Определение № 308 от 29.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000231 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба с вх. № 6919/25.08.2025г., подадена от адв.

Д. Т., процесуален представител на въззивника А. И. Р., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските.

Пловдивски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното :

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК постановеното съдебно решение може да бъде допълнено в частта за разноските по искане на страната, направено в срока за обжалване на решението.

Като съобрази, че решението по настоящото дело е връчено на А. И. Р. на 15.08.2025г., а молбата била е депозирана на 25.08.2025г. и че срокът да се допълване по см. на чл.248, ал.1 ГПК е срокът за касационното обжалване, който е едномесечен от датата на връчване, то и настоящата молба е подадена в срока за обжалване и е допустима.

Разгледана по същество молбата по чл.248, ал.1 ГПК на А. И. Р. е неоснователна поради следните съображения :

С оглед изхода на правния спор и правилото на чл.78, ал.1 ГПК апелативният съд е възложил всички направени от ответника по въззивната жалба разноски, в т.ч и за адвокатско възнаграждение да са в тежест на въззивника ищец А. И. Р..

Молбата за изменение на решението в частта за разноските, присъдени от първата инстанция се основава изцяло на възраженията на жалбоподателя за това, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение и претендираното от ответника по повод на въззивното обжалване възнаграждение е прекомерно и не съответства на 1 действителната фактическа и правна сложност на спора. Неоснователността на тези възражения обаче е подробно обсъдена както от пръвоинстанционният, така и от въззивния съд, поради което и не е необходимо да се преповтарят отново същите доводи и изложени от съда правни съображения.

Независимо от това следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че възражението на ищеца за намаляването на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество поради прекомерност е основателно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразявайки факта,че разглеждането на делото е приключило само в едно съдебно заседание е преценил, че то е основателно само до размера от 7000лв с ДДС.

В конкретния случай тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) в случая възлиза на 5755,32лв., то и съобразно приетото за основателно възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора и при заявена искова претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 51 826,21лв. и при отхвърлена част от нея общо в размер на 20 010лв., то е редуцирано при условията на чл.78, ал.5 ГПК само до сумата от 2702,69лв., в какъвто размер е присъден адвокатският хонорар от първоинстанционният съд.

Тъй като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение пред въззивния съд е в размер по-малък от редуцирания поради прекомерност размер от първоинстанционният съд, възражението на жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК само на това основание е било преценено от съда като неоснователно.

Предвид горното молбата на А. И. Р. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските подадена от ответника по въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените съображения Пловдивски апелативен съд, 3 състав, Търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6919/25.08.2025г., подадена от адв. Д. Т., процесуален представител на въззивника А. И. Р., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3