Решение № 792 от 03.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Перник, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720102255 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., кв. „Т.“, бл. **, ап. ** с потребител ответникът – И. Н. Ц..

Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност: сумата от 3652,24 лева главница за периода от 19.11.2018 г. до 13.02.2024 г. и сумата от 581,62 лева - лихва за забава, начислена за периода от 23.02.2019 г. до 19.04.2024 г. като за посочения период са издадени 54 бр. фактури.

Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуването на правоотношението било възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна мрежа и открИ.нето на партида с абонатен номер 1261064. Позовава се на чл. 8 от Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./ и на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Общите Условия, приети с Решение № ОУ09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените сумите. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалния му представител адв. Д. М. оспорва предявените искове по основание. Отрича да има качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Приложения към исковата молба нотариален акт се бил отнасял за апартамент № **, но в блок ** на кв. „Т.“, а не за блок **. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. При условие на евентуалност прави възражение за изтекла в полза 1 на ответника тригодишна погасителна давност за периода преди 08.05.2021 г., както на задълженията за мораторна лихва, а именно за периода от 23.02.2019 г. до 08.05.2021 г., така и на задълженията за главница, а именно за периода от 19.11.2018 г. до 08.05.2021 г. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. М.. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност, от ответница с отговора на исковата молба, заявява, че оттегля иска за периода до 08.06.2021 г., като моли искът да се счита предявен за периода от 14.04.2021 г. до 13.02.2024 г., за сумите от претендирана главница в размер на 2107,51 лв., респективно за претендирана мораторна лихва в размер на 173,26 лв. за периода 08.07.2021 г. до 19.04.2024 г. В останалата част поддържа предявените осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. М., която изразява съгласие с направеното частично оттегляне на исковите претенции. Поддържа оспорването, че не е потребител, както и че вземането е погасено по давност.

Съдът с протоколно определение от 02.10.2024 на основание чл. 232 ГПК във връзка с частичното оттегляне на исковите претенции от ищеца и изразеното съгласие от ответната страна е прекратил производството по отношение на претенциите за главница в размер на 1544,73 лв. за периода 19.11.2018 г. до 08.05.2021 г. и по отношение на мораторна лихва в размер на 408,36 лв. за периода от 23.09.2019 г. до 08.05.2021 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един 2 централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобИ.не на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването .

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В процесния случай, ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, установяващи пълно и главно твърдяното от него обстоятелство, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил ответникът да е собственик или да притежават вещно право на ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден, въпреки разпределената му доказателствена тежест за това и въпреки обстоятелството, че с проекта за доклад в определението по чл. 140 ГПК в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства за този правнорелевантен факт.

По делото е представено единствено заверено копие от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 98, том четвърти, дело № 1026 от 29.03.1994 г., в който е посочено, че ответницата И. Н. Ц. придобИ. правото на собственост върху следния недвижим имот- Апартамент № **, находящ се в гр. П., кв. „Т.“ в жилищна сграда-блок № * * на * етаж, вход „*“, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и мазе със застроена площ 65,20 кв.м. с принадлежащо избено помещение № 6, с полезна площ 4,10 кв.м. с 1,57 % идеални части от общите части на сградата, при граници на жилището: изтокапартамент № 44, запад двор, север двор и от юг двор и при граници на избено помещение: изток-мазе, запад-двор, север-двор и от юг двор . Процесният недвижим имот посочен както в исковата молба, така и в извлеченията от счетоводството на ответното дружество се конкретизира като находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, ап. **. Титуляр на партидата е ответницата с абонатен № 12610**. Ищецът обаче не представя докозателства, от които да е видно, че ответницата е собственик или ползвател на този имот- находящ се в гр. П., ж.к.

„Т.“, бл. **, ап. **, нито доказателства, че същият е идентичен с Апартамент № **, находящ се в гр. П*, кв. „Т.“ в жилищна сграда-блок № ** на * етаж, вход „*“, който ответницата е придобила по силата на сделката за покупко-продажба обективирана в процесния нотариален акт представен от ищеца с исковата молба.

Ето защо, при прилагане на неблагоприятните последици на процесуалната (доказателствена) тежест, съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност.

След като по делото не бе установена първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция – съществуващо в полза на ответника право на собственост или право на ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден, безпредметно е обсъждането на останалите правопораждащи юридически факти и правопогасяващи възражения като искът за главница и акцесорният иск за присъждане на законна лихва следва да бъдат отхвърлени в цялост.

По разноските:

3

При този изход от спора ищецът няма право на разноски.

Ответникът има право на разноски равняващи се на адвокатското възнаграждение на неговия процесуален представител адв. Д. М., която му е оказала безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в размер на 723, 39 лв., които следва да бъдат поети с оглед изхода на спора от ищцовото дружество.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу И. Н. Ц., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „М.“ № ** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД главница в размер на 2107,51 лв. за периода от 14.04.2021 г. до 13.02.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-08.05.2024 г. до окончателното й плащане, както и претендирана мораторна лихва в размер на 173,26 лв. за периода 08.07.2021 г. до 19.04.2024 г., представляващи задължение за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода до адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ , бл. **, ап. ** КАТО НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 да заплати на адвокат Д. М. от АКПерник, с адрес на кантората в гр. П., ул. „Т.“ № **, ет.*, офис ** сума в размер на 723, 39 лв., съставляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата И. Н.