Решение № 197 от 24.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пазарджик, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200036 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТИТО Р. 93“ ЕООД, ЕИК 207242517, със седалище и адрес на управление с. Огняново, обл. Пазарджик, ул.

„***********, представлявано от управителя С. Й. Р., против Наказателно постановление № 13-2300494 от 30.11.2023 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява от законния или процесуален представител. По делото не е представено и писмено становище по същество. Не е направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата възражения и доводи, като съобрази становището на въззиваемата страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Д. И.

Ш., ЕГН **********, като не е сключил трудов договор в писмена форма с нея.

Посоченото лице е било заварено да престира труд- бере краставици, като ги изсипва в кашони, които товари в бус, облечена с работни, нефирмени дрехи, при извършена от инспектори при ДИТ- Пазарджик проверка на 04.07.2023 г., около 10:01 часа в обект на контрол- оранжерии с домати и краставици, намиращ се в с. Огняново, стопанисвано от посоченото дружество.

При проверката освен Ш. още няколко лица били установени също да полагат труд, като берат краставици в оранжерията. По време на проверката управителят на дружеството не присъствал, но там бил установен неговият баща, който потвърдил пред инспекторите, че оранжерията, в която лицата берат краставици, е стопанисвана от дружество „ТИТО Р. 93“, управител на която е неговият син С. Р.. Заварените да работят лица, също потвърдили пред инспекторите, че работят за „С.“.

На заварените да работят лица били раздадени декларации по чл.402 от КТ, в т.ч. и на Д. Ш., която обаче заявила, че не може да пише, затова инсп. Г.

М. я записала с личните й данни в списък, като отразила декларираните от нея обстоятелства, а именно че работи за „ТИТО Р.“ от деня на проверката, като общ работник- берач, с работно време от 06:00ч. до 10:30 часа, като получава възнаграждение по 6 лева на час. След това св. М. прочела на Ш. отразените в списъка данни, които тя предоставила, след което положила подпис в списъка.

Проверяващите попитали бащата на управителя С. Р. дали за заварените да работят лица дружеството има заплатени еднодневни трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ, при което той уведомил, че било „пропуснато“.

Управителят на дружеството бил призован да се яви в сградата на ДИТПазарджик и да представи трудови договори за заварените да работят лица.

Той се явил, като представил еднодневни трудови договори, в т.ч. и за лицето Д. Ш., но било установено, че той е бил генериран в системата на ИА ГИТ след извършване на проверката в обекта на контрол, в късния след обед, като са били получени на следващия ден.

За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР

2325031/01.08.2023 г., в който били отразени констатациите от проверката.

Протоколът бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 02.08.2023 г.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на 2 писмен трудов договор, поради което срещу дружество „ТИТО Р. 93“ЕООД бил съставен АУАН № 13-2300494 на 02.08.2023 г. в присъствието на управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В АУАН той вписал, че всички нарушения вписани в АУАН били отстранени от дружеството незабавно.

Въз основа на съставения акт на 30.11.2023 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на дружеството по пощата на 14.12.2023 г., видно от известие за доставяне (л.10), а жалбата против НП била подадена от управителя на санкционираното дружество чрез АНО до съда на 28.12.2023 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г. М., Г. С. и Д. Ш., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя, на който е бил предявен и връчен срещу подпис. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

Поради това съдът намира за неоснователно направеното в жалбата възражение за допуснато СПН, изразяващо се в не конкретизиране на мястото на извършване на нарушението, т.к. не било посочено в кой поземлен имот са оранжериите, коя местност в землището, чия собственост са,, кой бил собственика на насажденията и др. В НП, както и в АУАН, съдът счита, че в достатъчно ясна степен е посочено мястото на нарушението- обект на контрол оранжерии с краставици и домати, находящи се в землището на с. Огняново, общ. Пазарджик, място на регистрация ЕКАТТЕ 53335, а с посочването на работодателя, няма съмнение, че тези оранжерии и насажденията в тях са стопанисвани именно от дружеството-жалбоподател. Всички тези 3 обстоятелства се обосновават и от събраните доказателства по делото. Самият управител на дружеството не е отрекъл, че описания в НП обект на контрол и място на извършване на нарушението се стопанисва от друго лице, а не от дружеството което представлява, а и с жалбата това обстоятелство не се отрича. При това положение няма как да бъде прието, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, до степен да не може да разбере какво адм. обвинение му се повдига.

