Решение № 244 от 01.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Русе, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520106295 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът Н. М. В. твърди, че по силата на изпълнителен лист от 20.02.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 1034/2013 г. по описа на РС -Русе, същият, солидарно с И.К. В.а, дължи на ответника, в качеството си на правоприемник на СЖ "Експресбанк" АД, сумите: 13 063,24 лв. главница по договор за кредит; 4 686,67 лв. лихва за забава и 355 лв. разноски по делото. След снабдяването си с изпълнителен лист, на 15.04.2013 г. взискателят СЖ "Експресбанк" образувал изп.д.№ 7050/13 г. по описа на ДСИ при РС Русе. По него били извършвани множество и разнообразни изпълнителни действия, в резултат на които били събирани суми по принудителен ред и от двамата солидарни длъжници, като към момента на депозиране на настоящата искова молба, съгласно издадено от ДСИ удостоверение, непогасеният остатък от задължението бил 13 063,24 лв. - олихвяема сума и 8 162,51 лв. - лихва. По отношение на ищеца, на 05.11.2014 г. взискателят СЖ "Експресбанк" поискал от ДСИ да извърши справка за налично имущество на наследодателите на В. и в случай, че се установи такова, върху същото да бъде наложена възбрана, респ.запор. Следващият път, в който били поискани действия от страна на взискателя по отношение на ищеца, бил на 02.07.2020 г., когато правоприемникът на взискателя – „Банка ДСК“ поискала от ДСИ да наложи запор върху банковите сметки н а В., а на 24.07.2020 г. било поискано и налагане на запор 1 върху трудовото възнаграждение на ищеца.

Ищецът счита, че за период по-дълъг от пет години, т.е. от 04.11.2014 г. до 02.07.2020 г., всискателят не е искал и не са предприемани принудителни действия спрямо длъжника Н. В., поради което и съобразявайки изложеното от ВКС в мотивите на т.10 от ТР № 2/2013 г. от ОСГК, правото на принудително удовлетворяване на ответника по отношение на него било погасено по давност.

Моли да бъде постановено решение, с което да с е признае за установено по отношение на „Банка ДСК“, че правото й на принудително изпълнение по отношение на Н. М. Вутов за сумите: 13063,24 лв. - главница и 8 162,51 лв. - непогасена лихва, за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 1034/2013 г. по описа на РС – Русе и са предмет на изпълнение по изп.д.№ 7050/13 г. по описа на ДСИ при РС -Русе, е погасено по давност. Претендира и присъждане на разноските в производството.

В отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за недопустим, а по същество и неоснователен. Твърди, че с молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да се определи дата за извършване на опис на движимо имущество, намиращо се в жилищата на длъжниците по постоянните им адреси и описаното имущество да бъде изнесено на публична продан. На 10.05.2013 г. била връчена поканата за доброволно изпълнение до длъжника Н. М. В.. Същият бил уведомен за изпълнителното производство, а поради липса на депозирано възражение в рамките на предвидения в закона срок, заповедта за изпълнение се счита влязла в сила на 24.05.2013 г. , след което спрямо длъжника за вземането, за което е издадена тази заповед, се прилагала общата 5-годишна погасителна давност (чл.117, ал.2 от 33Д).

Срокът на погасителната давност за процесното вземане спрямо ищец а бил прекъснат на 15.04.2013 г., с подаване на молбата за образуване на ИД № 7050/2013 г. по описа на СИС при РС - Русе, съдържаща искане за прилагане на годен изпълнителен способ спрямо ищеца и бил спрян до 26.06.2015 г., предвид действащото до тази дата ППВС № 3/18.11.1980 г. (отменено с ТР № 2/2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна действало само занапред). По отношение на давността и нейното спиране и прекъсване, ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, сочело определени изпълнителни действия, имащи пряко отражение върху давностния срок, но уреждало въпроса занапред, след датата на постановяването му. Изпълнителното производство било образувано на 15.04.2013 г . – при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно даденото в него тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. с ъдебната практика приела, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, като във връзка с това, цитираното по-горе ППВС се счете за изгубило сила. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2

2/26.06.2015 г., пораждала действие от датата н а обявяването на Тълкувателното решение, като даденото в него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, приключили преди това.

От изложените пo-горе факти, според ответника било видно, че към 26.06.2015 г.

