Решение № 277 от 24.07.2023, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 277 24.07.2023г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 275 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.С.М., ЕГН

**********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.З. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0327-000031 от 20.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – ПК в Районно управление – Раднево при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на К.М. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост и за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че са налице съществени пороци в заповедта, като липсата на индивидуализация на свидетелството за управление на МПС, което се отнема, обуславя незаконосъобразността на акта. В представеното по делото писмено становище, по съображения, основани на решение на СЕС от 04.05.2023г., счита, че е недопустимо за едно и също административно нарушение, да се налагат едновременно и административни санкции, и принудителна административна мярка с ограничаване или временно лишаване от права. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор – ПК в Районно управление – Раднево при Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Р.В.А., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – К.С.М., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 444148/ 20.04.2023г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.04.2023г., в 16.10 часа, в гр. Раднево, ул. „Еделвайс“ в посока юг - север, К.М. е управлявал лек автомобил с рег. № ****** - негова собственост, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози. Прието е, че водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл. първо и предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0327-000031 от 20.04.2023г., издадена от Р.В.А. - полицейски инспектор – ПК в Районно управление – Раднево при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя К.С.М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу К.М. АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г., за това, че на 20.04.2023г., около 16.10 часа, в гр. Раднево, лицето К.М. управлявал лек автомобил с рег. № ****** негова собственост, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. На К.М. е издаден талон за медицинско изследване № 099656/ 20.04.2023г. и е съставен АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г.; Талон за изследване; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества; Справка за нарушител/водач за лицето К.М. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и служителите на длъжност полицейски инспектор /Пътен контрол/ в РУ – Раднево с компетентност за територията на съответното РУ. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 23-0327-000031 от

20.04.2023г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – полицейски инспектор – ПК в РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ в хипотезата по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Противно на твърдяното от жалбоподателя, непосочването на номера на отнетото СУМПС на водача и съотв. на номера на контролния талон към СУМПС, не представлява нито съществен процесуален порок на оспорената заповед, нито обуславя необосноваността и/или незаконосъобразността на административния акт. Всеки водач на МПС може да притежава само едно СУМПС, поради което с индивидуализирането на лицето, спрямо което се налага ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП като водач на МПС, не е налице невъзможност за идентифициране на СУМПС – обект на наложената с обжалваната заповед ПАМ „временно отнемане на СУМПС“. Отделно от това, съгласно чл.172, ал.2, т.3 във вр. с чл. 172, ал.3 от ЗДвП, в случаите на налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В случая, в изпълнение на посочените разпоредби, в съставения АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г., въз основа на който е издадена и обжалваната заповед, е удостоверено изземването на СУМПС № ********* и контролен талон № 7287883, поради което непосочването в съдържанието на заповедта на номера на иззетото с АУАН свидетелство за управление на МПС, не представлява съществен порок в съдържанието на оспорения административен акт, като основание за неговата отмяна.

Съдът не констатира допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила при образуването и провеждане на административното производство.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0327-000031 от 20.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – ПК в РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 23-0327-000031 от 20.04.2023г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Приложената на К.М. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП се основава на това, че на 20.04.2023г., около 16.10 часа, в гр. Раднево, К.М. управлявал лек автомобил с рег. № ****** негова собственост, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на К.М. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните длъжностни лица обективиран от водача на МПС К.М. отказ да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Издаването на заповед за налагане на

ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се свързва с извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози), съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН относно отказа на водача К.М. да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, съотв. неизпълнението на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са нито оспорени, нито опровергани от жалбоподателя и съотв. законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол при РУ – Раднево АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г., не са оборени от К.М. по надлежния ред. Доколкото от доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, наличието както на изричен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, така и на надлежно удостоверен (в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества) отказ за даване на кръв за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът приема, че наличието на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.