Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 34 от 01.09.2020, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Наказателно дело от общ характер 1029/2020
Вид
Присъда № 34
Подписан
01.09.2020
В сила
17.09.2020
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

К.ска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.К. на 18.08.2020 г.обвинителен акт против С. И. Г. от гр.К. за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 343Б, ал.1 от НК.

Производството е по реда на гл. ХХIV от НПК „Бързо производство“.

По искане на подсъдимия производството по делото е разгледано по реда на гл.

XXVII от НПК. ***** признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Съдът е разяснил на подсъдимия, че доказателствата събрани в хода на ДП и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, като пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание около предвидения в закона минимум, което да се редуцира при условията на чл. 58А от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Не дава обяснения, но се признава за виновен. Изразява съжаление за извършеното деяние.

КРС, след като се запозна с всички събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и прие че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя изцяло от тези доказателства, приема следното :

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Подсъдимият С. И. Г. е роден на 25.02.1965 г. в гр. К.. Жител е и живее в с.***, обл.

К.ка . Не е осъждан, женен е , има основно образование, с ЕГН – **********.

Правоспособен водач е.

На 07.08.2020 г. след като употребил голямо количество алкохол ***** се качил да управлява собственото си МПС – м. „Хонда“, модел „Сивик“, с ДКН КН***ВС и потеглил от с. *** към гр.К.. Малко след 22:00 ч. свидетелите Т.Е. и К.И., служители на ОДМВР К. / дежурен автопатрул/ спрели управлявания от подсъдимия автомобил на ул.“Цар Освободител“ , в близост до църквата „Св. Димитър“. В хода на разговора с водача полицейските служители, че същият има силен мирис на алкохол. На място бил извършен тест с техническо средство „Алкотест-дрегер 7510, с фабр.№ ARDM0266, индикаторната скала на което отчела 2,97 промила алкохол в издишания въздух.

Подсъдимият получил и талон за медицинско изследване бл.№ 65094, като в ЦСМП дал кръв за лабораторен анализ. Изготвената в хода на ДП химическа експертиза №318/2020 г. сочи, че в кръвта на подсъдимия ***** се доказва наличие на етилов алкохол 3,31 промила.

На С. ***** е съставен АУАН с бл.№276455/07.08.2020 по ЗДвП.

1

Позовавайки се на всичко изложено, съдът намери обвинението за доказано по един несъмнен начин и призна ***** за виновен.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

С деянието си подсъдимият С. ***** е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл. 343Б, ал. 1 от НК, затова , че на 07.08.2020 г. в гр. К., по ул.“Цар Освободител“, при църква „Свети Димитър“ е управлявал собственото си МПС м. „Хонда“, модел „Сивик“, с ДКН КН***ВС,след употреба на алкохол,у като концентрацията на алкохол в кръвта му е над 1.2 на хиляда, а именно 3,31 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза на НТЛ при ОДМВР К..

От обективна страна е налице управление от страна на подсъдимия на 07.08.2020 г. на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 3,31 на хиляда същият е управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с ДКН КН***ВС, по ул."Цар Освободител“, с посока на движение от магазин „Фантастико“ към кооперативния пазар на гр. К.. Наличието на алкохол в кръвта на ***** е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 182017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при условие на пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си.

По тези съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото от Районна прокуратура обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид всички обстоятелства, имащи значение за степента на неговата отговорност.

Степента на обществена опасност на деянието е висока, застрашени са обществени интереси свързани със сигурността и спокойствието на останалите участници в движението .

Степента на обществена опасност на ***** не е висока. Той не е осъждан, съдейства изцяло както на разследващия орган за приключване на разследването , така и на съда за установяване на фактическата обстановка и приключване на съдебното производство.

Доколкото по реда на гл. ХХVІІ за съда е задължително при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл. 58А от НК , съдът наложи на ***** наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, което при условията на тази норма редуцира на „ лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца, както и кумулативно предвиденото в чл. 343Б от НК наказание „ глоба“ в размер на 200 лева. .

Съдът прие, също така, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия същият не следва да изтърпи ефективно наложеното наказание и може да се приложи институтът на условното осъждане. Ето защо съдът намери, че на основание чл. 66, ал.1 НК, следва да отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 години.

С оглед доказано високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, съдът наложи наказание „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С така определеното наказание настоящият съдебен състав е на мнение, че ще се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно: специалната и генерална превенция на закона.

2

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с ДКН КН***ВС, , след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика му С. *****. От правна страна съдът приема, че автомобилът е предмет, а не средство на престъпление против транспорта. Според чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК на отнемане в полза на държавата подлежат "вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление", т. е. средството на престъплението, докато според буква "б" на същия текст предметът на престъплението се отнема само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува. Според общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Според общоприетото в правната теория превозното средство няма как да бъде нещо външно на защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото състава на чл. 343б, ал. 1 от НК визира нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безсмислени без последните. По тези причини съдът не постанови отнемане в полза на държавата на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с ДКН КН***ВС.

3