Решение № 189 от 22.12.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Сливен, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600501 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 61/ 10.04.2023г. по НОХД № 939 / 2021г. на Районен съд – Сливен подс. И. В. И. е признат за невиновен в това, че: в периода от 18.01.2014г. до неустановен ден в края на м. януари 2015 г. в гр. К., при условията на продължавано престъпление, като пълномощник в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ш.М., Х.С.И. и Х.И.Ш. и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 3680 лв., както следва:

1. В периода 18.01.2014 г. до неустановен ден в края на м. януари 2015 г. в гр.К. в качеството си на пълномощник по договори за правна защита и съдействие сер. „Б“ №139238/18.01.2014г., и серия „Б“ № 139258/25.04.2014 г. в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Х.И.Ш., че се е ангажирал със защитата по договорите за правна защита и съдействие сер.“Б“ №139238/18.01.2014 г. и сер. „Б“ № 139258/25.04.2014 г. във връзка с проучване на недвижими имоти, заснемане, доброволна делба, депозиране на заявление до служба „Земеделие“ - К. за признаване на имот *** находящ се в землището на с. Я. в реални граници, включително и пред съда, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 2030 лв.

2. На 10.02.2014 г. в гр.К. в качеството си на пълномощник по договор за правна защита и съдействие сер.“Б“ №139245/10.02.2014 г., в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.И., че се е ангажирал със защитата по договор за правна защита и съдействие сер.“Б“ №139245/10.02.2014 г.

1 във връзка с подготовка на книжа за доброволна делба и изповядване на девет земеделски имота №№ 052003, 052012, 053038, 054060, 058067, 062006, 078017, 079018 и 095003 в землището на с.Я. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 300 лв.

3. В периода от 07.10.2014 г. до 09.01.2015 г. в гр.К. в качеството си на пълномощник по договор за правна защита и съдействие сер.“В“ № 0000005707/07.10.2014 г., в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ш.М., че се е ангажирал със защитата по договор за правна защита и съдействие сер.“В“ № 0000005707/07.10.2014 г. във връзка с издаването на книжа за собственост на имот с планоснимачен № .. в кв.12, местност „И.“ по плана на с.М.с., общ. К., както и с подготовка и водене на дело пред съда и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1350 лв. и го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 210, ал.1, т.3, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при РП – Сливен, ТО - К.. В протеста се твърди, че постановената присъда е неправилна и постановена при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установявала виновността на подсъдимия по отношение на повдигнатото му обвинение. Искането е СлОС да отмени присъдата и да осъди подс. И. по повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл.

209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В допълнение към протеста прокурорът е изложил подробни съображения относно наличието в конкретния случай на обективните и субективите признаци на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което на подс. И. е повдигнато обвинение и счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липсата им. Твърди, че постановената присъда била неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на делото били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия, но първоинстанционният съд не анализирал правилно доказателствата, обуславящи извършеното от него престъпление, с оглед на което достигнал до извода за незаконосъобразното му оправдаване.

Аргументирано е и наличието на допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения при изготвянето на мотивите – същите били неясни, а в частта относно пострадалия Х.И. – и противоречиви.

Във въззивния протест не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста на основанията, изложени в него. Счита първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че оценката на събраните доказателства била неправилна, а при прецизен анализ, първоинстанционният съд би стигнал до извод, че подсъдимият е осъществил елементите от състава на престъплението, за което бил обвинен.

Предлага окръжният съд да отмени присъдата, да признае подс. И. за виновен и да му наложи съответно наказание. Алтернативно предлага съдът да констатира противоречие в приетите от първа инстанция изводи и непълнота в мотивите, така, както било посочено в протеста и което от своя страна не давало възможност за разбиране действителната воля на съда и нарушавало правата на прокуратурата при защитата пред настоящата инстанция, т.е. наличие на съществено процесуално нарушение, представляващо основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че присъдата на 2 първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и като такава следвало да бъде оставена в сила. Счита за негоден обвинителния акт, тъй като при повдигнатото обвинение изначално липсвало обосноваване на субективния елемент. В случай, че подсъдимият не бил изпълнил задълженията си по един адвокатски договор за процесуално представителство, неговите деяния следвало евентуално да бъдат предмет на съдебно гражданско производство, а не на наказателна съдебна репресия.

