Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 991/2024
Вид
Решение № 43
Подписан
29.01.2025
Състав
Димитър Фикиин, Маргаритка Шербанова, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600991 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба (наименована частна) на адв. В., повереник на частния обвинител Д. П. Х., против присъда №30/13.06.2024г. постановена по НОХД № 392/2023г. на Окръжен съд Благоевград, НО, 2-ри състав. С нея подсъдимият Б. П. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с чл. 20, ал.2, изр.1, пр.6 от ЗДвП. Според изложеното от повереника в жалбата, присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение. В жалбата се развиват доводи за липса на съобразена скорост от страна на водача при дадената пътна обстановка, като се твърди, че същият сам се е поставил в ситуация с която е предизвикал пътното произшествие и по този начин не е могъл да предвиди поведението на пешеходеца, за да реагира своевременно и спре в зоната на осветеност на фаровете при възникналата опасност. Според жалбоподателя меродавен момент за възникване на опасността е моментът на стъпване на пешеходеца на пътното платно, а не както съдът приема според заключението на експертите, моментът когато е навлязъл в дясната лента за активно движение. В подкрепа на тази теза се цитира практика. Счита, че вещите лица 1 е трябвало да изчислят момента на възникване на опасността и предотвратимостта на удара от момента на попадането на пешеходеца в осветената част пред фаровете на автобуса и така е станал видим за водача.

Според повереника, обстоятелството, че подсъдимия се е движили със скорост 100 км/ч. към момента на ПТП (установена от експертизата) е индиция за две хипотези, че водачът изобщо не е реагирал или че е реагирал със закъснение.

Иска от съда да обърне внимание на факта, че дължимото поведение на водача да управлява със съобразена скорост му дава възможност да спре в зоната на осветеност. Несъобразяването на скоростта със съответните пътни условия, независимо че е в рамките на позволената от закона, е довело до настъпване на пътното произшествие, от което е последвала смъртта на пешеходеца. Не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция. В заключение се иска отмяна на присъдата по изложените в жалбата съображения и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият Б. П. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В срока по чл.322 от НПК, СГП не е взела становище по жалбата. В законния срок защитата на подсъдимия също не е взела становище по жалбата.

Пред настоящия въззивен съд, повереникът на частния обвинител поддържа жалбата, като развива допълнителни съображения в нейна подкрепа.

Счита, че съдът неправилно и превратно е интерпретирал фактите по делото и заключенията на експертите изготвили автотехническата експертиза и комплексната медико-автотехническа експертиза, като установената фактическа обстановка е в пълно противоречие с доказателствената съвкупност, от което съдът е извел погрешни правни изводи. Независимо от това, че ударът е настъпил в опасната зона, според повереника на частния обвинител, тя е функция на скоростта, като несъобразяването на скоростта с условията на видимост е довело до увеличаване на опасната зона и така водачът сам се е поставил в невъзможност да спре своевременно и да претврати удара с пешеходеца.

Пред въззивната инстанция представителят на САП оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Твърди, че постановения първоинстанционен съдебен акт, с който подсъдимия Б. П. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение е правилен и законосъобразен. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства, от които може да бъде изведен изводът за липса на вина в поведението на водача. От автотехническите експертизи се установява, че скоростта на водача в рамките на разрешената от закона, не е в пряка причинна връзка със смъртния резултат, защото при трите варианта на движение на пешеходеца, водачът не е имал възможност да избегне удара, защото е настъпил в рамките на опасната зона. Счита и се солидаризира с извода на съда, че за начало на опасността, следва да се счита момента в който пешеходецът е тръгнал да пресича платното за движение и рязко е навлязъл в лентата на движение на автобуса.

Следователно пострадалото лице е попаднало в опасната зона не по вина на водача и същият не следва да носи наказателна отговорност, тъй като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Претендира постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди 2 изцяло атакуваната пред настоящия съд присъда.

Защитникът на подсъдимия Б. П. изцяло споделя изложените аргументи на прокуратурата. Счита жалбата за неоснователна, а от установените по делото факти се доказва, че действията на подзащитния му са изцяло в съответствие със ЗДвП и не следва да бъдат тълкувани в негова вреда.

Подсъдимият не следва да носи отговорност за това, че пострадалият неправомерно се е намирал на забранено място, като водачът не е следвало да го възприеме в опасната зона като предвидимо препятствие, поради което да намали скоростта и да спре каквито доводи се развиват в жалбата.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитника му и моли да бъде признат за невинен.

Софийски апелативен съд след като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото същата е подадена по предвидения в закона ред и срок, но разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство – ДП № 314 ЗМ – 392/2019г. по описа на РУ на МВР гр.Петрич, НП вх.№ 3291/2019г. по описа на Окръжна прокуратура– Благоевград е образувано и водено срещу Б. А. П. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342,ал.1, пр.3 от НК.

С постановление от 24.08.2021г. на Окръжна прокуратура –Благоевград, досъдебното производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. с чл.

24,ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.15 от НК.

С определение № 466 от 13.10.2021г. Окръжен съд – Благоевград е потвърдил постановлението за прекратяване на досъдебното производство на ОП-Благоевград.

С определение №85/03.02.2022г. Софийски апелативен съд е отменил определението на Окръжен съд – Благоевград, като е върнал делото на ОПБлаговеград за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените указания.

На 05.04.2023г. Окръжна прокуратура-Благоевград е внесла обвинителен акт срещу Б. А. П. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20,ал.2, изр.1, пр.6 от ЗДвП, с което е образувано НОХД 392/2023г. по описа на Окръжен съд –Благоевргад.

