Решение № 1365 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500481 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3141 от 09.11.2022г., постановено по гр. д. № 14726/2021 г., СГС, І ГО, 26 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на М. С. Н., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 24 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, в резултат от осъщественото на 11.03.2021г. пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******* – Н. М. В., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, както и да заплати сумата от 704 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 24 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен, както и е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 704 лв. до пълния предявен размер от 880 лв. - обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен . С решението СГС, І ГО, 26 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД да заплати на адв. Х. А. З., на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 1271 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на М. С. Н. безплатна правна помощ в производството. С решението СГС, І ГО, 26 състав е осъдил М. С. Н. да 1 заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 162,88 лв. – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на иска. С решението СГС, І ГО, 26 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 1219, 10 лв. – държавна такса и разноски.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени двата иска, както следва: за разликата над сумата от 24 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и за разликата над сумата от 704 лв. до пълния предявен размер от 880 лв., е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния й представител. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, не отразява действителната тежест на причинения на ищцата противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от нея неимуществени вреди вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания.

Прави се възражение, че първоинстанционният съд не е направил подробен анализ на всяко доказателство поотделно, както и в тяхната съвкупност, поради което неправилно е възприел, че чрез своето поведение ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Подробно се обосновава всяко едно от оплакванията. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 70 000 лв., както и иска за имуществени вреди в пълния предявен размер от 880 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2021г. до окончателното изплащане на посочените суми. Предявява се претенция за заплащане на направените пред двете инстанции разноски.

Срещу решението в осъдителната част, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден да заплати на ищцата разликата над 20 000 лв. до присъдените 24 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с релевирани оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилно прилагане на нормите на чл. 52 и чл. 51, ал.2 ЗЗД. В жалбата се излагат твърдения, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносните последици е много по-висок от определения от съда в размер на 20% и следва да бъде определен такъв в размер на 90%, поради значително съпричиняване от страна на ищцата. Релевира се довод, че повечето от твърдените увреждания и усложнения, възникнали по време на възстановителния процес, не са в резултат на удара и получената травматична увреда, а се дължат на неподходящо поставената реконструктивна плака.

Поддържа се оплакване, че от страна на ищцата не е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в 2 размер на 880 лв., тъй като в исковата молба ищцата била насочила претенцията си срещу съда. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици. Прави се искане въззивният съд да обяви за нищожно решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди в посочения размер. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Въззивният състав, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и имат за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане. Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че в исковата молба не се съдържа претенция за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди. Действително в петитума на исковата молба е посочено, че ищцата иска от съда да й заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди, но това е техническа грешка и тълкувайки волята на ищцата става безспорно ясно, че тя иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати посоченото обезщетение, а не самият съд. Следователно налице е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и ответник по този иск е - ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

При предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 26 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 30 000 лв. Приел е за доказан в пълния предявен размер иска за имуществени вреди.

Първостепенният съд е приел за доказано възражението за съпричиняване, 3 като е определил, че приносът на пострадалата за настъпване на произшествието е 20 %, като с този процент са редуцирани двете обезщетения.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата о т 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2021г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед така изложеното, въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивните жалби на ищцата и на ответника, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, въззивният състав намира следното:

По релевираноито оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие М. С. Н. е получила бималеоларна (двуглезенна) фрактура на десен долен крайник и фрактура на 5-та дланна кост на ляв горен крайник.

Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в отделение по Ортопедия и Травматология при МБАЛ „Д-р С. И.“ АД, гр.

Монтана. Извършено е оперативно лечение на десния долен крайник – кръвна репозиция с метална остеосинтеза и гипсова имобилизация за 60 дни, а лечението на левия горен крайник е било консервативно – гипсова имобилизация за 30 дни. Според становището на вещото лице, оздравителният период е приключил за около 6 месеца. Допълва, че в бъдеще при по-голямо и интензивно натоварване на увредените крайници и при промяна на времето, могат да се появят болеви симптоми. Установява, че НЗОК не поема заплащането на медицински консумативи. Излага, че извършените от ищцата разходи за закупуване на медицинско изделиеимплант с винтове са в причинно-следствена връзка с проведеното оперативно лечение. Докторът обяснява, че полученото усложнение (ексцес) на оперирания десен долен крайник се дължи на неподходящо поставената реконструктивна плака на фрактурата на фибуларния малеол и продължителната гипсова имобилизация. Допълва, че при такъв вид фрактури се поставя семитубуларна плака и не е необходимо увреденият 4 крайник да бъде имобилизиран с гипсова лонгета.

В съдебно заседание вещото лице установява, че докторът, който извършва операцията решава каква реконструктивна плака да бъде сложена, но в процесния случай подходът не е бил правилен. Сочи, че в случай, че е била поставена подходящата /семитубуларна/ плака най-вероятно не би се стигнало до този ексцес. Допълва, че гипсовата имобилизация е била напълно ненужна. Излага становище, че при ищцата фрактурата е напълно зараснала и след провеждане на рехабилитационни процедури би трябвало да възстанови напълно походката си.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, ведно с допълненията в съдебно заседание, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

Пред първата инстанция са приложени епикризи – 4 броя, от които се установява, че М. Н. в периода от 11.03.2021г. до 31.03.2021г. е била в болнично заведение. От епикриза с дата: 30.08.2021г. е видно, че ищцата отново е постъпила в болница, била е оперирана, за да бъде отстранен от костта поставения имплант. Ищцата е била изписана на 02.09.2021г. след спокойно протекъл следоперативен период. От епикриза с дата: 11.04.2022г. е видно, че ищцата е постъпила в болница за трети път, била е оперирана, за да бъдат отстранени от костта поставените имплантирани уреди. Изписана е на 16.04.2022г.