Присъда № 27 от 15.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик

МОТИВИ към присъда №27 от 15.09.2022г. постановена по НОХД № 39/2022г. по описа на Окръжен съд гр. П.:

Пазарджишка окръжна прокуратура обвинява П. Л.. Б. в това, че на 28.07.2018г. на Общински път между гр. С. и гр. В. при управление на МПС лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. П.- престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл. 20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП.

В съдебно заседание обвинението се поддържа така както е внесено с ОА.

Защитата пледира за оправдателна присъда като счита, че е налице случайно деяние.

Частните обвинители молят да бъде признат подсъдимия за виновен като считат обвинението за доказано.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и като ги обсъди поотделно и в съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият А. П. бил на ** г. и живеел сам. П. притежавал магаре и каруца с което ходел по полето да събира трева, съчки и друго . На инкриминираната дата 28.07.2018г. П., който живеел в гр. С., с магарето и каруцата се намирал на пътя гр. С. към гр. В.. Към 16.30ч. каруцата и магарето се намирали на около 150 метра западно от чешма „Д.Ч.“. В участъка където спрял каруцата пътното платно е с широчина 5,6 метра без разделителна линия. Пътя е прав с отлична видимост. Каруцата била спряна на пътя като била в лентата за движение към гр. В.. П. преминавал през пътното платно в отсрещния банкет където имало паднали клони които той събирал и товарел в каруцата си.

П.Б. е правоспособен водач на МПС от октомври 2015г. с валидно издадено СУМПС. Подсъдимият ежедневно пътува по този участък на пътя и добре знае, че там често има каруци, колоездачи и хора които събират орехи от дърветата около пътя.

Б. се връщал от работа като пътувал от гр. С. за гр. В. с личния си автомобил. Б. достигнал чешмата „Д.Ч.“ и видял пред себе си отдалече спрялата каруца. Разстоянието от което подсъдимият видял каруцата било около 551,80метра. Тъй като имало насрещно движещи се автомобили Б. намалил скоростта и изчакал да ги пропусне да преминат. След като се освободила лентата за насрещно движение подсъдимият предприел заобикаляне на спрялата каруца. В този момент пострадалият П. се намирал пред магарето и виждал само автомобилите които се движели от гр. В., но не виждал автомобила на подсъдимия които бил зад каруцата. П. започнал да пресича пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия. Подсъдимият се движел със скорост от 55 км/ч. и навлязъл в насрещната лента за движение и когато се изравнил с каруцата 1 последвал удар от автомобила върху лявата подбедрица на пострадалия при което последният бил отхвърлен върху капака на автомобила, ударил се в предното стъкло и паднал в тревата до края на пътното платно, в ляво от автомобила. Само долните крайници – от коленете надолу останали на пътното платно. Първоначалния удар настъпил в предната дясна част на автомобила на подсъдимия. Подсъдимият се обадил на своя брат, които пътувал след него. Именно брат му подал сигнал на телефон 112 . Първи пристигнали медиците които констатирали смъртта на пострадалия.

Автомобила спрял на 30 метра от каруцата където и е намерени при извършване на огледа. Подсъдимият не е употребил спирачната система и автомобила е спрял при служебно спиране.

Причината за смъртта на пострадалия се установява от СМЕ според която на пострадалия А. П. е била причинена съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, кръвонасядания, охлузвания и рани по главата, субарахноидален мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток. Аортата е била разкъсана на 0.5см. над клапата, на протежение от 4мм. Скелетът на гръдния кош е бил променен травматично. Лявата ключица е била счупена в средната си част. Левите ребра – от първо до седмо са били счупени по средноключичната линия. Десните ребра са били счупени от първо до трето по средномишничната линия. Гръбначният стълб е бил счупен на нивото на втори гръден прешлен. Гръбначният мозък на това място е бил контузен.

Лявата диафрагмална купола е била разкъсана. Имал е разкъсване на лонното съчление на таза и счупване на дясна срамна кост, както и счупване на костите на лява подбедрица и на лявата раменна кост. Вещото лице е посочило,че причината за настъпването на смъртта на А. П. е съчетаната травма на тялото и в съвкупност травматичните увреждания са несъвместими с живота. Водещо място за настъпилата смърт има сърдечната тампонада и хиподиастолната остра сърдечна недостатъчност. Относно механизма на тези увреждания е посочено, че същите по трупа на пострадалия са били прижизнени и са резултат от действието на твърд тъп предмет, като общ механизъм и отговарят да са получени при станалото пътнотранспортно произшествие по механизма на удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец.