С присъда № 30 от 13.06.2024г., постановена по НОХД № 392/2023г.

Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия Б. А. П. за НЕВИНЕН в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с чл.20,ал.2, изр. 1, пр.6 от ЗДвП изразяващо се в това, че на 31.08.2019г. около 20:20 часа на автомагистрала „Струма Лот 4“, километър 165, в посока от ГКПП Кулата към гр.Сандански, в землището на с.Марино поле, общ.

Петрич, като правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС 3

№*********, при управление на МПС – автобус марка „Неоплан“, модел „Ситилайнер – Н 1216 ХД“ с рег.№ *******, собственост на фирма „Арда тур“ ЕООД е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.1, пр.6 от ЗДвП – при избиране на скоростта за движение на автобуса не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а именно в тъмната част на денонощието /сумрак/, управлявал превозното средство със скорост от 100 км/ч. при възможност да спре в случай на възприемане на опасност в зоната на осветеност от късите светлини при максимална скорост от 69,97 км/ч, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие, като е блъснал движещия се по пътното платно на магистралата пешеходец М.

Ц. В. от с.***, общ. *** и по непредпазливост е причинил смъртта му, като го е оправдал по обвинението в престъпление по чл.343,ал.1, б „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл. 20, ал.2 изр. 1, пр.6 от ЗДвП.

Подсъдимият Б. А. П. е от с.***, общ. гр.***. Не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, разведен, трудово ангажиран. Той е правоспособен водач на моторно превозно средство/ МПС/, като притежава свидетелство за управление № *********, с правоспособност за категории АМ“, ,В1“, „В“, „С1“, „С“, „D“, „D1“, „ВЕ“, „СЕ“, „D1E“, „DE“ и „Tkт“. Работи като шофьор на автобус във фирма „Арда тур“ ЕООД, гр.Хасково, като тази длъжност заемал и към дата 31.08.2019г. Обичайно извършвал превоз на хора по направлението от гр.Хасково за гр.Солун, Гърция и обратно в един ден. В автобуса имало двама шофьори и стюардеса. На 31.08.2019 год. подсъдимият следвало да осъществи курс по посоченото направление, като бил заедно с колегата си- свидетеля Т. Ю., като шофьор и свидетелката Р. Б., която била стюардеса. Потеглили от гр.Хасково около 06.15 часа, като в автобуса, марка „Неоплан“ модел “Ситилайнер - Н 1216 ХД“ с peг. № *******, имало 35 пътника и от гр.Хасково до гр.София бил управляван от свидетеля Ю., а от София до гр.Солун- от подсъдимия. Автобусът бил собственост на дружеството в което подсъдимия работи- „Алфа тур“ и бил технически изправен. Пристигнали в гр.Солун около 18.00 часа, където престояли около 20 минути и след като качили нови пътници към 18.20 часа автобусът потеглил обратно за гр.София, като водач бил подсъдимия П.. След като автобуса преминал през ГКПП - Промахон - Кулата, което било малко преди 20.00 часа, потеглил посока гр.Сандански и се движел по автомагистрала „Струма Лот 4“.

Малко преди 20:20 часа автобуса, управляван от подсъдимия със скорост от 100 км/час, наближил км.165 на посочената магистрала- в землището на с.Марино поле, общ.гр.Петрич. Зад него се движил лек автомобил м.“Сузуки“ с рег.№ ******* с водач свидетеля А. Б. и пътник, седящ на предна дясна седалка- свидетелката С. М.. Този ден слънцето залязло в 20:03 часа и до 20:33 часа е продължил, т.нар. граждански полумрак- време през което различаването на цветовете на естествена светлина са затруднени и е препоръчително да се включва улично осветление. Участъкът на пътя е хоризонтален, равен и прав, с еднопосочно движение, две ленти за движение, разделителна прекъсната линия М 3, широчина на пътя от осем метра, 4 широчина на пътните ленти по четири метра, аварийна лента крайно в дясно с широчина от 3 метра, ограничена с разделителна линия М1. Широчина на банкета от двете страни по 0,50 см., до него има предпазна еластична преграда /мантинела/ с височина от един метър. В посоченото време в района на 165 км. по автомагистрала Струма се намирал пешеходецът М. Ц. В. от с.***, обл.***, като бил застанал с лице на запад, върху лентата за принудително спиране, след което в даден момент внезапно и с бърз ход тръгнал и навлязъл на платното за движение в посока от изток на запад и от дясно на ляво пред автобуса. Подсъдимия реагирал със спиране и отклоняване на автобуса на ляво, но независимо от това след 1,9 сек. и изминати 52,64 метра, настъпил неизбежен удар в предната част на автобуса и предната част на тялото на В..

Ударът настъпил на платното за движение на място, което се намира по дължина на 22-23 м. северно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на 4,0- 4,3 м. източно от западната граница на платното за движение, или на 3,74,0 метра западно от източната граница на платното за движение. След първоначалния контакт възникнал ударен импулс върху крайниците на пострадалия, вследствие на който горната част на тялото му се отклонила към панорамното стъкло на МПС и настъпил контакт с него, последвало носене, отхвърляне на тялото върху асфалтовата настилка, преобръщане, търкаляне и прегазване от ходово колело на МПС и установяване в покой. След инициращия удар автобуса изминал път около 71,24 метра, като в момента на удара е преминавал от дясна в лява лента за движение и е спрял и се установил в лявата лента за движение. След ПТП тялото на пострадалия е намерено зад автобуса. След спиране на автобуса подсъдимия слязъл от него, а след това и свидетеля Ю.. П. позвънил на тел.