Не се споделя от съда и следващото възражение а допуснато СПН, тъй като от НП не ставало ясно как била установена самоличността на вписаното лице Д. Ш.. Това обстоятелство не е елемент от състава на нарушението, и не необходимо да се посочва начина на установяване на самоличността на установеното да полага труд лице. А от събраните в хода на делото доказателство се установи и как е била установена самоличността на Ш.. В този ред на мисли по същия начин от събраните доказателства стана ясно и как Ш. е декларирала всички елементи на трудово правоотношение, независимо от факта, че е неграмотна. Обстоятелства, които също не са съставомерни и не е необходимо да бъдат отразявани в НП и АУАН.

Съдът не приема за основателно и възражението, че е налице допуснато СПН при извършената проверка, тъй като на място не присъствал управителя на дружеството, а от друга страна не била установена самоличността на лицето, представило се за негов баща. При извършената в обекта на контрол проверка не е необходимо да присъства законния представител на дружеството, чиито обект се инспектира. Дори е възможно и да не се установи работодателя по време на проверката на място, а това да стане в един по-късен етап. Но с това не се накърняват по никакъв начин правата на дружеството, защото впоследствие след като е установен управителя, той е надлежно поканен да представи документи, да даде обяснения, запознат е и му връчен протокол от проверката, а впоследствие и е присъствал на съставянето и му е предявен и връчен АУАН и връчено НП, така че той е запознат с всички факти и обстоятелства и е имал възможността да организира правилно своята защита в всеки един момент от АНП, включително и депозирането на настоящата жалба.

По същество съдът намира, че нарушението е доказано в пълна степен.

Безспорно се установи по делото, че св. Ш. е била заварена да престира труд, като бере краставици, изсипва ги в кашони и товари кашоните в бус.

Този труд е престиран в полза на „ТИТО Р. 93“ЕООД, полаган в обект стопанисван от дружеството- оранжерии с краставици и домати. В декларираните от св. Ш. пред инспекторите от ДИТ и отразени в съставения списък данни, напълно кореспондиращи с нейните показания, сочат на установени трудови отношения- има уговорено работно място, работно време, трудово възнаграждение, заемана длъжност. Всичко това показва, че преди започване на работа работодателят в лицето на управителя на дружеството-жалбоподател е посочил условията на труд- посочил е 4 работното място, вида на работата, време на работа, размер на заплащането.

Тоест уговорено е трудово правоотношение, каквото е установено при извършената проверка на място.

Установено е по делото, че към момента на извършване на проверката така установените трудови отношения не са били облечени в законовата форма чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Такъв не е бил представен за лицето Д. Ш., а и от справката в ЕИС на ИАГИТ това обстоятелство е установено. Представеният еднодневен трудов договор по чл.114а ал.1 от КТ, също е бил заплатен, генириран и получен след извършената от инспекторите при ДИТ- Пазарджик проверка. Важно е да се отбележи и това, че в показанията си св. Ш. заяви, че управителят на дружеството не ий е предоставял договор нито преди да започне работа, нито след това, като категорично посочи, че подписът в представения еднодневен трудов договор, сключен от нейно име за работник, не е нейният и не е полаган от нея. Това още веднъж показва, че въпросният договор е създаден за целите на АНП и не е съществувал към момента на извършване на проверката в обекта на контрол.

При това положение, няма съмнение, че дружеството-жалбоподател като работодател е уговорило елементите на трудово правоотношение с Д. Ш. и няма съмнение, че същото наема цитираното лице да полага труд в негова полза за конкретната работа (бране на краставици) и за негова сметка, без да е сключил писмен трудов договор с лицето.

При така установеното правилно е било прието от АНО, че са налице елементи от трудово-правни отношения между Д. Ш. и дружествотожалбоподател, които обаче формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен трудов договор, чиято форма за валидност е писмена. При това положение вмененото нарушение на л.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е доказано по несъмнен начин, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран работодателя в лицето на дружеството- жалбоподател.