Решение № 423 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500150 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 102990/18.12.2024г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, „Варна Тауърс-Г“ срещу решение № 4271/27.11.2024г., постановено по гр.д. № 2047/2024г. на ВРС, 26 състав, с което са отхвърлени предявените обективно съединени установителни претенции, заявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, „Варна Тауърс-Г“, против ответницата М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Ц.“, №**** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 1356, 25 лева /хиляда триста петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - главница за незаплатени мрежови услуги и електроенергия съгласно фактури № **********/14.08.2023 г. и № 0341044690/14.09.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с. Н., общ. С., обл. Варна, № *** ПВО, с абонатен номер ***** и клиентски номер *****, както и сумата от 18,85 лева /осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 02.11.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. №16439/2023 г. по описа на РС - Варна.

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Въззивникът поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземанията му към ответницата, тъй като същата се явява собственик на имота към момента на потреблението. Поддържа, че е начислена електроенергия за небитови нужди предвид неизпълнението на задължението на новия собственик по чл.17, т.4 от ОУ „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, доколкото титуляр на партидата е бил „Осман Пропъртис“ ЕООД. Излага, че „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД няма законово правомощие да променя профила на абоната – стопански или битов и да начислява суми за битово потребление на обект със стопански профил. Сочи, че за такава промяна е необходимо заявление. Излага подробни съображения по отношение дължимостта на начислените суми за мрежови услуги. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции, както и да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. П. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че в жалбата са наведени същите основания като изложените в исковата молба, които са оспорени от ответника и са приети от съда за неоснователни. Въззиваемата поддържа становището си за недопустимост на исковата молба, а в условията на евентуалност – за неоснователност. Сочи, че не е титуляр на задължението. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че не може да й бъде начислена електроенергия за небитови нужди, тъй като е битов абонат. Счита за установено, че имотът е необитаем и няма доставена електроенергия. Излага, че ищцовото дружество не е доказало съобразно разпределената му доказателствена тежест, че претендираната сума се дължи, че е отчетена коректно, както и размера на същата. Моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

2

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 срещу М. П. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 1356, 25 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги и електроенергия съгласно фактури №**********/14.08.2023 г. и №0341044690/14.09.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с. Н., общ.

С., обл. Варна, №*** ПВО, с абонатен номер ***** и клиентски номер *****, издадени в периода от 14.08.2023г. до 14.09.2023г., както и сумата от 18,85 лева, представляваща мораторна лихва, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 02.11.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. №16439/2023 г. по описа на РС - Варна.

В исковата молба са изложени твърдения, че М. П. И. е собственик на обект находящ се в с. Н., общ. С., обл. Варна, №*** ПВО, с абонатен номер ***** и клиентски номер *****. За въпросния обект били издадени фактури №********** от 14.08.2023 г. и №0341044690 от 14.09.2023 г. за дължими към ищеца суми за ел.енергия и мрежови услуги в размер на 1356,25 лева. Към датата на съставяне на посочените фактури титуляр на партидата в системата на дружеството било дружеството „Осман Пропъртис" ЕООД с ЕИК 124691723. От електронна справка, извършена в Служба по вписвания, се установило, че ответницата е придобила обекта на потребление на 28.07.2023 г. На 01.09.2023г. в деловодството на „Енерго-Про Продажби" АД било депозирано заявление за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия, в качеството му на краен снабдител от М.

П. И.. Към това заявление, ответницата представила и документ за собственост - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том 4, рег. №3617, дело №610 от 28.07.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че между него и ответницата е възникнало правоотношение по повод доставка на ел.енергия и услуги на основание Закона за енергетиката. Счита, че след изгубването на собствеността доставените услуги в имота не обслужват нуждите на бившия собственик, а тези на новия, без значение дали новият собственик е небитов клиент или не. Към момента на съставяне на фактурите, собственик и ползвател на имота, находящ се в с. Н., общ. С., била ответницата и тя се явявала задължено към доставчика лице. Задължението към доставчика включвало освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че издадените фактури № ********** от 14.08.2023 г. за сумата от 5,33 лв. и № 0341044690 от 14.09.2023 г. за сумата от 1350,92 лв. са издадени на „Осман Пропъртис" ЕООД като задължено лице, поради което тя не дължи плащане по тях, тъй като не е титуляр на задължението и исковете са недопустими. Ответницата не оспорва, че е придобила недвижимия имот в с. Н. на 28.07.2023 г., като имотът представлявал дворно място с къща, която била необитаема при придобИ.ето й, както и към момента. Начислената електроенергия не била ползвана от 3 ответницата, а обектът бил необитаем. Ответницата твърди също, че сумитеза ползване на електроенергия са начислени след подмяна на електромера с нов.

Демонтажът на старият електромер бил извършен на 03.08.2023 г.

Ответницата счита, че новомонтираният електромер не е изправен или има кражба на електроенергия, тъй имотът не се ползвал.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца е представено заявление от 01.09.2023г., подадено от ответницата за снабдяване с електрическа енергия за съществуващ обект – жилищна сграда в с. Н., общ. С., като е отразено, че електроенергията ще се ползва за битови нужди.

Видно от констативен протокол от 03.08.2023г. за подмяна на електромер поради повреда на обекта на М. П. И. е демонтиран електромер с № 70500422 и на негово място е монтиран нов електромер № 1114021666932403 с отразени в същия показания.

Представени по делото са фактура № ********** от 14.08.2023 г. и фактура № 0341044690 от 14.09.2023г., издадени от „Енерго-Про Продажби“ АД с получател „Осман Пропъртис“ ЕООД за доставена ел. енергия в обект на потребление с аб. № ***** и кл. № *****, находящ се в с. Н.. Първата е за м.юли 2023г. и е на стойност 5,33 лева с ДДС за мрежови услуги. Втората е за м. август 2023г. на стойност 1350,92 лева с ДДС, в която се включват електрическа енергия за 852.92 лева с ДДС, акциз по ЗАДС за 7.90 лева без ДДС и мрежови услуги за 264.95 лева без ДДС.

Представена по делото е справка за потребление за периода от 08.2021г. до 08.2023г., за целия период с изключение на м.08.2023г. за електромер с № 70500422 е отразено нулево потребление, а за м.08.2023г. за електромер с № 1114021666932403 е отразена потребена електроенергия (еднотарифна) от 3948 kW/h.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том 4, рег. №3617, дело №610 от 28.07.2023 г. на нотариус Велин Майсторов, М. П. И. е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Н., с площ от 2075 кв.м., ведно с жилищна сграда – еднофамилна, с площ от 62 кв.м.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка между страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект за стопански нужди, че ищецът е предоставил твърдяното количество ел. енергия на адреса, както и процесните мрежови услуги за посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже 4 правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).

С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като се повтарят изцяло съображенията, изложени в исковата молба. От своя страна въззиваемата поддържа възраженията от отговора на исковата молба.

Възражението на въззиваемата, че производството се явява недопустимо е неоснователно, доколкото допустимостта, касателно процесуалната легитимация на ответника се преценява с оглед наведените в исковата молба твърдения. В същата се твърди, че задължено лице се явява ответницата по конкретно изложени съображения. В този смисъл искът се явява допустим, а възражението за несъответствие между посоченото във фактурата задължено лице и ответника, следва да бъде разгледано при преценката за основателност на претенцията.