От химическата експертиза се установява, че в кръвта на А. П. е имало 0.10 промила алкохол. В кръвната проба на подсъдимия не е установено наличие на алкохол.

Извършен е оглед и е констатирано, че пътният участък на местопроизшествието е прав, равен, с асфалтово покритие, без дупки и неравности. Не е имало разделителна линия и поставени пътни знаци. Банкета и каналите около него са били обрасли с треви и ниски храсти. В посока гр. С.

– гр. В. при огледа е намерена каруца с магаре, като разстоянието между каруцата и автомобила било 30м./ по изготвената на място скица/.

Автомобилът на подс.Б. бил позициониран в лявото платно по посока на движението - от гр. С. за гр. В.. На линията на задна лява гума, в тревната част на банкета, било тялото на пострадалия П.. На платното, зад автомобила 2 имало няколко следи от тъмно червена течност. Нямало следи от спирачен път върху асфалтовата настилка. Обувките на пострадалия били върху пътното платно зад автомобила. Автомобила е бил с деформиран преден капак вдясно от средата. Срещу деформацията върху капака предното стъкло било спукано и хлътнало навътре. В най-хлътналата част, където имало скъсване на стъклото се виждали косми. Десният фар на автомобила, за мъгла, висял на кабелите си. Двигателят бил изгасен и нямало контактен ключ в гнездото, а скоростният лост бил в неутрално положение.

Тази фактическа обстановка съдът възприе от обясненията на подсъдимия. Съдът не кредитира извършения следствен експеримент в ДП тъй като е направен след като са почистени тревите и храстите по банкета и ведомостта е била различна. Ето защо съдът възприе обясненията на подсъдимия за наличието на растителност по банкета, която се установява и от снимките към протокола за оглед на местопроизшествие.

Съдът възприе изцяло и показанията на св.Т.А. който е служител на полицията. Този свидетел в показанията си в досъдебното производство, приобщени по искане на защитата, е установил наличието на треви и храсти по банкета около 1м-1,5м. както и факта, че пострадалия е товарил в каруцата изсъхнали клони намиращи се през пътното платно от каруцата. Показанията на този свидетел съвпадат с обясненията на подсъдимия за състоянието на банкета.За състоянието на банкета говори и св. Й.. С показанията на св. Й. не се установиха други релевантни за делото факти. Разпита на свидетелите Е. и С. също с нищо не допринесе за изясняване на обективната истина.

Св. П. е внук на пострадалия и е закупил от наследниците каруцата.

Този свидетел и свидетелките В. и С. са дъщери на пострадалия и заедно със свидетеля П. установяват здравословното състояние на пострадалия и не са очевидци. Същите факти се установяват и от с. Ю.Л. приобщени по реда на чл.281 от НПК.

Св. Д.К. е участвал при провеждане на следствия експеримент, който както се посочи по- горе е доста по- късно от произшествието. Още повече, че свидетелят ясно зави, че всички са знаели, че пред каруцата има човек.

По делото първоначално в ДП е назначена комплексна експертиза, но поради смърт на едното вещо лице съдът назначи експертиза със същите въпроси изготвена от инж. В.Ф., инж. В.П. и инж. Д. Х.. Тази експертиза установи, че причините за произшествието не са от техническо естество, скоростта на автомобила е била 53 км./ч. както и, че пешеходеца се е движил от дясно на ляво пред автомобила. Тези вещи лица са категорични, че при скорост на движение 53 км./ч. произшествието е било непредотвратимо.

Съдът кредитира тази експертиза както и СМЕ на д-р М. като компетентни и обосновани.

Комплексната съдебно медико – автотехническата експертиза изготвена от д-р М., инж. В.П./ том1 лист 127.138 от ДП/ също установява, че движението на пешеходеца е от дясно на ляво считано спрямо посоката на движение на автомобила. Установяват също, че подсъдимият е имал 3 възможност да види пострадалия на разстояние не по- голямо от 17,30м. в момента в който той е излязъл от зоната на ограничена видимост поради наличието на препятствие на пътното платно- каруца с впрегатно животно.

