдо“ №22, представлявано от Ирина Севдалинова Янкова, действаща чрез адв.Д. Г.-М., със съдебен адрес: гр. София, ул.“Лъчезар Станчев“ №5, офис-сграда А, ет.7, против Определение №7108 от 18.05.2026г., постановено по гр.д.№1929/2026г. по описа на Районен съд Варна, с което на основание чл.19, ал.1 от ГПК и чл.8, ал.1 от ЗМТА, е прекратено първоинстанционното производство, като съдът е приел за основателно възражението на ответника за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза в Договор за консигнация от 10.07.2025г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че съдът погрешно е възприел приложимост на материалната разпоредба на чл.301 от ТЗ по отношение на арбитражна клауза, включена в оспорен от страната договор за консигнация. Развити са доводи за същността на арбитражното споразумение в качеството му на самостоятелен процесуален договор, а не на търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ. Изложени са и доводи за неприложимост на чл.301 от ТЗ по отношение на арбитражна клауза в контекста на включването й като част от съдържанието на търговски договор. Излага се, че предмет на спора е неплащане от страна на ответника на задължение по Фактура №0000000068/10.07.2025г., която обективира търговска продажба и която няма връзка с Договор за консигнация от 10.07.2025г. Поддържа се, че арбитражното споразумение е непротивопоставимо на жалбоподателя, тъй като същия не е страна по договора за консигнация и защото лицето подписало въпросния договорМихаил Слабаков, не е служител или представител на ищеца, нито същият е бил 1 упълномощаван от ищеца да извършва каквито и да било правни или фактически действия от негово име, включително да договаря връщане, изтегляне, предаване или приемане на стока, както и да изменя условията, при които тя е доставена на ответника. Сочи се приложима съдебна практика и се поддържа че атакуваното определение е постановено при неправилно приложение на възприетото в ТР №1/2023 от 21.01.2024г. по т.д.№1/2023г. на ОСГК на ВКС. Моли се за отмяна на обжалваният съдебен акт, съответно за връщане на дело за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по жалбата “Май Холд“ ЕООД, с ЕИК 206049725, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Промишлена Зона Планова“, КООП Търговия, представлявано от Иван Николов Николов, действащ чрез адв.В. Н., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9, е подал отговор на същата, с който се развиват доводи за неоснователност на оплакванията на ищеца и за правилност на обжалваният съдебен акт.

Твърди се в отговора, че настоящият спор касае имено изпълнението на сключен между страните Договор за консигнация от 10.07.2025г., който от името на ищеца е подписан от Михаил Манасиев Слабаков и в чието изпълнение е издадена Фактура №0000000068 от 10.07.2025г.-Приложение №1 към договора. Поддържа се, че издаването на въпросната фактура и предаването на стоката от ищеца на ответника, обуславят приложимостта в отношенията на страните на клаузите от договора за консигнация на основание чл.301 от ТЗ, съответно следва че да се зачете визираната в договора арбитражната клауза. Излага се, че цитираната от ищеца-жалбоподател съдебна практика е загубила значение след постановяването на ТР №1/2023 от 21.01.2024г. по т.д.№1/2023г. на ОСГК на ВКС. Развити са подробни съображения за правилността на обжалваното определение и се моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, макар и не по изложените от жалбоподателя съображения.

Производството пред районният съд е образувано по искова молба на “Уан Ейджънси-1“ ЕООД, против “Май Холд“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4221.43 евро, представляваща стойност на получена от ответника и незаплатена стока, за която е издадена Фактура №68/10.07.2025г. и сумата от 46.41 евро, представляваща мораторна лихва върху стойността на незаплатената стока за периода от 02.02.2026г. до 12.03.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до 2 окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договор за търговска продажба, по силата на който ищеца е продал на ответника на бутилки и тенекии със зехтин, който са доставени посредством транспортно логистична услуга и за чиято цена е издадена Фактура №68/10.07.2025г. Твърди се, че ответника е извършвал месечни частични погашения на цената на стоката, като претендираната сума е размерът на непогасеният остатък. Излага се, че между страните е водена кореспонденция да доброволно плащане, която не е дала положителен резултат. Излага се още, че позоваването от страна на ответника в хода на кореспонденцията им, на недължимост на сумата, поради наличието на договорки постигнати с Михаил Слабаков, като представител на ищеца, е неоснователно.

Поддържа се, че въпросното лице няма никакви взаимоотношения с ищцовото дружество, което се разграничава от действията извършени от Михаил Слабаков.

В отговора на исковата молба ответника не оспорва наличието на договорна връзка между страните, но поддържа, че същата се основавана на Договор за консигнация от 10.07.2025г., който е подписан от Михаил Слабаков, като представляващ ищеца. Поддържа се още, че въпросния договор за консигнация предвижда арбитражна клауза при възникване на спорове между страните.

Като приложение по делото е представен препис от Договор за консигнация от 10.07.2025г., който носи подпис на Михаил Манасиев Слабаков, като представляващ ищеца, без обаче да са ангажирани доказателства за упълномощаването на въпросното лице.

При тези данни въззивният състав на съдът намира, че определението на първоинстанционният съд за прекратяване на делото поради наличието на арбитражно споразумение, е преждевременно постановено.

Действително с горецитираното тълкувателно решение е възприето, че разпоредбата на чл.301 от ТЗ е приложима и при преценката за съществуване на арбитражно споразумение, но в случая е спорно дали облигационната връзка между сраните се основава на неформален договор за търговска продажба, за който е издадена процесната фактура както се твърди от ищцовата страна. Или произтича от представеният по делото писмен Договор за консигнация от 10.07.2025г., според твърденията на ответника, който са оспорени от ищеца още с изложеното в исковата молба.

В този смисъл преди да пристъпи към разрешаване на въпроса за подведомствеността на спора, съдът е следвало да проведе т.нар. процес относно процеса и да установи качеството и връзката на Михаил Манасиев Слабаков с ищцовото дружество. Като в резултат от тази проверка и евентуално при условията на чл.301 от ТЗ, следва да се определи приложимостта на арбитражната клауза в договора за консигнация.

За пълнота следва да се посочи, че обстоятелствената част на исковата молба е особено подробна по отношение на фактите, след извършване на доставката на процесната стока и издаване на фактура, но са нелогично лаконични по отношение на обстоятелствата довели до сключване на договора за продажба, в това число как е осъществена връзката 3 между страните, как са договорени вида, обема и цената на стоките, и т.н.

В контекста на гореизложеното, преди да определи дали е компетентен да разгледа иска, първоинстанционният съд е следвало да изясни въпроса за основанието на облигационната връзка /вида договор/, която обвързва страните, като им предостави възможност да ангажират съответните доказателства, респективно да ги изслуша при условията на чл.143, ал.1 от ГПК. Особено като се има предвид, че фактурата е счетоводен документ, който може да послужи за установяване на сделка, но сама по себе си не е непосредствен източник на права и задължения на страните.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на съдът намира, че атакуваното определение на РС Варна, се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

Въпреки изхода на разглежданият спор, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като с настоящия съдебен акт не се слага край на делото, поради което разноските за частното производство, следва да се определят според крайният резултат по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №7108 от 18.05.2026г., постановено по гр.д.№1929/2026г. по описа на Районен съд Варна, с което е прекратено първоинстанционното производство, на основание чл.19, ал.1 от ГПК и чл.8, ал.1 от ЗМТА.

ВРЪЩА дело на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

На страните не се присъждат разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4