Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 653 от 30.03.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 173/2022
Вид
Решение № 653
Подписан
30.03.2022
В сила
11.10.2022
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 35 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330200173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Лукойл България“ ЕООД, представлявано от пълномощника А.Б.В. против Наказателно постановление № 616754 – F619150/ 07.12.2021г, издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 185, ал. 5 вр. чл. 185, ал. 4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

С жалбата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

На 02.07.2021 г., в 10:00 ч. е извършена проверка на търговски обект бензиностанция „ЛУКОЙЛ“ Б059, находящ се в гр. Пловдив, бул.

„Освобождение" № 3 и стопанисван от „Лукойл България" ЕООД с ЕИК 121699202.

При проверката е констатирано, че „Лукойл България" ЕООД с ЕИК 121699202, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 635,80лв.

На основание чл. 33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство ЕСФП (тип 31) модел „KONTO BENZ QR" с централно регистриращо устройство PC и ФПр. Datecs FP2000 с ИН на ФУ DT791618 и ИН на ФП 02791618.

В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 635,80лв., представляващи парични средства повече в касата.

Наличното в проверявания обект фискалното устройство - ЕСФП конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми.

2

Нарушението е установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност по ЕСФП (тип 31) и фактически установените пари в касата в обекта, както следва:

- Разчетена е касова наличност от ФУ/ЕСФП (тип 31), модел „KONTO BENZ QR" с централно регистриращо устройство PC и ФПр. Dateсs FP2000 с ИН на ФУ DT791618 и ИН на ФП 02791618 в размер на 228,30 лв., съгласно изведен дневен отчет „X" с № 0394675/02.07.2021г. от ЕСФП към момента на проверката.

- Плащане с ПОС терминал в размер на 278,07 лв.

- Отложено плащане - Резерв 1" в размер на 0,00 лв.

- Фактическата наличност след преброяване на паричните средства в касата от присъствалата на проверката С.Р.Д. - управител на бензиностанция е в размер на 864,10 лв.

- При проверката се установи, че ФУ/ЕСФП има програмни функции за „служебно въвеждане" и „служебно извеждане" на парични средства.

Видно от изведения дневен отчет „X" с № 0394675/02.07.2021 г. към момента на проверката „служебно въведените пари в касата" в началото на работния ден са в размер на 0.00 лв., а „служебно извадените пари от касата" са в размер на 0,00лв.

Установена е положителна касова разлика в размер на 635,80лв.

Видно от дадените в Опис на паричните средства към ПИП AA № 0017229/ 02.07.2021г обяснения по установената разлика от С.Р.Д. - управител на бензиностанция, се дължи на „неизвеждани пари от програмния продукт (ПОС) на време.“

Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл 50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка cep.

АА № 0017229/ 02.07.2021г.

При издаване на обжалваното Наказателно постановление, административно – наказващия орган приел, че нарушението е извършено повторно по смисъла на § 1, т. 35 от Допълнителните разпоредби на Закон за данък върху добавената стойност.

За същото нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4, т 1 от ЗДДС, е издадено Наказателно постановление № 471218-F509364/18.10.2019г., влязло в сила на 23.11.2020г., 3 с което лицето е било санкционирано.

На следващо място, административно - наказващия орган приел, че са налице утежняващи обстоятелства, а именно:

- издадено Наказателно постановление № 381588-F407968/23.11.2018г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, влязло в сила на 16.04.2020 г.;

- издадено Наказателно постановление № 501087-F508297/25.03.2020г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, влязло в сила на 29.10.2020г.;

- издадено Наказателно постановление № 564915-F570765/10.03.2021г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ:

- издадено Наказателно постановление № 564916- F570771/10.03.2021г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно - наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на 4 повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието.).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

5

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай.

Както вече беше посочено, според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 /13.12.2006 г. извън случаите на продажби/ сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Посоченото безспорно обуславя извод, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

В конкретния случай в АУАН и НП се сочи, че в хода на процесната проверка в касата са установени парични средства в повече, а именно сума в размер на 635,80 лева, като така констатираната промяна на касовата наличност не била регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми“.

Безспорно установено положение както в практиката, така и в теорията е, че установяването на положителна касова разлика представлява въвеждане на пари в касата и се свързва с неосъществяване на операцията „служебно въведени суми“, не и с операцията „служебно изведени суми“, каквото 6 нарушение е вменено на санкционираното лице.