Разпореждане № 63382 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63382 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110109885 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. №

115192/14.04.2026 г., с клеймо от 09.04.2026 г., уточнена с молба с вх. № 137218/30.04.2026 г. о т „А*“ ЕООД, вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя П* чрез пълномощник юрисконсулт В* Със седалище и адрес на управление: гр. Б* срещу Х. А. Б., ЕГН **********, Област София - град, гр. София, пк 1336, Община Столична, ж.к. Л*., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, с които да се признае, че ответникът дължи суми на ищеца, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 342 ТЗ за сумата от 1 258.44 EUR (хиляда двеста петдесет и осем евро и 76 евроцента), представляваща главница - падежирали и непогасени лизингови вноски по главница, дължими за периода от 05.12.2019 г. до 13.01.2021 г. ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 342 ТЗ вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата от 644.43 EUR (шестстотин четиридесет и четири евро и 43 евроцента), представляваща договорна (възнаградителна) лихва падежирали и непогасени лизингови вноски за периода от 05.12.2019 г. до 13.01.2021 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 345, ал.2 ТЗ вр. чл.8.6 от ОУ 1 за сумата от 623.15 EUR (шестстотин двадесет и три евро и 9 евроцента), представляваща разходи за данъчни задължения, дължими на основание чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2024 г. ведно със законната лихва от 01.12.2025 г.

(дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ) до окончателното изплащане на вземането;

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 345, ал.2 ТЗ вр. чл.8.6 от ОУ за сумата от 648.93 EUR (шестстотин четиридесет и девет евро и 2 евроцента), представляваща разходи за застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 345, ал.2 ТЗ вр. чл.8.6 от ОУ за сумата от 40.73 EUR (четиридесет евро и 74 евроцента), представляваща такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.

2 от Тарифата към Общите условия към договора ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ) до окончателното изплащане на вземането;

6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл.15.5 от ОУ за сумата от 436.96 EUR (четиристотин тридесет и седем евро), представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. т.42 от Тарифата към ОУ за сумата от 30.68 EUR (тридесет евро и 68 евроцента), представляваща такса за изпращане на уведомление/напомнително писмо ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; за които суми има издадена Заповед за парично задължение по чл.410 ГПК № 605/09.12.2025г . по ч. гр. д. № 860/2025 по описа на РС – Берковица.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице договор за лизинг на автомобил. Твърди се, че ответникът не си е погасил част от дължимите 17 лизингови вноски, поради което ищецът е прекратил договора. Твърди, че ответникът дължи лизинговите вноски от 18 до 30 вноска, поради което предявява настоящия иск.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в заповедно и исковото производство. Моли за неприсъствено решение.

2

Прилага и моли да бъдат приети следните доказателства: 1.Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № AG0003050, ведно с: Погасителен план, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Тарифа към общите условия; Приемо - предавателен протокол; 2.СРМПС -1 част;

Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза: 1. На база погасителния план към Договор № AG0003050 и извлечените по делото доказателства, да установи общия размер на дължимите суми по всички претендирани вземания. 2. Да уточни точния размер на сумите, заплатени от ответника по договора и остатъка на дължимата главница след всички извършени от ответника плащания. 3. Да установи дали ищецът е заплатил застрахователни премии за задължителна застраховка ГО на лизинговия автомобил във връзка с чл.8.6 от ОБУ, и ако да – в какъв размер, 4. Да установи дали ищецът е заплатил дължим данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за лизинговия автомобил и ако да – в какъв размер. 5. Да установи дали са налице фишове, глоби на стойност 40.73 евро и ако да – връзката им с договора и каква е отговорността.

В допълнителна молба уточнява как са се сформирали сумите. Счита, че вземането не е погасено по давност, тъй като от прекратяване на договора, вземането е станало едно и се погасява с общата 5 годишна давност, а не три годишна. Позовава се на ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че заявлението е преварило давността.

В допълнителна молба уточнява: претендира 1 258.44 евра за главница по договора за лизинг и 644-43 възнаградителна лихва.

Твърди, че на основание чл.8.6 от ОУ следва да заплаща дължимия данък по чл.52 и сл. ЗМДТ, като е заплатил 1218.78 лева, т.е. 623.15 евро.

Уточнява, че застрахователната премия е в размер на 648.93 евро се дължи на основание чл.8.6 от ОУ

Уточнява, че таксата за администриране на фишове и глоби се дължи на основание чл.8.6 от ОУ и т.2 от Тарифата към ОУ. Документите щял да представи по-късно.

Твърди, че договорът е прекратен с връчено уведомление е неустойката е в размер на 854.61 лева или 436.96 евро.

Втората уточнителна молба изцяло преповтаря първата. Не се посочват за кой период са платени данък, ГО, фишове, въз основа на кой документ и т.н.

Не се представят доказателства в тази насока, въпреки насоките и указанията на съда. Съдът има обосновано предполежение, че двете молби са изготвени от изкуствен интелект, с оглед начина на отговор и липсата на точно изпълнение на указанията за това на коя дата са направени разходите, въз основа на кой документ, за кой период и задължение се отнася, оформлението на молбите е повтарянето на едни и същи думи и изрази.

Във възражението по чл.414 ГПК длъжникът е направил възражение, че не дължи процесните суми и че същите са погасени по давност. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и 3 правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 860/2025 г. по описа на РС – Берковица. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на 05.01.2026 г., поради което срокът изтича на 05.02.2026 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК на 19.01.2026 г. Същото е в срока по чл.414 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 09.03.2026 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 09.04.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 09.04.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл е т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулт, на основание чл.32 вр. чл.30 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Р* със съдебен адрес: гр. София бул.

„В*, която представителна власт важи за всички съдебни инстанции (виж заповедното дело и молба с вх. № 135267/28.04.2026 г.).

Посочено е, че правната помощ се осъществява безплатно по чл.38, ал.1 ЗА на близък човек.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковото производство по всеки един от исковете е следната:

4

№

Вид иск

Интерес, евро

Държавна такса, евро

1 чл. 342 ТЗ

1 258.44

50.34

2 чл. 342 ТЗ вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД

644.43

25.78

3 чл. 345, ал.2 ТЗ вр. чл.8.6 от 623.15

ОУ

25.56

4 чл. 345, ал.2 ТЗ вр. чл.8.6 от 648.93

ОУ

25.96