Решение № 111 от 18.11.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Дряново, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова в присъствието на прокурора П. Ив. Й. като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20244220100256 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. от гр. Е., ул.

***, против Районен съд – Трявна, представляван от Админстративния ръководителПредседател на съда - П. Б. Е., в която се излага, че ищецът подал искова молба пред Габровски районен съд, по която на 09.04.2024 г. било образувано гр. дело № 598/2024 г. по описа на ГРС. Поради отстраняване на всички съдии и в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, на осн. чл. 23, ал. 3 ГПК делото било изпратено на Окръжен съд Габрово за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа и реши. С Определение № 339/13.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 202/2024 г. делото е изпратено на Районен съд – Трявна, където е образувано гр. дело № 125/2024 г. по описа на ТРС. С Определение № 74/23.05.2024 г. по гр. дело № 125/2024 г. на ТРС исковата молба била върната, като недопустима. Определението било отменено с Определение № 433/13.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 252/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово, като са дадени указания делото да бъде направено достъпно за разглеждане. Към датата на подаване на настоящата искова молба лисвал акт за размяна на книжата по реда на чл. 131 ГПК, както и акт за внасяне на делото в открито съдебно заседание, а съдът излизал в задължителна съдебна ваканция. В резултат на нарушаване на „разумния срок“, дъл‐ жащ се на изначален отказ от правосъдие ищецът претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт.

1

Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна в разумен срок, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.04.2024 г. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че PC - Трявна не е допуснал никакви нарушения на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Излага се, че производството по гр. дело № 125/2024 г. на ТРС се развило пред P C Трявна в максимално кратки срокове, много по-бързо от обичайните и разумни срокове за такъв тип производства. Делото постъпило в съда на 20.05.2024 г. Съдът се произнесъл в рамките на два дни с определение от 22.05.2024 г. След връщането му от обжалване на 20.06.2024 г., съдът се произнесъл с разпореждане, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба в рамките на същия ден.

Разпореждането било връчено на ищеца на следващия ден - 21.06.2024 г., като същият не предприел действия съгласно дадените му указания. На 16.07.2024 г. е постановено определение за прекратяване на делото, връчено на ищеца на 21.07.2024 г.

Оспорват се твърденията на ищеца, че в резултат от допуснато забавяне по конкретното гр. дело № 125/2024 г. пред PC – Трявна е претърпял негативни емоции, житейски дискомфорт, притеснения, безпокойство, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността. Излага се, че в многобройни искови молби ищецът твърдял, че търпи посочените негативни емоции в резултат на съдопроизводствени действия по други съдебни производства, много преди образуване на конкретното дело, поради което не била налице причинна връзка между търпените от ищеца негативни емоции и производството по гр. дело № 125/2024 г. на ТРС, а тези емоции, ако били налице, са възникнали в резултат от други съдебни процедури, в които участник бил ищецът. Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В проведените открити заседания по делото страните, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Районна прокуратура – Габрово изразява становище за неоснователност на иска.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От изисканите и приложени копия от материалите по гр. дело № 125/2024 г. на PC – Трявна, ведно с материалите по приложените към него гр. дело № 598/2024 г. на PC Габрово, в.ч.гр.дело № 202/2024 г. на ОС – Габрово и в.ч.гр.дело № 252/2024 г. на ОС 2 Габрово, се установява, че на 09.04.2024 г. К. Г. Т. е подал искова молба против Районен съд – Габрово, с която се претендира заплащане на сумата от 6000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от неравноправното му третиране като ищец по гр.дело № 541/2023г. на P C –Габрово. Неравноправното третиране се е изразило в дадено му указание от съдията - докладчик в Разпореждане № 769/02.04.2024 г. да представи препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника или да внесе по сметка на PC - Габрово такса в размер на 7 лв. за служебно изготвяне на такъв препис. Образувано е гр. дело № 598/2024 г. на P C – Габрово. След последователни самоотводи, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, на всички съдии от състава на ГРС, с Определение № 682/02.05.2024 г. производството гр. дело № 598/2024 г. на ГPC е прекратено и делото изпратено на ГОС за определяне на друг компетентен съд, който да го разгледа.

