Решение № 370 от 31.05.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 521/2023
- Вид
- Решение № 370
- Подписан
- 31.05.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Жанет Иванова Борова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 195 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 370 гр. Силистра, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Лекова като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420100521 по описа за 2023 година
Ищците Е. Г. Ч. с ЕГН:********** и Ц. Й. Ч. с ЕГН:**********, гр. С., ул. К. № , вх. , ет. , ап. , със съдебен адрес: гр. С., ул. Ц. Ш. № , чрез адв. Р. Г. молят съда да признае за установено, че ответникът им дължи сумата от 820.32 / осемстотин и двадесет лева и тридесет и две ст./ лева, представяваща дължими от последния необходими разноски за притежаваната от него 1 / 10 идеална част от съсобствен имот, намиращ се в гр. С.,ул. Д. ф. № , ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането,за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 68 / 31.
01. 2023 год. по ч. гр. дело № 138 /2023 г. по описа на СсРС.
Претендират и разноските си по делото, както и сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 138 / 2023 год. по описа на СсРС разноски.
В исковата молба се изтъква, че страните са съсобственици на имот в гр. С., като според ищеца, правата им в съсобствеността са в размер на 1 / 10 ид. част за всеки от тях и още осем лица. С писмо изх. № К-3360/24.11.2021 г.
Община С., в съответствие с чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195 от ЗУТ уведомила собствениците на имота за необходимостта от предприемане на мерки, с които да се възстанови годността на имота и сградата в него, тъй 1 като той е неподдържан, без ограда, пълен с боклуци и с висока растителност, създаващ опасност да се превърне в нерегламентирано сметище, което само по себе си е опасност за живота и здравето на гражданите. Със заповед № ЗК1025/28.06.2022 г. въз основа на уведомителното писмо и дадените с него предписания, кметът на Община С. задължил съсобствениците да предприемат действия за пълното премахване на сградата в имота и за обезопасяване на терена около нея, която заповед ищецът изпълнил самостоятелно като на 11.07.2022 г. сключил договор с „В. Б." ЕООД, за което му заплатил възнаграждение в размер на 6 000.00 лева, закупил от „Е." ЕООД материали за изграждане на ограда на стойност 2 203.20 лева и наблюдавал точното изпълнение на предписаните дейности.
Ответникът Е. Г. Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Х. Б.“ № , офис № , чрез процесуалния си представител адв. И. А. е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция на ищеца и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага противоречиви доводи, като едновременно твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковата претенция, тъй като не е собственик на имота, както и признава обстоятелството, че с ищеца са съсобственици на процесния имот, но при различни права в съсобствеността. Оспорва изцяло основателността на претенцията, касаеща претендирана сума за почистване на имота и неговото ограждане, като счита, че Община С. няма правомощия да задължи собствениците на имоти да извършат такъв вид дейности, а от друга страна твърди, че за ограждането на имота е използвано арматурно желязо вместо дървени колове, поради което претендираната сума е в много по – висок размер. Наведени са и доводи относно реализирани от ищеца средства от полученото количество дървесина при почистването на имота, с което ищецът се е разпоредил, като стойността на дървесината била достатъчна да покрие разходите за ограждане и почистване на имота.
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за установяване наличието на вземане от страна на заявителя по чл. 410 от ГПК против длъжника, срещу когото е издадена заповедта за изпълнение за заплащане на съответната на дела на ответника част от необходимите разходи по съсобствен недвижим имот.
В конкретния случай, не се оспорват фактите, че страните са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот, както и че по 2 отношение на същия, вследствие заповед ЗК-1025/28.06.2022 г. , издадена от кмета на Община Силистра са предприети действия по поставяне на ограда от страна на ищеца.
Спорните въпроси в производството касаят обстоятелствата – по отношение на коя сграда са предприети действия за събаряне и с какви материали е изпълнена оградата на имота.
От приложения по делото договор за покупко – продажба, обективиран в НА №98, том IV, per. №379, hot. дело № 558 / 2007 год. на нотариус Десислава Петрова, с per. № 429 по регистъра на НК се установява, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр.С., като чрез сделката са придобили при равни права и реална част от двуетажна сграда/целия втори етаж/ и част от първия етаж на сградата, представляващ дюкян.
С писмо изх. № К-3360/24.11.2021 г. Община С., в съответствие с чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195 от ЗУТ уведомила собствениците на имота за необходимостта от предприемане на мерки, с които да се възстанови годността на имота и сградата в него, тъй като той е неподдържан, без ограда, пълен с боклуци и с висока растителност, създаващ опасност да се превърне в нерегламентирано сметище, което само по себе си е опасност за живота и здравето на гражданите. Със заповед № ЗК-1025/28.06.2022 г. въз основа на уведомителното писмо и дадените с него предписания, кметът на Община С. задължил съсобствениците да предприемат действия за пълното премахване на сградата в имота и за обезопасяване на терена около нея.
