Определение № 1117 от 31.12.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 773/2024
- Вид
- Определение № 1117
- Подписан
- 31.12.2024
- В сила
- 31.12.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1117 гр. Ловеч, 31.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500773 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 937/02.10.2024 г., по ч.гр.д. № 597/2024 г. на Районен съд Луковит в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следните суми: за разликата над уважения размер от 1489 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 1623,90 лв.; 192,52 лв. – договорна лихва и 76,05 лв. – обезщетение за забава.
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за част от сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател посочва се, че сключването на застраховката не е задължително условия за сключване на договора за кредит и че в случая кредитополучателят е попълнил заявление, в което изявил воля за сключване и на застрахователен договор. Твърди се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната му част, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за сумите, за които районният съд е отхвърлил заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (30.10.2024 г.), същият е изтекъл на 07.11.2024 г., в който ден е подадена частната жалба.
За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, 1 доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е издал заповед за незабавно изпълнение за част от сумите по заявлението, вкл. за разноските по делото, и е отхвърлил последното в частта, за следните суми: за разликата над уважения размер от 1489 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 1623,90 лв.; 192,52 лв. – договорна лихва и 76,05 лв. – обезщетение за забава. За да откаже да издаде заповед за тези суми, районният съд приел, че уговорката в договора за кредит, задължаваща заплащане на застрахователни премии е неравноправна клауза и е нищожна, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:
Обжалваното разпореждане е правилно.
Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователна премия по застрахователния договор. В заявлението и приложените към него документи е видно, че в претендираната главница от 1623,90 лв. е включена и застрахователната премия, платена от кредитната институция на застрахователя. Уговорката в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, доколкото в него се съдържа и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на 2 заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено желанието си и за сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии.
Законосъобразен изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Направената от районния съд преценка за недействителността на процесния договор за потребителски кредит, съответства на тълкуването, дадено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, според което чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга – застраховка, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения потребителят дължи връщане на чистата сума по кредита. Заявителят няма право и на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.
Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от 3 задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния съд напускане на компетентността му в заповедното производство чрез служебно изследване неравноправния характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора (решение от 30.06.2022 г., C 170/21).
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 937/02.10.2024 г., по ч.гр.д. № 597/2024 г. на Районен съд Луковит в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следните суми: за разликата над уважения размер от 1489 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 1623,90 лв.; 192,52 лв. – договорна лихва и 76,05 лв. – обезщетение за забава.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4