Акт от 12.06.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 245 гр. П.***,

12.06.2020 г..

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд–П.***, в публично съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при съдебния – секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 113/2020 година по описа на Административен съд-П.***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът

„***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността от гр. П.***, ул. „***“ № 2, представлявано от управителя А. Б.***, чрез адвокат Я.С.,*** е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 325.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по повод оспорване на наказателно постановление № 29-А-25 от 15.12.2017г., издадено от директора на РИОСВ-П.***, по което е образувано АНД № 294/2018г. по описа на Районен съд-П.. С решение № 287 от 28.09.2018г., постановено по АНД № 294/2018г. е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 29-А-25 от

15.12.2017г., издадено от директора на РИОСВ-П.***. Решението е обжалвано от настоящия ответник и е образувано КАНД № 619/2018г. по описа на Административен съд-П.***. С решение № 459 от 10.01.2019г. състав при Административен съд-П.*** е оставил в сила решение № 287 от 28.09.2018г., постановено по АНД № 294/2018г. по описа на Районен съд-П.***. В исковата молба се сочи, че в производството пред касационната инстанция ищецът е защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 325 лв., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите, с адрес гр. П.***, ул. „***“ № 15 да му се заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 325 лева, и да се присъди законната лихва върху претендираната сума, считано от 04.02.2020г.-дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат Я.С.,*** излага доводи, че искът е доказан по основание и размер. Пледира искът да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът-Регионална инспекция по околната среда и водите- П.*** не е депозирал отговор по исковата молба. В съдебно заседание главен юрисконсулт Г. Г.***, оспорва исковите претенции. Пледира същите да се отхвърлят. Прави възражение за прекомерност на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение по КАНД № 619/19г. по описа на АС-П.***. Възразява и по размера на претендираното в настоящето производство адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-П.*** дава заключение за основателност на предявения иск. Предлага същият да се уважи в предявения размер.

Административен съд–П.***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.

235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца е издадено наказателно постановление № 29-А-25 от 15.12.2017г. от директора на РИОСВ-П.***, с което е ангажирана административно наказателната му отговорност и на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 1400.00лв. за извършено нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 29, ал. 2, пр. 3 от ЗУО.

Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД №

294/2018г. по описа на районен съд-П.***. С

Решение № 287/28.09.2018г., постановено по АНД № 294/2018г. по описа на Районен съд–П.***, наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно.

Настоящият ответник е останал недоволен от постановеното съдебно решение и е депозирал касационна жалба пред Административен съд-П.***. Образувано е КАНД № 619/2018г. по описа на Административен съд-П.***. По това дело „***“ЕООД е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К.С.***, съгласно представено по делото пълномощно. В договор за правна защита и съдействие от 07.12.2018г. е визиран предмет: процесуално представителство по КАНД № 619/2018г. по описа на АС-П.***. В него е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 325лв., определено по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. и е направено отбелязване, че е платено изцяло в брой при подписване на договора. Договорът е своевременно представен в производството пред касационната инстанция. Видно от протокол от проведено съдебно заседание от 19.12.2018г., адв.

К.С.*** е осъществил процесуално представителство и защита. С Решение № 459/10.01.2019г., постановено по КАНД № 619/2018 г. по описа на Административен съд-П.***, образувано по повод касационна жалба от директора на РИОСВ-П.*** решението на районния съд, е било оставено в сила. Решението е окончателно и е влязло в сила на 10.01.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт издаден от ответника. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-П.*** е компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от директора на РИОСВ-П.***. По отношение на характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Съдебното производство, приключило с отмяна на наказателното постановление е приключило преди измененията на ЗАНН, поради което и ищецът разполага с възможността да предяви иск по чл. 1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесното наказателно постановление е отменено с решение на районен съд-П.***, оставено в сила с окончателно решение на АС-П.***, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно постановление. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца наказателно постановление № 29-А-25 от 15.12.2017г. от директора на РИОСВ-П.*** е отменено с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка съдът приема, че с отмяната му, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.

Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по КАНД № 619/2018г. на АС-П.*** в размер на 325.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на настоящия ответник на решението, на районния съд, с което е отменено наказанетлно постановление № 29-А-25 от 15.12.2017г. на директора на РИОСВ-П.***. Договорът за правна защита и съдействие е своевременно депозиран пред касационната инстанция, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че уговорената сума действително е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка.

Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 325лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита от постановения незаконосъобразен акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление и решението на районен съд-П.***, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 325лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. Според договорът за правна защита и съдействие от 07.12.2018г. договорения размер е заплатен незабавно при подписване на договора. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение по КАНД № 619/2018г., ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, което е отменено с решение на районния съд и от което решение е останал недоволен настоящия ответник. Намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, е предизвикано от издаването на акта и последвалото обжалване на две инстанции. В този смисъл, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване на договорът за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита. В случая претендираната имуществена вреда произтича пряко от отмененото наказателно постановление.

След като е налице отменено по съдебен ред наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.