Експертите са установили, че водача на автомобила е следвало да се движи със скорост не по- висока от 27 км./ч. , за да предотврати произшествието.

Приобщи се и комплексната експертиза том 2 лист 59-124 изготвена от инж. С., инж. М., инж. П.П. и д-р Б.. Тази експертиза, както и предходната такава, установява мястото на удара на2-2,5м. северно от южната граница на платното за движение. Скоростта на автомобила не е била по висока от 55 км./ч. Тази експертиза разглежда различни варианти на движение на пешеходеца. Съдът не приема вариантите посочени за движение на пешеходеца от ляво на дясно пред автомобила тъй като травматичните увреждания на пострадалия са изцяло от лявата страна, а повредите по автомобила са в предната му дясна страна. Към момента на удара пострадалият е бил с лявата си страна към автомобила с опорен десен крак в крачка. Още повече, че според експертизата при движение от ляво на дясно водача е имал техническата възможност да спре и не е имал такава само при бързо бягане. Разпитаните свидетели по делото и намерените обувки сочат, че пострадалия не е можел да се движи бързо. Съдът не обсъжда хипотезите разработени от експертите при скорост 90 км./ч тъй като е установено, че скоростта е била не повече от 55 км./ч.Досежно посоката на движение на пешеходеца говори и св. А.. Пострадалият е товарил в каруцата си сухи клони намиращи се в банкета срещуположен на спряната каруца. Ако П. се е движел от ляво на дясно спрямо автомобила то по пътното платно би имало разпилени клони които той е събирал, за да натовари в каруцата си.

На същите експерти е доставена и допълнителна задача в ДП. В това допълните заключение е установено , че скоростта на движение на пешеходеца е била 1,72км./ч. което съответства на „бегом“. Тези експерти са категорични, че при навлизане на пешеходеца на пътното платно , с посочената скорост, от ляво на дясно, спрямо автомобила, водача е имал техническата възможност да спре.

Съдът кредитира всяка една от посочените експертизи по следните съображения: Вярно е, че всяка от тях определя скорост на движение на автомобила различна, но разликата е минимална. Безспорно е установено, че със скорост 53 или 55 км./ч. произшествието би било непредотваритимо.

Според назначената от съда повторна експертиза/ поради смъртта на едното вещо лице/ съобразената скорост е следвало да е 27 км./ч. , а според тази допълнителна комплексна след проведения следствен експеримент максималната безопасна скорост е 50,4км./ч. И в двата случая скоростта избрана от подсъдимия е несъобразена и при нея вредоносния резултат винаги би настъпил.

С оглед на всички обсъдени доказателства съдът възприе описаната погоре фактическа обстановка. От така възприетата фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от 4

ЗДвП както от обективна така и от субективна страна.

Наличието на каруца на пътното платно, която не е в движение, се явява препятствие по смисъла на закона. Всяко превозно средство което не е в движение и е спряло на пътното платно е препятствие, а не участник в движението. Съдът прие, че подсъдимият е бил длъжен да избере такава скорост на движение, че да може да спре при възникването на опасност. А това, че Б. е можел да предвиди наличието на пешеходец се извежда от неговите обяснения. В обясненията си пред съда подсъдимият заяви, че познава пътя и знае, че там често има каруци, хора, велосипеди. След като Б. знае, че при спряла каруца с впрегатно животно има хора, то той е бил длъжен да предположи и наличието на пешеходец. Тоест, подсъдимият е следвало да избере такава скорост на заобикаляне на препятствието, че да спре при всяка възможна възникнала опасност. В случая съдът не прие тезата, че е налице случайно деяние тъй като опасната зона за спиране е налична само тогава когато препятствието по пътя на движението му се е появило внезапно, в границите на най-малкото възможно разстояние за спиране. В настоящият случай препятствието е било видимо от голямо разстояние и подсъдимият е знаел, че до това препятствие е много вероятно да има човек та дори и деца.

Разпечатката съдържа 32 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd667572-3c90-4dc6-a815-d44085c0d20e