Решение № 210 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.04.2024г. постановено по гр.д.№ 2396/2020 г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, е уважен главен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК като е признато за установено правото на индивидуална (лична) собственост в полза на Т. С. Т. върху придобития по време на брака й с П. Ж. П. с Договор за покупко- продажба от 17.12.2009г., недвижим имот, а именно : АПАРТАМЕНТ №7, намиращ се на пети надпартерен етаж в сграда - построена в гр. ***, на ул. „***" № *, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била построена, обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. в схема № 15954689/21.10.2019г. на СГКК- София.

Със същото решение без разглеждане е оставен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ал.2 СК - относно трансформация на 84 900/111 100 идеални части от правото на собственост върху придобития в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ горепосочения АПАРТАМЕНТ №7.

Присъдени са разноски, като П. Ж. П. е осъден да заплати на Т. С. Т. на основание чл.

78, ал.1 ГПК сумата от 4922,13 лева направени разноски.

С решение от 12.06.2024г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в 1 съдържанието на постановеното Решение № 260272/30.4.2024г., по гр. д. № 2396/20г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, където след поправката, изразът „Т." да се чете „ Т..

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник П. Ж. П. оспорва решението и моли съда да го отмени и отхвърли предявения иск. Посочва, че по-голямата част от цената на имота (близо 63 000 евро) е платена чрез средства, придобити от банков кредит и чрез плащания на средства, по отношение на които изобщо не се твърди трансформация. По отношение на продадените по време на брака лични на ищцата имоти не е доказана по никакъв начин връзката между тяхната продажба и заплащането на част от цената на процесния имот. Съгласно трайната практика на ВС и ВКС, за да се приеме наличието на трансформация, следва да се докаже не само отчуждаването на лично имущество, но и фактът, че получените средства са използвани точно за придобиване на процесния имот. Дори да е доказано, че част от цената на процесните имоти е заплатена със средства, придобити от единия съпруг чрез възмездно отчуждаване на негово лично имущество (придобито преди брака или чрез наследяване или чрез дарение), то тези факти биха имали значение единствено при разглеждане на иск с правно основание чл. 23 СК (за трансформация на лично имущество), а не на иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК (за установяване липса на съвместен принос). Поради това, СГС е приложил неправилно материалноправните норми, установени в разпоредбите на чл. 21 СК, без да отчита разликата между приложното поле на двата иска.

На второ място твърди, че е водил децата на училище, на извънкласни занимания, на тренировки и състезания и т.н. Това означава, че има косвен принос в придобиване на процесния имот, съгласно чл. 21, ал. 2 СК. Освен това е правил вноски по кредита, с който е заплатена цената на имота т.е. има и пряк принос за придобиването. Погрешен е изводът на съда, че „източникът на внесените от ответника парични средства остава напълно неизяснен в хода на съдебното дирене“. Този извод не държи сметка за презумпцията на чл.21 ал.3 СК и обстоятелството, че произходът на средствата следва да се анализира само при иск за установяване на трансформация, а не за липса на съвместен принос. Изтъква факта, че дори да се приеме, че част от цената е платена от получените от продажбата на лични имоти на ищцата сума, то тази сума е в размер на около 48 000 евро. Полученият кредит е в размер на 26 200 евро, а общата цена на имота е 111 000 евро. Следователно, голяма част от цената е платена с други средства, получени не от банков кредит. За придобитото чрез тях част от вещно право (както и за придобитото чрез банков кредит) се прилага презумпцията на чл.21 ал.3 СК. Твърди, че е платил част от вноските за цената на процесното жилище, както следва: майка му - Р. Г. Н. - му е превела на два пъти суми именно с тази цел - първия превод в размер на 11 000 (единадесет хиляди евро), е извършен на 05.12.2006 г. Втората сума, в размер на 6000 евро, е платена по банков път на 04.01.2007 г. Двете суми, в общ размер на 17 000 евро, са използвани за покриване на една немалка част от цената на процесния имот.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т. С. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението 2 като правилно и законосъобразно. Посочва, че не е спорно между страните, че имат две собствени деца, като от решението за развод (решение № 247746 от 17.10.2019г., постановено по гр.д. № 4574/2019г. по описа на СРС, 86 състав) се установява, че това са С.

П. П., роден на ******** г. и Б. П. П., роден на ******** г. Към момента на покупката на имота - 17.12.2009 г. по - голямото дете на страните е било на две години, а по - малкото все още не е било родено. Свидетелите Г. и С. разказват за полагани от ответника грижи за децата в значително по - късен етап след 2009г. Наблюденията на св.Г. датират от 2012г. и се свеждат единствено до знание на факти и обстоятелства, свързани с воденето на голямото дете на страните на тренировки по джудо. В дадените пред съда показания, св.С. твърди, че е приятелка на ответника от около 20 години, когато той е бил състудент на мъжа й.

Свидетелката депозира показания за полагани грижи от ответника към децата му, изразяващи се във воденето им и вземането им от училище, в период след 2016г., а не към датата на придобиване на имота. В същото време, от показанията на св.С. Т. се установява, че в релевантния за спора период - преди и по време на закупуването на жилището, а именно през 2007 г. и през 2008 г., ответникът е пребивавал предимно в гр. ***, където е развивал търговска дейност. През този период той е живял в дома на тъста си в гр. ***, докато ищцата е живяла в гр. София, заедно със сина си С., който по това време е бил бебе.

