Решение № 799 от 12.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Б., 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120203368 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на „К. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в г.Б., ул.“О.“ №... чрез управителя О. Р. срещу наказателно постановление №0056009/27.07.2020г издадено то директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Б., с което за нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2, и т.3 вр. ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4732,21 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че не е спазен 6 месечния срок за издаване на НП, считано от съставянето на акта, като в тази връзка се счита, че НП е антидатирано. В допълнение се посочва, че е изтекъл и тримесечният срок от откриването на нарушителя, тъй като най-късно на 10.02.2020г органите по приходите са разполагали с всички необходими документи, които да им позволят да направят извод за наличие или отсъствие на нарушение и на неговия автор. Счита се, че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити, както и че не е установено дали се касае за стандартен софтуер или не. Застъпва се възражение, че не ставало ясно как е била изчислена имуществената санкция, а в условията на евентуалност, че нарушението е маловажно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник адв. Н. АК-Б., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в конкретния случай ДЗЛ не е имало изобщо право на данъчен кредит, поради което и санкционната норма на чл.180а ал.1 ЗДДС не е въобще приложима. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноските по представения списък.

В допълнителните писмени бележки пълномощникът още веднъж доразвива 1 съображенията си за незаконосъобразност, иска се отмяна на НП.

За административнонаказващият орган се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Посочва, че извършеното нарушение е доказано, като твърденията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Моли за потвърждаване на НП изцяло.

Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка НП е връчено на представител на жалбоподателя на 14.04.2021г, а жалбата е депозирана на 21.04.2021г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Въз основа на извършена проверка от НАП-София на свидетелката К.Д.–главен данъчен инспектор в ТД на НАП –Б. била възложена ПУФО на дружеството „К. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в г.Б., ул.“О.“ №.... В хода на тази допълнителна проверка свидетелката констатирала, че дружеството е получател на софтуерна услуга по фактура № SG20190501/01.05.2019г на стойност 271428,00 щатски долара с левова равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата 473226,58 лева издадена от доставчик RRWAVEPTE LTD с VIN 3489020082 (невалиден).

Приела, че доставката е облагаема по смисъла на чл.1 от ЗДДС, както и че мястото на изпълнение на услугата съобразно чл.21 ал.2 от ЗДДС е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност –т.е. в гр.Б.. Приела също, че щом доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставки на услуги, поради което и на основание чл.25 ал.6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчно събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие за конкретната доставка на услугата е настъпила на датата, на която е извършена услугата, а именно на датата на издаване на фактурата 01.05.2019г. Данъкът е изискуем от получателя на услугата, който пък бил длъжен да го начисли като издаде протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС и начисли данъчна ставка 20% в сроковете по чл.117 ал.3 от ЗДДС –не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем като включи този протокол в справкадекларацията и дневниците на продажбите при определяне на резултата за този период– месец май 2019г. Свидетелката приела, че дружеството не е начислило ДДС по процесната фактура и в предвидените в ЗДДС срокове, не е го е отразило в справката–декларация и отчетните регистри при определяне на резултата за данъчния период, в който данъкът е изискуем –месец май на 2019г .

С оглед горните факти свидетелката приела, че дружеството извършило нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 от ЗДДС, поради което и на 15.06.2020 г съставила срещу него АУАН с бланков №0056009. Актът бил връчен на упълномощено лице, което го подписало 2 и получило екземпляр от него, без да прави възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които се навеждали доводи за порочност, сходни с тези, изложени в процесната жалба.

Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Б., с което за нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2, и т.3 вр. ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС на дружествотожалбоподател била наложена имуществена санкция в размер но 4732,21 лева. В НП всички наведени възръжения са били разгледани и отхвърлени от АНО.

Така установената по несъмнен начини фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г

Съдът не споделя възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН. Това е така, доколкото в показанията на актосъставителя може да се направи извод , че процесната фактура не е била представена при първоначалната проверка и поради това не е била обхваната от нея. Съдът не намира причина да не се довери на заявеното от актосъставителя, като също не намира приложената фактура да е била обсъдена на по-ранен момент. Самият жалбоподател също не представи доказателства, от които да се установи, че е представил фактурата на по-ранен етап (писмо с опис и т.н.), поради което съдът приема, че нарушението и неговият автор са станали известни на контролните органи най-рано към датата посочена в НП -21.05.2020г. Самият акт е съставен на 15.06.2020г–т.е. в рамките на тримесечния срок от тази дата. НП е издадено на 27.07.2020г –в рамките на шестмесечния срок от съставянето на акта. Няма доказателства в подкрепа на предположението на жалбоподателя, че се касае за антидатиране.

Въпреки това съдът счита, че се налице съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на санкционния акт.

Нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението и крайният срок (дата), в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл.86 ал.1 т1, т.2 и т.3 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация за месец май на 2019г, без обаче да посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е посочен само междинния етап от фактическия състав на начисляването– 3 издаването на протокола по чл.117 ЗДДС (който в случая не е меродавен, тъй като се установява, че такъв документ въобще не е бил издаван, поради което и датата на довършване на деянието се определя не от данъчния период, през който е издаден документа, а от данъчния период, през който данъкът е станал изискуем). Изпълнителното деяние по чл.180а ал.1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП, видно то чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вярна е, че съгласно чл.86 ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, но тази законово разпоредба трябва да се изпълни с конкретно съдържание и изрично да се посочи (като дата), кога в крайно сметка е трябвало най-късно задълженото лице да начисли данъка, след като не е изпълнило задължението си до 08.05.2019 да издаде документ по чл.117 ЗДДС.

Съдът счита, че в АУАН и НП липсва описание на елементите от обективна страна на нарушението, а именна –посочване дали лицето има право на пълен данъчен крудит, което обстоятелство да прави възможна квалификацията по законовата разпоредба на чл.180а ал.1 от ЗДДС –регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба за ФЛ, или с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размер на 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева, като в привилегирования състав на ал.3 на същата разпоредба се предвижда имуществена санкция в размер на 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лева, когато регистрираното лице е начислило данъкът в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен. Очевидно, че за да бъде санкционирано лицето по тази разпоредба, следва да се установи, че то има право на пълен данъчен кредит, като в АУАН и в НП се сочат фактите, от които АНО прави този извод. В случая и в двата документа е записано, че доставчикът е с невалиден VIN. В съдебно заседание свидетелката Д. уточни изрично, че при това положение дружеството–жалбоподател не би имало право да получи пълен данъчен кредит, а оттам и не попада в приложното поле на чл.180а ал.1 от ЗДДС.

Вярно е, че съгласно чл.73а от ЗДДС–при доставки, данъкът на които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който да отговаря на изискванията на чл.114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71 т.2,4 и 5 и/или получателят не е спазил изискванията на чл.72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя, но по мнение на съда, за да се приеме, че при невалиден VIN на доставчика, получателят все пак има право на пълен данъчен кредит –в АУАН и в НП изрично следва да се посочи дали са налице изключенията на чл.73а ЗДДС или не.

В случая това не е сторено, което в комбинация с липсата на точна дата, на която да се 4 твърди, че е извършено нарушение, по мнение на съда води до извод за опорочаване на производството до степен налагаща отмяната на НП.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото се налични доказателства за реално платен адвокатски хонорар в размер на 660 лева с ДДС, като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. С оглед чл.205 АПК разноските направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП отговаря Агенцията, а не териториалното поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди НАП-София да заплита на сторените в настоящото производство разноски.