С Определение № 339/13.05.2024 г. по в.ч.гр.дело № 202/2024 г. на ОС – Габрово, делото е изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд –Трявна, където на 20.05.2024 г. е образувано гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна. Чрез автоматичен избор в ЕИСС делото е разпределено за разглеждане на съдия П. Е.. С Определение № 74/22.05.2024 г. е прието, че в исковата молба не са изложени никакви данни за допуснато нарушение на права на ищеца, уреждащи равенство в третирането, както и не е посочено защо ищецът счита, че даденото му указание се явява неравноправно третиране спрямо него. Посочено е, също така, че съгласно Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. нa ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е приетоа, че и по двете алинеи на чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, текстът е приложим само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Тъй като ищецът не е представил данни за проведено такова производство, е прието, че искът се явява недопустим, исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

На 27.05.2024 г. ищецът К. Т. е подал частна жалба против Определение № 74/22.05.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна.

С разпореждане № 175/28.05.2024 г. частната жалба е изпратена по компетентност на ГОС.

На 03.06.2024 г. е образувано ВЧГД № 252/2024 г. на Окръжен съд-Габрово. С Определение № 433/13.06.2024 г. е отменено Определение № 74/22.05.2024 г. по гр. д.

№ 125/2024 г. на ТРС. В мотивите е констатирано, че от така подадената искова молба не може да се установи дали е предявен иск по чл. 71 или по чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, които са две различни производства и имат различни състави, поради което на ищеца следва да се укаже да приведе обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с петитума, за да се изясни предмета на спора и 3 правната квалификация на предявения иск. Делото е върнато на Районен съд- Трявна за изпълнение на съдопроизводствените действия по изясняване предмета на спора по предявения иск.

С разпореждане № 202/20.06.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. на ТРС, исковата молба е оставена без движение, с указания до ищеца, в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба, като изложи обстоятелствата, на които се основава искът, посочи въз основа на кой признак по чл.

4, ал. 1 от ЗЗДискр. е третиран неравноправно и в какво се е изразило неравноправното му третиране; да приведе в съответствие обстоятелствената част на исковата молба с петитума с цел изясняване дали се предявява иск по чл. 71 или по чл.

74 от Закона за защита от дискриминация.

Разпореждането е връчено на ищеца на 21.06.2024 г. В указания срок ищецът не е отстранил нередовностите в исковата молба, поради което с Определение № 94/16.07.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено. Определението е връчено на ищеца на 21.07.2024 г. не е обжалвано и е влязло в сила на 30.07.2024 г.

Исковата молба е депозирана на 18.06.2024 г., преди гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна да е приключило с окончателен съдебен акт, поради което предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Критериите при преценката дали е нарушен принципът на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според ищеца извън разумния срок производство по гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, тъй като делото в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ било изпратено на Окръжен съд Габрово на осн. чл. 23, ал. 3 ГПК, към датата на подаване на исковата молба лисвал акт за размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както и акт за внасяне 4 на делото в открито съдебно заседание.

За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено, следва да се установи, че това е станало само по вина на държавата в лицето на конкретния орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се приеме, че производството пред съответния съдебен орган е проведено извън рамките на разумния срок.

Исковата молба е депозирана на 09.04.2024 г. пред Районен съд – Габрово, като от изложените твърдения не може да се установи дали е предявен иск по чл. 71 или по чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, а оттам да се прецени дали същият е допустим и редът, по който следва да се разгледа, съобразно чл. 74 от Закона за защита от дискриминация и Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 по адм. дело № 1/2016 г., ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II Колегия на ВАС.

Към датата на устните състезания по настоящото дело, производство по гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 30.07.2024 г., като общата му продължителност е три месеца и двадесет и един дни. Тук следва да се вземе предвид, че през този период делото е било разгледано от различни съдилища: PC – Габрово, Окръжен съд-Габрово, в производство по чл. 23, ал. 3 ГПК, PC – Трявна и от Окръжен съд-Габрово във връзка с въззивното обжалване, като съответният съдебен орган се е произнасял в рамките на предвидените в закона срокове. Част от този срок попада и в периода на съдебната ваканция. Неоснователно е твърдението на ищеца, че в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ било изпратено на Окръжен съд Габрово на осн. чл. 23, ал. 3 ГПК. Както беше посочено и по-горе от твърденията в исковата молба не може еднозначно да се определи по кой ред следва да се разгледа делото. Неоснователно е и твърдението, че към датата на подаване на исковата молба лисвал акт за размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както и акт за внасяне на делото в открито съдебно заседание. Размяната на книжа следва да се осъществи само тогава, когато искът е допустим. В конкретния случай не е такъв. На ищеца са дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, което не е сторено и същата е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено.