Решение № 496 от 24.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002103283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. И., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1074/02.03.2023г. по в.г.д.№7976/2022г. в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – София за отхвърляне на предявения от касатора срещу „БЕ-2“ ООД иск за заплащане на сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1769/10.04.2024г. по правния въпрос, уточнен от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за тълкуването и приложението на чл. 92, във вр. с чл. 9 и с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и критериите (обстоятелствата), въз основа на които се прави преценка за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави.

Отговор на същия е даден в трайно установената съдебна практика. Съгласно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена 1 извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Даденото примерно изброяване на критериите, които могат да бъдат използвани при тази преценка (вида на задължението, което се обезпечава и неговия размер; обезпечено ли е изпълнението с други правни способи; вида на уговорената неустойка – компенсаторна или мораторна; вида на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди) не изключва възможността да бъдат ползвани и други критерии. При конкретната преценка за валидността на неустоечната клауза съдът може да използва критерии извън примерно изброените, съобразявайки конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Тези разяснения са доразвити в практиката на Върховния касационен съд, съгласно която въпросът доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване и други обстоятелства, относими към конкретното правоотношение. В този смисъл са решение № 223 от 19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г. І т.о. ВКС; решение № 229 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3550/2015 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 104 от 26.06.2017 г. по т.д. № 2559/2016 г. ІV г.о. ВКС; решение № 1/02.01.2024 г. по г.д.№633/2023г. на ІV г.о. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така даденото разрешение.

В жалбата си Д. И. И. излага доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при преценка действителността на уговорената между страните неустоечна клауза съдът не е съобразил целта на постигнатото споразумение – за запазване на договорната връзка, въпреки настъпилото и безспорно неизпълнение на задълженията на строителя. Неустойката е уговорена в глобален размер спрямо площите на притежаваните от страните апартаменти; уговорен е срок за дължимостта ; има за предмет обезпечение на задължение, различно от това обезпечено с неустойката по чл.4 от договора, което има самостоятелен характер (следващ етап от строителството) и различни вреди от забавеното му изпълнение. Размерът на неустойката е обусловен от вече настъпилата и продължителна забава в изпълнението на задълженията на насрещната страна. Навежда довод за противоречие на решението с ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС и трайно установената практика по приложението му. По същество претендира за отмяна на решението в обжалвА.та му част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът „БЕ 2“ ООД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Излага, че наказателната функция на процесната неустойка взема превес и същата е несъизмеримо по-висока от очакваните от кредитора вреди от забавеното 2 изпълнение. Правилно въззивният съд е приел, че забавата на изпълнителя за приемане на сградата с акт обр.16 вече е обезпечена с неустойките по чл.1 и чл.2 от договора, както и че тази забава поглъща забавата при завършване на строителството, обезпечена с неустойката по чл.4 от споразумението. По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд в обжалвА.та му част потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният Софийски градски съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София в частта, с която е отхвърлен иска на Д. И. И. срещу „БЕ-2“ ООД за заплащане на сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: На 29.01.2014г. между Г. Б. К., Н. Н. Б. и Ф. Н. Д., от една страна и „БЕ 2“ ООД, от друга, бил сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж и за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за изграждане на обекти в жилищна сграда на основание чл. 19 ЗЗД. Съгласно чл. 22.1 от него, при неизпълнение на задължението за предаване на обектите с акт образец 15 в уговорения срок, в напълно завършен вид, приемателят-строител се задължил да заплати на собствениците неустойка в размер на 0.03 % от стойността на неизпълнените работи по проектно-сметната документация за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата, но не повече от 15 % от тази стойност. В чл. 22.3 било уговорено, че при неизпълнение на задължението за приемане на сградата с разрешение за ползване в срока по чл. 11, изпълнителят ще заплати на собствениците неустойка в размер на 0.03 % от стойността на обектите им по проектосметната документация за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата, до приемане на сградата с разрешение за ползване, но не повече от 10 % от тази стойност.