Депозираният протест заедно с неговите допълнения, също бил негоден да породи правните последици, но в случай че съдът приемел, че той е годно основание да бъде образувано въззивно производство, моли да бъде преценен като необоснован и немотивиран. Прокуратурата предприела неправилен и порочен подход да защитава граждани, които били клиенти - страни по договор за адвокатска защита. Ако някой клиент преценял, че не е получил исканата от него помощ, имало достатъчно производства, в които той първо да докаже и после евентуално да си получи обратно възнаграждението, което е платил на адвоката. Счита, че подс. И. не е извършил деянията, за които бил обвинен, те били несъставомерни, поради което моли за отхвърляне на протеста и потвърждаване на решението на първата инстанция.

Подс. И. подкрепя позицията на защитника си и моли Окръжния съд да се произнесе за дължимото възнаграждение на последния при условията на чл. 38 от ЗА по договор № 27431 от 22.11.22г. за осъществената адвокатска защита, включително и пред настоящия състав. Заявява желание законът да бъде приложен така, както това направил първоинстанционният съд.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест и допълнението към него, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено СЛЕДНОТО:

Въззивният протест е подаден в срок, от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледан по същество е частично основателен досежно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, поради което е налице отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК.

Съдебното производство пред първостепенния съд е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП-К. (сега РП – Сливен, ТО – К.) срещу подс. И. В. И. с обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК. Същото се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното по делото съдебно следствие, по инициатива на страните са били приобщени гласни и писмени доказателствени източници, изслушано е експертно заключение, на основата на които съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Решавайки въпросите по чл. 301 ал.1 от НПК, районният съд е възприел, че доказателствената наличност по делото не разкрива деятелност на подс. И. по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с каквото обвинение последният е бил предаден на съд, поради което го признал за невиновен и го оправдал по така повдигнатото му обвинение. В диспозитива на присъдата не е посочено поради наличието на коя от хипотезите на чл. 304 от НПК подсъдимият е признат за невинен, а в правните изводи, съдържащи се в мотивите към 3 присъдата е посочено, че подсъдимият не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Проверяваната присъда страда от липса на мотиви, тъй като при изготвянето им не са спазени основни принципи на наказателния процес по чл. 14 и чл. 18 от НПК и РС-Сливен не е изпълнил задълженията си по 107, ал.5 от НПК – да подложи на внимателна проверка всички събрани доказателства и по чл. 305 ал.3 от НПК - да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени източници се установяват, както и правните съображения на съда за взетото решение. Изискването за мотивиране на съдебните актове е конституционно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България. Надлежното мотивиране на съдебния акт и наличието на ясно изразена воля на съдебния състав относно фактическите и правни аспекти на конкретното обвинение, представлява важна и съществена гаранция за правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС. Мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна интерпретация. Необходимо е да са обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. При всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по делото да бъде анализирано, дори и същият този анализ да доведе до извод, че доказателствените материали са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти.

А при противоречия на доказателствените материали, съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема за достоверни, а други отхвърля. При излагането на мотивите към атакуваната присъда липсва изискуемия според чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК цялостен разбор и внимателен анализ на събраните доказателствени материали.

Първоинстанционният съд избирателно е обсъждал приобщените по делото доказателства, като някои от тях дори са останали извън обема на изложените мотиви.

Първоинстанционният съд не е анализирал по никакъв начин заключението по протокол №392/16.11.2017г. за изготвена на досъдебното производство съдебно – графическа експертиза, приобщено в съдебно заседание на 24.11.2021г.; не е коментирал обясненията на подс. И. давани частично в отделните съдебни заседания, включително и изявлението му в с. з. на 29.06.2022г. съдът да приеме всички негови „писмени заявления, становища, молби за такива, като дадени обяснения по настоящия процес“, нито показанията на разпитания пред съда свид. К.С.. Декларативното изписване, че „съдът дава вяра на приложените по делото писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Дава вяра на всички събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, включително приетите по време на съдебното производство, проведено при първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция. Съдът дава вяра и на писмените доказателства приети по време на въззивното производство при 4 първоначалното разглеждане на делото, а така също и на писмените доказателства приети при настоящото разглеждане на делото“, сочи за пренебрегване на задължението на съда да посочи въз основа на кое писмено доказателство, кое обстоятелство от приетата фактическа обстановка е установил. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон - Решение № 30-91-II НО. Присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Смисълът от анализа на всички налични доказателства е да се разбере кое съответният съдебен състав приема за безспорно, кое не кредитира и съпоставяйки доказателствената маса какви изводи прави, за да достигне до възприетата от него обективна истина. От друга страна в случая съдът е коментирал наличието на приложен на л. 33, папка том 3 от досъдебното производство компактдиск, без последният да е предявен на страните в съдебно заседание по съответния процесуален ред.