Решение № 1266 от 02.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000501613 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260011 от 26.02.2021г., постановено по т.д. № 93/19г., на ОС-Кюстендил, I ГО, 1-ви състав, ответното застрахователно дружество ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на К.

А. В. и на Н. Г. В. сумата от по 15 000 лв. (за всеки), представляваща обезщетение за причинени неиму- ществени вреди от смъртта на Н. А. В., настъпила вследствие на ПТП от 15.07.2014г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 18.03.2016г. до окончателното изплащане, като са отхвър- лени исковете до пълния предявен размер от по 80 000 лв. за всеки от ищ- ците, както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 15. 07.2014г. до 17.03.2016г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. П. К., сумата от 1 716 лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл.78, ал. 6 ГПК в полза на ОС-Кюстендил сумата от 1 275 лв., представляваща дължи- ма държавна такса и разноски за вещи лица. С решението ищците са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 612,50 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищците в частта, с която са отхвърлени предявените искове за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. (за всеки) до сумата от по 45 000 лв., а от ответника – в уважена- та част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жал бите. Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

1

Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.

226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 15.07.2014г. ПТП, при което е починал Н. А. В., внук на ищците, пряко от застрахователя по риска „Граждан- ска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите до окончателно- то им изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска отговорност“. По отношение размера на претенциите, след обсъждане на свидетелските показания, като е съобразил вида на връзката, която са имали ищците със своя внук и отражението, което е имала смъртта му вър- ху живота на неговите близки, е счел, че справедливият размер на обезщетението, на което имат право К. А. В. и Н. Г. В. се равнява на сумата от по 45 000 лв. за всеки. Така определе- ните обезщетения са редуцирани съобразно приетия процент на съпричи- няване от страна пострадалия за настъпването на инцидента в размер на 2/3, като съдът е присъдил на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв. за всеки от тях.

Решението, в частта, с която са отхвърлени преките искове за сумата над 45 000 лв. за всеки до пълния предявен размер от по 80 000 лв., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, като необжалвано е влязло в законна сила.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивното производство са основателността на преките искове, размерът на определените обезщетения, както и размерът на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

С оглед становищата на страните, няма спор по част от елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), а именно: наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на който, са надлежно установени. Не се спори, че ищците са баба и дядо на починалия, т.е. не са сред кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г., раздел III, т.2, или тези в ППВС № 5 от 1969г. Ищцовата страна се позовава на т.нар.

„разширен кръг“ по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., ОСНГТК, с което обосновават материалната си легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по изключение, като твърдят, че с починалия е създадена трайна и дълбока емоционална връзка и от неговата смърт търпят продължителни болки и 2 страдания.

Съобразно изясненото в задължителните за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетение съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. Прието е, че макар и бабите/дядовците и внуците да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетението няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право но обезщетение имат само най-близките на починалия.

По възражението на въззивното застрахователно дружество за неприложимост на ТР №1/2018г., тъй като събитието е настъпило през 2014г., намира следното: Настоящият състав споделя приетото с решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ІV г.о. на ВКС, разбиране, че доколкото законът не е предвидил начален момент на действие на Тълкувател- ните решения, постановените по реда на чл. 124 от действащия Закон за съдебната власт, респ. по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ (отм.), както и на тълку- вателните ППВС по чл. 58, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 59 ЗУС (отм.) – задъл- жителни за органите на съдебната и на изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не съществуват самостоятелно, тъй като с тях не се създава ново правило, а се извършва общо тълкуване на конкретна прав- на норма, по повод прилагането на която е възникнала противоречива или неправилна съдебна практика, за да се осигури еднаквото и точно прила- гане на закона от съдилищата. Даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е има- ла съдържанието, което впоследствие е било посочено в съответния тълку- вателен акт. Когато след издаването на такъв тълкувателен акт е настъпила промяна било в самата тълкувана норма или свързани с нея други правни норми, било в общественоикономическите условия, които правят даденото вече тълкуване на същата неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, то постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото вече тълкуване се изоставя, за да бъде възприето ново, няма обратното действие, присъщо на първоначалните.Установеното от такива тълкувател- ни актове следва да се приложи по производства, които са висящи пред ре- довна съдебна инстанция. Такъв е и настоящият случай, в който производ- ството е образувано след приемане на ТР№1/2018г. на ОСНГТК.

3

От лексикална гледна точка терминът „изключителност“ означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за поведение. Изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива и получава духовна, морална и материална подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родствени- ка, в случая между баба, дядо и внук, трябва да е изградена и да се развива в подълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близкия родственик значително да превишава интензитета на естествената скръб, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. Съответно, когато преживелият родственик е в състояние в един сравнително кратък период от време да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет по смисъла на тълкувателните разяснения на ВКС.

В конкретния случай в тежест на ищците, баба и дядо на починалия от процесното застрахователно събитие, е установяването чрез главно и пъл но доказване, че изградената с починалия родственик духовна и емоционал- на връзка е сходна с тази между дете и родители, да е била трайна, като болките и страданията от загубата на по-младия родственик да са с по-висок интензитет от обичайните, продължили в относително по-дълъг пе- риод от време. Такава житейска връзка би възникнала, напр. когато отно- шенията между баба/дядо и внук са били сходни с тези, съществуващи меж ду дете родител, в случай на смърт на родител, при лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото дете, продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и/или дядото из- цяло заместват родителската грижа и отговорност. В такава житейска си- туация, когато внукът възприема своята баба/дядо като изключително бли- зък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и нрав- ствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до травма- тични последици в психиката на бабата/дядото, които би следвало да бъдат обезщетени по смисъла на чл.52 ЗЗД.

От заключението на изготвената по делото СПЕ, се установява, че по отношение на К.В. липсват данни за патология било като биологичен терен, било като вродени или придобити органични увреди, които да представляват основание за повдигане на хипотеза за отклонения в развитието и в интелектуалното й съзряване. Последната е с интелектуални възможности в границите на норми за възраст и образование. Не е била обект на някакво специализирано/психиатрично и психологично третиране относно психичното и развитие и възможности до този момент. Личностово е със структуриран характер и темперамент. Притежава приемливи базисни умения за справяне в ситуации с ниска и средна сложност от елементарно житейски тип, за което разчита на подкрепа от семейството. Има добри уме ния за общуване, но в поведението си е малко пасивна, затворена, избяг- ваща общуване с приятелски кръг и от части и с близките. Водеща емоция през цялото това време е загубата на интерес и удоволствие от дейности, които 4 нормално носят удоволствие, липса на емоционална реакция към оби чайно приятна среда и събития. Налице са паника, отчаяние, пасивна подчиняемост, безизходица и безперспективност. В прогностичен план при нея типът и продължителността на реакциите са различни и са с продължителност от датата на инцидента до настоящия момент. Към момента на изследването е била във висока степен на тревожност и безспокойство, вследствие негативните преживявания при произшествието.