Правото на строеж било учредено на 13.11.2014 год., като съгласно т.1.1 от раздел І от договора, Н. Н. Б. си запазил правото на строеж върху апартамент № . Впоследствие, на 02.11.2016г., същият продал този имот на ищеца Д. И. И., изграден в груб строеж, а на 19.02.2018год., с договор за цесия, му прехвърлил и правата/вземанията си по предварителния договор във връзка с: извършваните строително-монтажни работи, довършителни строително-монтажни работи; въвеждане в експлоатация и получаване на разрешение за ползване на процесния апартамент, в т.ч. гаранционна отговорност на строителя; отговорността му за недостатъци и дефекти на строително-монтажните работи; права/вземания при забавено и/или лошо изпълнение на договора, респ. пълното му неизпълнение по отношение на строителството на посочения апартамент. На 21.02.2018 год. старият кредитор уведомил ответното дружество за извършената цесия.

Съдът установил още, че на 28.02.2018 год. между собствениците на терена (сред които и 3 ищеца) и ответното дружество, било сключено споразумение за преуреждане на задълженията за заплащане на неустойки свързани с извършването на строително-монтажни работи и довършителни строително-монтажни работи. В същото страните посочили, че срокът за завършване на строителството и съставяне на акт образец 15 е изтекъл на 24.10.2016 год., а сроковете за приемане на сградата от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване са изтекли на 24.12.2016 год. Посочили, че към момента на подписване на споразумението строителството било на етап акт образец 14. Със споразумението строителят поел и следните задължения: 1/ да заплати на собствениците, в срок до 30.03.2018 год., неустойка за вече забавеното изпълнение на строителството в размер на 0.03% от стойността на изпълнените работи, определена по цена от 350 евро за квадратен метър спрямо площите на съответно притежавания от всеки от тях самостоятелни обекти, ведно с площта в квадратни метри на съответните идеални части от общите части на сградата, за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата до датата на извършването на неизпълнените работи, но не повече от 10 % от тази стойност, която за ищеца възлизала на 1 757 евро /чл. 1/; 2/ да завърши строителството с подписан акт образец 15 най-късно в срок до 30.05.2018 год. /чл. 3/, както и 3/ да осигури приемане на сградата от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16 и издаване на разрешение за ползване, най-късно в срок до 30.07.2018 год. /чл. 5/.

Изпълнението на горепосочените задължения било обезпечено с клаузи за неустойка по чл.

2, чл.4 и чл.6. В последния било уговорено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за приемане на сградата от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата най-късно до 30.07.2018г., в размер на 50 % от стойността на неизпълнените работи, определена по цена от 350 евро на квадратен метър спрямо площите на съответно притежавания от всеки от собствениците самостоятелен обект, ведно с площта в квадратни метри на съответните идеални части от общите части на сградата.

Въззивният съд установил, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15) бил съставен след 30.05.2018 год., а на 24.03.2021 год. било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд посочил, че спорният между страните въпрос е за действителността на клаузата за неустойка по чл.6 от споразумението. За да отговори на същия, съдът приел, че уговорената неустойка имала за цел обезщетяване забавата при изпълнение на строителството, поради което същата имала мораторен характер. Отбелязал, че съобразно правната регламентация на строителството и неговите етапи, предпоставка за въвеждане на процесната сграда в експлоатация е завършването на строителството и установяване на неговата годност, като забавата при съставянето на акт образец 15, води и до забава при съставяне на акт образец 16. Изложил, че не е налице законова пречка изпълнението на посочените задължения на строителя да бъде обезпечено с мораторни неустойки, но приел, че във всеки конкретен случай съдът дължи преценка дали те са съвместими или не, респ. могат ли да се кумулират. Позовал се на т.3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, според което нищожна е неустойка уговорена без 4 краен предел или фиксиран срок, до който може да се начислява, а нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочил, че преценката за нищожност следва да се направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като следва да бъдат отчетени: естеството (парични или непарични) и размерът на задълженията, чието изпълнение се обезпечава; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи (залог, поръчителство, ипотека и др.); вида на неустойката и вида на неизпълнението (съществено или за незначителна част); съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди, както и други конкретни факти и обстоятелства.