Определение № 227 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Частно касационно гражданско дело № 20258003103028 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ТД – Бургас, [населено място], чрез юрисконсулт Р. И., срещу определение № 215 от 13.05.2025 г. по в.гр.д. № 389/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което молбата на Комисията по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му разноските е оставена без уважение.

Определението се обжалва като неправилно с доводи, че съдът не е взел предвид значително по-малката продължителност на въззивния процес, както и обема и характера на извършените действия по защита.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. Х. П., Р. П. П. и „Агро Трейд“ ООД, и тримата със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Г. Н., с който се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид данните по делото, намира следното:

С въззивно решение № 35 от 21.02.2025 г. по в.гр.д. № 389/2024 г. на Апелативен съд – Бургас е потвърдено решение № 260002 от 10.04.2024 г. по гр.д. № 298/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Във връзка с присъдените с решението разноски в полза на ответниците Комисията е инициирала производство по чл. 248 ГПК с искане за намаляването им, поради това че не били съобразени с фактическата и правна сложност на делото. С обжалваното определение № 215/13.05.2025 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на Комисията, като е приел, че разпределението на разноските в решение отразява изхода на делото, както и обстоятелството, че с него е потвърдено 1 първоинстанционното решение, с което се отхвърля исковата претенция изцяло.Присъдените разноски са както следва: на Н. Х. П. – 4 800 лв., на Р. П. П. – 5 400 лв. и на „Агро Трейд“ ООД – 31 200 лв. Всеки от ответниците има самостоятелно право на защита, което е реализирал чрез упълномощения адвокат, независимо че той е обективирал изявленията по защитата на доверениците си в един акт. Съдът е обосновал преценката си и с високия материален интерес на делото, специфичния характер на исковете по ЗОНПИ, както и конкретното развитие на процеса, обусловили изключителна степен на фактическа и правна сложност.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Действително с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело № С432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, но в конкретния случай не е налице основание за намаляване на претендираните разноски.

Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до съобразяване на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. От значение за това са следните обстоятелства: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая предмет на делото е иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от две физически и едно юридическо лице, обемът на материалите по делото, подлежащи на проучване от адвоката, е голям; материалният интерес по спора във въззивното производство продължава да е висок.

Посочените обстоятелства обосновават съществена фактическа и правна сложност на делото, като адвокат Н. е подала отговор на въззивната жалба, явила се е в проведеното открито съдебно заседание и е представила писмена защита. Следва да се отчете, че предявените искове са изцяло отхвърлени на две инстанции не само поради липсата на връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпна дейност на проверяваните лица, а и по същество поради липсата на изискуемото значително несъответствие по смисъла на т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Въз основа на установеното, настоящият състав споделя извода на съда за присъждането на заплатените хонорари в пълния претендиран размер.

Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 215 от 13.05.2025 г. по в.гр.д. № 389/2024 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3