Определение № 1343 от 30.01.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1343 гр. Варна, 30.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110104174 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 98929/06.12.2024 г., подадена от ответника Агенция „ПИ“, Областно пътно управление - Варна, чрез гл. юрк. Л.Ч. за изменение на Решение № 4285/28.11.2024 г. по гр. д. № 4174/2024 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските, с която се иска да бъдат изменени, присъдените в полза на молителя, с крайния съдебен акт - разноски, досежно предявения обратен иск, чрез добавянето, съобразно направеното от страната искане по делото, на разноските, на които е осъден ответника по главния иск, в тежест на третото лице помагач - „И." ЕООД.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, не са постъпили отговори на молба с вх.

№ от 98929/06.12.2024 г. от ищцовото дружество, респ. от третото лице – помагач.

За да се произнесе по депозираната молба, настоящият съдебен състав на Варненския районен съд, взе предвид следното:

По допустимостта на молбата:

Така депозираната молба съдът намира за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 4174/2024 г. по описа на ВРС, 50 състав, съдът е уважил изцяло предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), както и предявения в евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД (поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие под което е предявен обратният иск) и с оглед изхода на спора по иска се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

1

Изрично в мотивите си, в горецитираното решение, настоящият съдебен състав е посочил, че с оглед изхода на спора:

По главния иск - в полза на ищеца, според направеното от него искане, следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски.

Съдът е посочил, че съобразно доказателствата за сторените по делото разноски от ищеца, същите възлизат в размер на 98 лева – за държавна такса;

1 200 депозит за СМЕ, като отделно от това се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е определил юрисконсултското възнаграждение на 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, активното писмено участие на юрисконсулта в производството и неявяването му в проведеното по делото осз.

С оглед горепосочените обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че на ищеца по главния иск, ответникът по него следва да му заплати за разноски сума в размер на 1 498 лева.

На следващо място, съдът е формирал воля, че на ищеца по обратния иск се дължат разноски само за юрисконсултско възнаграждение, тъй като заплатеният от него депозит по САТЕ, е във връзка с възражението му за съпричиняване, направено по главния иск.

Съдът е определил юрисконсулткото възнаграждение по обратния иск, в размер на 250 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, активното участие на юрисконсулта в производството и явяването му в проведеното по делото осз.

Поради гореизложеното, съдът е постановил, че ответникът по обратния иск, следва да заплати на ищеца по него разноски, в размер на 250 лева. Отделно от горното, съдът е формирал воля, че ответникът по обратния иск, следва да бъде осъден да заплати държавната такса по него, в размер на 98 лева по сметка на РС – Варна.

Когато е предявен и разгледан и обратен иск, по спора само между насрещните страни по него, относно съществуването на регресно притезание, отговорността за разноските се разпределя съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК за ищеца и ответника, според качеството им по обратния иск, предвид резултата по него (какъвто е именно и настоящия случай).

Въз основа на гореизложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, относно разноските.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на горепосоченото, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, депозирана от ответника Агенция „ПИ“, Областно пътно управление - Варна, чрез гл. юрк. Л.Ч. за изменение на Решение № 4285/28.11.2024 г. по гр. д. № 4174/2024 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3