Представен е по делото и договор за разрушаване и почистване на терен от 11. 07. 2022 год., сключен между ищеца и „В. Б.“ ЕООД, по силата на който изпълнителят поел задължение да разруши сградата и почисти терена. За извършените дейности по договора, изпълнителят издал фактура № 0000000023 / 11.07.2022 год. на стойност 6000 лева. Отделно ищецът представя и фактура № 0100003230 / 08. 04. 2022 год. на стойност 2 203.20 лева за закупени колове, гвоздеи и оградна мрежа.
Въпреки оспорването от страна на ответника, ангажираните от него доказателства се свеждат до показанията на един свидетел. Преценявайки именно неговите показания, съдът приема, че твърдяните от ищеца действия по събарянето на сградата и конкретно – по поставянето на ограда са действително извършени. Свидетелят твърди, че сградата е съборена, теренът е почистен от намиралите се в него дървета и имотът е с поставена ограда, като същата е монтирана след събарянето на сградата.
Като прецени в съвкупност всички представени по делото доказателства, съдът намира исковата претенция за доказана, поради което и я уважава изцяло.
За да достигне до този извод, съдът преценява времевия аспект и последователността на извършените действия – след издаване на заповед № ЗК-1025 на 28.06.2022 год., ищецът е сключил договор за изпълнението й на 11. 07. 2022 год., като заповедта е изрично посочена в самия договор. След 3 изтичане на срока за изпълнение по договора, е представено и доказателство за закупуването на материали за изграждането на ограда. Съдът не може да възприеме тезата на ответника, че договорът е сключен, респективно предмет на изпълнението му е била друга сграда, тъй като представеният по делото титул за собственост определя ищеца и ответника като съсобственици именно на процесния имот и фактът, че в него сградата е описана по различен начин, не може да мотивира съда да приеме, че се касае за различна такава, за каквато нито са налице доказателства за придобИ.е / при това в съсобственост /, нито за съществуването й. Освен това, при извършване на проверката в осъщественото административно производство от Община С. е установено наличието на опасна сграда в процесния имот и адресат на изпълнение на заповедта са лицата, посочени в същата – собствениците на имота. Дори и да се приеме, че ответникът е собственик на друга сграда в същия имот, то това също е без значение в случая, тъй като той безспорно е съсобственик по отношение на дворното място и носи тежестите по отношение на него от една страна, а от друга – свидетелят И. твърди, че към момента дворното място е празно и в него няма съществуващи сгради.
По отношение на материалите, с които е изпълнена оградата – съдът приема за доказан разхода, посочен от ответника, за което са представени и относими писмени доказтелства, доказващи извършването на същия, а оспорването от страна на ответника не беше проведено в производството успешно.
По отношение на възражението, касаещо различни права в съсобствеността, респективно различен размер на задължението, съдът счита, че съобразно представеното от ищеца писмено доказателство – нотариален акт за собственост, ответникът е съсобственик с права в съсобствеността от 1 / 5 идеална част. И по отношение на това оспорване следва да се има предвид, че същото не е подкрепено с никакви доказателства, а претенцията на ищеца следва да бъде уважена в предявения от него размер, който е по – нисък от този, за който са представени писмени доказателства.
Следва да се коментира и възражението за получени от ищеца плодове от вещта посредством получаване на сума за добития от имота дървен материал, което съдът също счита за неоснователно – в чл. 1, т. 1 от договора за разрушаване и почистване на терен, страните са се уговорили отсечената и добита дървесина, предмет на възлагане да стане собственост на изпълнителя, поради което съдът приема, че стойността й също е предмет на договора и е приспадната при уговаряне на крайната цена по договора.
По изложените съображения съдът намира исковата претенция за основателна и доказана и я уважава в предявения размер от 820.32 лева.
Дължи се и законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2023 год. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца, направените от него разноски, които за производството пред настоящата инстанция са в размер на 925.00 лева.
4
По изложените съображения, СсРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Г. Г. с ЕГН ********** , гр.
Силистра дължи на Е. Г. Ч. с ЕГН:********** и Ц. Й. Ч. с ЕГН:********** в качеството им на правоприемници на Й. С. Ч. сумата от 820.32 / осемстотин и двадесет лв. и 32 ст. /лева, представляваща дължими от ответника необходими разноски за притежаваната от него 1 / 10 идеална част от съсобствен имот, намиращ се в гр. С.,ул. Д. ф. № , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 138 / 2023 г. по описа на РС –С. – 26.01.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 68 / 31. 01. 2023 год. по ч.гр. д. № 138 / 2023 г. по описа на СсРС.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. с ЕГН ********** , гр. С., ул. П. М. № да заплати на Е. Г. Ч. с ЕГН:********** и Ц. Й. Ч. с ЕГН:********** в качеството им на правоприемници на Й. С. Ч. сумата от 925.00 / деветстотин двадесет и пет / лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 325.00 / триста двадесет и пет / лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 138 / 2023 г. по описа на СсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5