(датата на обявяване на ТР № 2) изпълнителното производство по ИД № 7050/2013 г. на СИС при РС-Русе е висящо. По делото били извършвани изпълнителни действия и в техен резултат били налице регyлярни постъпления, които били пречка за неговото перемиране. Погасителната давност за вземанията по договора за кредит била прекъсната с молбата за образуване на изп.производство (24.10.2013 г.) и не е текла до 26.06.2015 г. След тази дата, при съобразяване на соченото в ТР № 2, погасителната давност била прекъсвана с поискване на всяко действие от взискателя, извършването му от съдебния изпълнител и с всяко плащане, направено от кой да е от длъжниците.

От наложените запори на трудовото възнаграждение на Недялко В. и Ивелина В.а за периода 10.07.2013 г. - 22.12.2022 г. по делото постъпвали ежемесечно суми, както удържани от работодател по наложените запори, така и от вноски на длъжниците по сметка на СИС. На 05.05.2020 г. по ИД била подадена молба за конституиране на „Банка ДСК“ като взискател, като правоприемник на СЖ „Експресбанк“ и това било извършено от ДСИ с Протокол от 10.05.2020 г. На 02.07.2020 г. тя поискала налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците, а на 24.07.2020 г. поискала налагане на запор и върху трудовото възнаграждение на ищеца Н. Вутев. Постъпването на суми от наложения запор по изп.дело представлявало плащане от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. Всяко постъпление на суми било реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсвало не само срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но и погасителната давност, с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2 от 26.06.2015 г . Всяко плащане на длъжника представлявало признание на дълга и прекъсвало погасителната давност. Под угрозата на висящото принудително изпълнение длъжникът извършвал редовни плащания по делото, с които регyлярно се намалявал дългът и за взискателя не била налице необходимост от предприемане на други изпълнителни действия. Според ответника, плащането на парични суми от един от длъжниците е удовлетворително действие, което намалявало общото задължение и освобождавало от отговорност за тази част и останалите длъжници. Затова било без значение кой от длъжниците е изпълнил, за да е достатъчно да се приеме, че не е налице бездействие на взискателя.

Едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би могло да доведе да прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова и срокът за перемиране, съотв. погасяване на правото на принудително изпълнение, течал общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от 3 тях. Извършените действия спрямо един от длъжниците прекъсвали срока и за всички останали. От 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. били спрени всички давностни срокове, съгл. чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, поради което към настоящия момент не бил изтекъл давностният срок за вземането. Поради това неоснователно било твърдението на ищеца, че за времето от 04.11.2014 г. до 02.07.2020 г. взискателят не е искал и не били извършвани валидни изпълнителни действия по отношение на Н. В..

Моли предявеният иск да бъде оставен без разглеждане като недопустим или същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист /чл.439, ал.2 от ГПК/. Ако искът е основан на такива факти, то той на общо основание / чл.299, ал.2 от ГПК/ би бил недопустим.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД/.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В случая ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след приключване на ч.гр.д.№ 1034 по описа за 2013 г. на РС-Русе, по което в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е издаден изпълнителен лист солидарно срещу ищеца Н. М. В. и И.К. В.а за заплащане на сумите: 13 063.24 лв. главница по договор за кредит Експресо от 29.06.2007 г., ведно с лихва за забава от 14.07 % годишно, считано от 20.02.2013 г., 4686 .67 лв. лихва за периода 22.12.2008 г. – 19.02.2013 г. и 355 лв. деловодни разноски.

4

По същество в исковата молба се твърди юридически факт от категорията на юридическите събития – изтичането на петгодишен давностен срок, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД, за вземане, установено по заповедно производство, за което не е воден установителен иск. Обективно давностният срок тече след постановяване на съдебния акт, поради което искът се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е неоснователен.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 1034 по описа за 2013 г. на РС-Русе, по молба на Банката на 16.04.2013 г. е образувано изп.дело № 7050/2013 г. по описа на ДСИ при РС-Русе срещу двамата солидарни длъжници.

На 10.05.2013 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с извлечение от изп.лист и Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Приложен е протокол на ДСИ от 20.05.2013 г., според който в кабинета му се явил Н. В. и изразил съгласие изплащането да продължи чрез удръжки от трудовото му възнаграждение.

Запор върху същото, както и върху банковите му сметка, е наложен на 04.06.2013 г.

Плащания от работодателя на ищеца са извършени на датите: 10.07.2013 г., 07.08.2013 г., 03 и 30.09.2013 г., 12.11.2013 г., 02.12.2013 г., 21.01.2014 г. и 11.02.2014 г.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd6b3052-a429-4062-b7ef-4c7a95be1811