В периода, когато са извършвани плащанията по предварителния договор за покупката на семейното жилище, ответникът не само не е допринесъл материално за закупуването му, но дори не е участвал и в грижите за домакинството и за роденото от брака дете, поради това, че е живеел в различно населено място и е бил в обективна невъзможност да помага на съпругата си при отглеждането на първородното им дете. Обстоятелството, че въззивникът е живеел по това време преимуществено в гр. ***, изключва наличието на негов косвен принос в релевантно значимия период за придобиването на имота. На следващо място счита, че основният релевантен въпрос по делото е какъв е произходът на средствата, с които е придобито процесното жилище. Правилно и обосновано, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, СГС е приел, че процесният имот е закупен изцяло със средства, получени от нея при упражняване на трудовата й дейност и при упражняване на търговска дейност. От заключението на вещото лице по поставената пета задача от СИЕ се установява следния произход на сумите, с които е платена цената на имота, а именно: част от продажната цена в размер на 49 900 евро, е платена от ищцата с наредените банкови преводи от разплащателните й сметки в лева и в евро по сметката на дружеството продавач, като постъпленията по разплащателните сметки на ищцата в периода 22.07.2008г.

- 13.10.2008г. са от извършените от нея вноски на каса и от получения на 22.07.2008 г. превод от „Керамик консултинг” ЕООД за платено възнаграждение; " Друга част от цената на жилището, в размер на 35 000 евро, е платена от ищцата на 07.08.2009 г. с част от получен в същия ден по разплащателната й сметка превод за сумата от 39 370 евро, явяваща се продажната цена на собствения й апартамент, придобит от нея преди брака, с нотариален акт № 119 от 13.12.2001 г., том II, дело № 280 от 2001 г. по описа на нотариус Ц. З.; За периода 2005 г. - 2009 г., който период включва датите на извършваните плащанията по предварителния договор за покупко - продажбата на процесния имот, общият нетен доход на 3 ищцата (след приспадането на осигуровки и данък) е в размер на 86 813, 85 лева, а получените от нея доходи от продажбата на нейно лично имущество - апартамент и гараж възлизат на 39 370 евро и 17 500 лева. Посочените средства имат извънсемеен произход, тъй като са с произход от трудовата й дейност, като управител на търговски дружества „Контемпорари” ООД и „Керамик консултант” ЕООД, като част от тях - доходите за 2005г. и 2006г. представляват спестявания на ищцата с предбрачен произход, доколкото бракът между страните е сключен в края на 2006 г. (през месец ноември). Получените доходи от трудовата й дейност и от продажбата на личното й предбрачно имущество, с които парични средства тя е платила част от продажната цена през 2008г. и 2009г. на продавача „С.Д. Т. - Т.” ЕООД, представлява нейно лично имущество, доколкото за него приносът на ответника е изначално изключен. Последната част от цената на жилището, в размер на 26 200 евро, е платена на продавача посредством усвоен на 14.12.2009 г. банков кредит от „ОББ” АД, по който кредитиполучател е тя, а солидарен длъжник - ответникът, като за 2010 г. - 2018 г., през който период са извършвани погашения по банковия кредит, общият нетен доход на ищцата е в размер на 85 695, 49 лева, с равностойност в евро 43 815,41 евро, подробно посочен по години в заключението на вещото лице. От експертното заключение се установява, че погасените задължения по предоставения от „ОББ” АД банков кредит в периода от 15.01.2010г. (датата на първата погасителна вноска) до 15.01.2020г. (датата, непосредствено преди предявяването на иска) възлизат на 38 673, 10 евро, като от тях ищцата Т. Т. е погасила 36 507, 40 евро, а ответникът П. П. е погасил 2 165, 70 евро.

Отделно от горното на 04.11.2009 г. е внесла по банковата си сметка в „ОББ” АД сума в размер на 5000 евро, получена от продажбата на собствения й гараж, придобит от нея преди брака й с ответника. От изслушаната СИЕ се установява, че тази сума, която се явява лично имущество на ищцата, придобито чрез трансформация на собствения й недвижим имот, е послужила за погасяване на всички падежирали в периода 15.01.2010 г. - 15.09.2011 г. вноски по кредита, с който е финансирана част от цената на закупения процесен имот. В същото време, от намиращата се в кориците на делото служебно изискана от съда справка от НАП с дата 26.11.2020 г. за актуалното състояние на трудовите договори на П. П., се установява, че в периода от 01.12.2006г. до 14.05.2010 г., който е относим към извършваните плащанията по предварителния договор, ответникът не се е намирал в трудовоправни отношения, което обстоятелство и при липсата на доказателства за друг източник на доходи, позволява да се направи обоснован извод за липсата на паричен принос от него в извършените плащания за цената на имота. В процесния период ответникът не е работил, а семейството се е изхранвало с парите, спечелени от нея. В този смисъл е доказано пълно и главно, че през 2009 г., когато е придобит процесният имот, както и след този момент, когато са изплащани задълженията по договора за банков кредит, е получавала достатъчно доходи от трудовата си дейност, които са й позволили да плати продажната цена за апартамента, да плаща месечните анюитетни вноски по кредита и да осигури издръжката на семейството.