Решение № 77 от 07.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. С., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500030 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б.Ж. -прокурор при Районна прокуратура - С., против решение № 904/30.11.2023 г. по гр.д. № 3791/2023г. на Районен съд – С., с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на З. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ С.к. ** сумата от 5000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1600.00лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което обвинение е бил оправдан. С обжалваното решение е била присъдена законна лихва считано от 23.12.2022г., както и деловодни разноски в размер на 810.00лв.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Посочено, че оправдателната присъда е била постановена не защото деянието, 1 за което е било повдигнато обвинение не е било извършено, а поради малозначителността му. Освен това наказателното производство се е водило в изключително кратки срокове, при взета най – лека мярка за неотклонение – „подписка“, което е ограничило максимално негативните преживявания на въззиваемия. През цялото време той е бил представляван от адвокат, който би следвало да му обясни, че няма да се стигне до реално изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, а и още в първото с.з. първоначално повдигнатото обвинение ( което поначало не било „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК) било изменено в по – леко. Страната е направила възражение и за неправилно прилагане на принципа за справедливост залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Посочва, че определеното обезщетение не съответства на претърпените и доказани страдания на ищеца. Неправилно съдът обвързвал присъденото обезщетение с минималната работна заплата за съответния период. Така постановеното решение противоречало на трайната съдебна практика, актове от която са цитирани.

По отношение на присъдените имуществени вреди страната е посочила, че съдът неправилно ги е присъдил, тъй като по наказателното дело липсвали доказателства за заплащане на суми за адвокатско възнаграждение. От представените към наказателното дело договори за правна защита и съдействие е видно, че по тях не е посочена никаква сума. Съдът следвало да съобрази това обстоятелство при постановяване на решението си.

Моли се да се постанови решение, с което обжалваният съдебен акт да бъде отменен и предявените искови претенции да бъдат отменени.

Алтернативно се иска да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00лв.

Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Й., пълномощник на З. С. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При постановяване на акта си съдът не действал произволно, а се бил съобразил с всички представени по делото доказателства, както и допълнително известните факти обуславящи „справедливостта“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Тъй като се касаело за 2 имуществено обезщетение, съдът следвало да се съобрази със стандарта на живот в обществото израз, на което била минималната работна заплата за съответния период от време. По отношение на търсените имуществени вреди, страната е посочила, че съдът следва да се съобрази с тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГК на ВКС. По наказателното дело въззиваемият е бил надлежно представляван от адвокат, разходите за което се явяват имуществени щети ( предвид оправдателната присъда). Представените по делото Договори за правна защита и съдействие от 04.08.22г. и 14.12.2022г. имали характер на разписка относно посочените в тях суми.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила нови процесуални или доказателствени искания.

В Окръжна прокуратура редовно призована се представлява от прокурор Х., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. Процесуалният и представител адв. Й. в писмено становище заявява, че оспорва жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.12.2023г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.12.2024 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Пред Районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Било е търсено обезщетение за заплащане обезщетение за търпени 3 неимуществени вреди от ищеца. В исковата молба се твърди, че като последица от извършените наказателно - процесуални действия против ищеца З. С., които продължили около осем (8) месеца по повдигнато обвинение по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключили с оправдателна присъда, ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически притеснения – затвореност, избягване на контакти, притеснения за бъдещето – евентуално невъзможност да се пенсионира, невъзможност да упражнява професията си, възможност да изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“, нервност, избухливост, раздразнителност, отслабнал физически.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът е следвало да докаже, че е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Освен това е следвало да докаже наличието на твърдените от него болки и страдания, както и че те са в причинно - следствена връзка с неправилно повдигнатото му обвинение.

В настоящия случай няма спор между страните, че на въззиваемия е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което той по-късно е бил оправдан, тъй като съдът приел, че извършеното от него деяние е малозначително.

