Решение № 4322 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4322 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330105587 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от ищцата Я. И. Я., с която са предявени кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, както следва:

1. за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 13,13 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № **** от ** г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2025 г., до окончателното й изплащане;

2. за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 119,14 лв., представляваща недължимо заплатено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба - 25.03.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че между нея и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****** /****** г., по силата на който в нейна полза бил предоставен потребителски кредит в размер на 400 лв., с падеж на 1 дължимата еднократна вноска на ****** г. в размер на 413,13 лв. В тази сума била включена главницата и договорната лихва по кредита. Съгласно т.7 от Приложение № 1 към договора, фиксираният лихвен процент възлизал в размер на 40,00 %, а съгласно т.8 годишният процент на разходите възлизал на 49,94 %. Сочи, че в клаузата на чл. 4.1 от Договора е установено задължение за потребителя за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, като срокът на одобрение на кредитополучателя в такъв случай бил 24 часа от предоставяне на обезпечението. На това основание бил сключен Договор за предоставяне на гаранция от ****** г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за гаранта в общ размер от 119,14 лв. Общите суми, които ищцата се задължила да заплати по двата договора възлизала на 532,37 лв., като в чл. II, ал. 2 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство било посочено, че за всеки нов период, следващ падежа, посочен в договора, а именно ****** г. се дължало ново възнаграждение в полза на поръчителя.

„Кредисимо“ ЕАД било овластено да приеме вместо поръчителя платеното възнаграждение, като изрично в чл. 4, т. 2 от договора за предоставяне на поръчителство била посочена и банковата сметка на кредитодателя.

Твърди, че процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради факта, че възнаградителната лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва за периода. Освен това намира информацията, предоставена в договора, за нелоялна и представляваща заблуждаваща търговска практика, понеже в годишния процент на разходите не били включени всички компоненти и най-вече договора за гаранция, сключен между ищцата и втория ответник. Било налице и нарушение ан чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото в договора не бил разписан действителния размер на ГПР, който бил различен от посочения в договора, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство не бил включен в изчисляването на ГПР. Сключването на процесния договор за поръчителство според ищцата целяло единствено заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която ограничава максималния размер на ГПР. От съдържанието на ГПР не можело да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР от 49,94 %. Твърди, че с 2 включването на клауза за предоставяне на поръчителство в кредитното правоотношение се стига до прехвърляне на риска от кредитната институция към длъжника. Поради изложеното счита, че е налице недействителност на процесния договор за кредит.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство твърди, че е акцесорен спрямо договора за заем и се сключвал, за да обезпечени евентуалното неизпълнение на договора за заем. Поради това според ищцата недействителността на договора за заем водела до недействителност на договора за гаранция, сключен с дружеството гарант. Самото уговаряне на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция внасяло неравноправие в кредитното отношение и противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Договорът, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД бил такъв, сключен при липса на основание, понеже съгласно договора за кредит заемодателят имал задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.

Предвиждането на възнаграждение за поръчител било в пряко противоречие с първоначалния договор за кредит, както и с целта на закона. С оглед на изложеното била налице недействителност на посочения договор.

Задълженията към двете дружества били изплатени предсрочно, като на ****** г. или 14 дни преди настъпване на падежа ищцата внесла по сметка на „Кредисимо“ ЕАД обща сума в размер на 532,27 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тогава потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. На ****** г. ищцата получила сума в размер на 400 лв., а е възстановила в ползва на кредитора сумата от 413,13 лв., поради което първият ответник се е обогатил със сумата от 13,13 лв. В полза на втория ответник била заплатена сумата от 119,14 лв., която подлежала на връщане поради недействителност на договора, сключен между ищцата и него.

С оглед на изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени и да бъде постановено решение, с което се осъждат ответните дружества да заплатят на ищцата процесните суми.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран 3 отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****** /****** г., по силата на който е предоставен кредит от 400 лв., при срок на договора 30 дни, фиксиран ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на 49,00 %. Излага, че общият размер на задълженията по договора възлиза на 413,13 лв., като той бил погасен предсрочно от ищеца.

Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил предсрочно задълженията си по договора, включително и сумата от 13,13 лв. за погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит.

Сочи, че действително било налице практика, която определя като непротиворечащ на морала и добрите нрави размер на възнаградителната лихва, достигащ до три пъти законната лихва за същия период, но тя се отнасяла за необезпечение договори за банков кредит, при които кредитният риск за търговеца бил много по-малък. Досежно бързите кредити рискът от несъбираемост на вземането бил много по-висок за кредитора, поради което било необходимо да се постигне баланс между правата и задълженията на страните в кредитното правоотношение. ЗПК предвиждал горна граница единствено по отношение на размера на ГПР, а не на лихвения процент, който е негов компонент, като според ответника нямало пречка единственият компонент на ГПР да бъде годишният лихвен процент, поради което горната граница на ГЛП била фиксирана в ЗПК и била пет пъти размера на законната лихва за съответния период.

Оспорва изложените от ищеца твърдения, че договорът за кредит е недействителен, поради допуснато нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не оспорва обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство не е включено в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, доколкото сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за получаване на кредита, като размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последният имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Сочи, че договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, 4 като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал задължение да включи в годишния процент на разходите възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит, като договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма контрол, нито има достъп, доколкото „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него. Твърди, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство.

Договорът за предоставяне на поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договора за кредит е нищожен, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но не и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****** /****** г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Я. И. Я.. Твърди, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 119,14 лв., погасяването на което следлова да бъде извършено на падежната дата на главното задължение. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя за периода след пълното изплащане на кредита. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, 5 което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск. Не оспорва обстоятелството, че по негова сметка е постъпила сумата от 119,14 лв., с която е погасено задължението за предоставено поръчителство.

Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира разноски.