Процесуалните действия започнали с повдигането на обвинение на 18.04.2022г. и приключили с оправдателна присъда произнесена от ВАС на 23.12.2022г. По делото са налице данни от разпитаните свидетели Янчо Зенгинов и Георги Георгиев. Съдът кредитира показанията им въпреки че са близки на въззиваемия – / близки приятел и колеги бивш и настоящ/, доколкото те не си противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите са имали възможност непосредствено и лично да добият впечатление за начина по който С. е приел случващото се. От техните показания се установява, че той е бил притеснен, отслабнал телесно, изпитвал е неудобство и срам. От техните показания е видно, че той не можел да спи вечер, непрекъснато е бил обсебен от мисълта, че може би ще бъде осъден от безпокойство за това какво ще се случи с кариерата му и дали ще може да издържа семейството си. Твърденията за влошено здравословно състояние – повишаване на кръвното налягане, повишена тревожност и т.н. не са подкрепени от медицински документи или експертизи.

4

От изложеното по-горе е видно, че С. е претърпял неимуществени вреди вследствие на неправилно повдигнатото му обвинение, за което по-късно бил оправдан, че между тези вреди – стрес, разстроено състояние, чувство за срам и т.н. и повдигнатото му обвинение е налице причинно-следствена връзка.

Съдът намира това за безспорно и категорично установено, но счита че определеното му обезщетение в размер на 5000.00лв. е силно завишено.

Принципът заложен в ЗЗД в чл.52 е че обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данни за личността на подсъдимия, доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите в социалния му живот, на положението му в обществото, работата и други фактори.

Съдът намира, че продължителността на наказателното производство от около осем месеца е по същество бързо развило се наказателно производство, изцяло съобразено с принципа на разумност при осъществяване на наказателното преследване. Повдигнатото обвинение на С. е било за леко престъпление и по отношение на него е била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно „Подписка“, която не го е ограничила съществено в неговия личен и професионален живот. Той е имал възможност да работи и да общува с близките си. Оправдателната присъда постановена от съда е не поради липсата на осъществен наказателен състав, а поради малозначителност на извършеното деяние, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира че именно поради характера на осъществяваната от ищеца трудова дейност – военнослужещ от армията на Република България, неговото поведение е следвало да бъде още по – осторожно и отговорно. Моралната му отговорност следва да е завишена спрямо останалите членове на обществото, защото поведението му е пример за подрастващото поколение. Освен това ищецът е работел в международна военна база и е следвало още по – внимателно да се отнася към възложените му отговорности, за да не урони престижа на родината.

5

При определяне на дължимото обезщетение следва да се съобрази, че негативните емоции търпени от ищеца са се концертирали основно в периода докато е траяло наказателното производство. Няма данни воденото наказателно преследване действително да се е отразило на кариерното израстване на ищеца. Той не е получил някаква имуществена санкция или нереализирана финансова възможност, която да му е причинила емоционален стрес и чието овъзмездяване, съдът да съобрази при определяне на дължимото обезщетение като обвърже същото с минималната работна заплата в страната през този период от време.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че преживените болки и страдания не са в такава степен, че да обусловят едно обезщетение в размер от 5000.00лв. Счита, че справедливо обезщетение би било в размер на 1000.00лв., като по този начин биха се обезвъзмездили всички претърпени от него болки и страдания. Като взе предвид това, съдът намира, че в обжалваната си част решението следва да бъде изменено, като присъденото обезщетение бъде намалено в размер на 1000.00лв., а за над тази сума предявеният иск следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди от заплатени адвокатски възнаграждения, съдът намира, че тя е изцяло доказана пред първоинстанционния съд, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено. Не съществува задължение в хода на наказателното производство да се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

В производството е необходимо да се представи единствено пълномощно. От представените по делото доказателства е видно, че за процесуално представителство в хода на наказателното дело ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600.00лв. – 600.00лв. за първа инстанция и 1000.00лв. за въззивна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т. 2 от НМРАВ, при възможно наказание до 5 години лишаване от свобода, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00лв. В случая не може да се говори за прекомерност на търсеното/заплатено от ищеца адвокатско възнаграждения за всяка от инстанциите. Първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде потвърдено.