Решение № 407 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000449 по описа за 2024 година

Производството е по въззивна жалба, подадена от

„МАТАДОСА“ ЕООД ЕИК 175309563 против решение № 70/28.02.24 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 27/31.01.25 г., и двете по т.д. № 184/23 на ОС Стара Загора, с което се признава по отношение на дружеството, че М. К. М. ЕГН ********** не дължи суми по изп.д. № **** по описа за **** г., на ЧСИ М. Д. , а именно – сума в размер на 25 000.02 лв. – частично от сумите: 34 833, 69 лв. - главница по изпълнителен лист от 2.4.15 г., издаден по възз.гр.д. № 57/15 г. на Пловдивски апелативен съд;

34 625.71 лв. – законна лихва върху главницата от 34 833, 69 лв. за периода 22.08.2013 г. до 18.05.2023 г. , 8 383.56 лв. – главница и 1937.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 6.4.11 – 4.7.13 г. по изпълнителен лист от 8.4.15 г., издаден от РС Стара Загора във връзка с решение № 874/24.7.14 г. по грд. № 49/14 г. на РС Стара Загора, като погасени по давност.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на частичен иск за установяване погасяването на задължението по давност, както и поради липса на правен интерес за предявяване иск по чл. 439 от ГПК предвид настъпило 1 прекратяване на изпълнителното дело и отпадане качеството на длъжник на ищеца. Евентуално, се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на предявения иск. Изразяват се и доводи за незаконосъобразност на решението в частта му за разноските.

Въззиваемата страна М. К. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна въззивна жалба, подадена от

„МАТАДОСА“ ЕООД против определение № 319/25.04.25 г. по т.д. № 184/23 на ОС Стара Загора, с което дружеството е осъдено да заплати на М. К. М. разноски в размер на 920 лв. /платена държавна такса/. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено.

Частната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на вземания, за събирането на които е образувано изп.д. № **** по описа за **** г., на ЧСИ М. Д. , рег. № ***, /преобразувано от изп.д. № ****/** г. на ЧСИ М. Б., рег. № ***.

Изпълнителното дело е образувано по два броя изпълнителни листове, издадени срещу М. К. М. в полза на ЗД Евроинс АД, както следва:

Изп. лист от 8.4.15 г., издаден от РС Стара Загора във на основание влязло в сила решение № 874/24.7.14 г. по гр.д. № 49/14 г. на РС Стара Загора за сумите: 8 383.56 лв. – главница по споразумение от 14.4.2010 г., сключено между ищеца и ответника за възстановяване на суми по щета № **-*****/16.11.09 г. и 1937.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 6.4.11 – 4.7.13 г., ведно със законна лихва върху главницата, 2 считано от 4.7.13 до окончателното плащане. /Решение № 874/24.7.14 г. по гр.д. № 49/14 г. на РС Стара Загора е влязло в сила

Изпълнителен лист от 2.4.15, издаден по възз.гр.д. № 57/15 г. на Пловдивски апелативен съд във връзка с решение № 48/23.03.2015 г. по същото дело, за сумата 34 833, 69 лв. – договорна неустойка по споразумение 14.4.2010 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.08.13 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното плащане. /С решение № 48/23.03.2015 г. по възз.гр.д. № 57/15 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 352812.11.14 г. по гр.д. № 160/13 г. на ОС Стара Загора, като същото е влязло в сила на 30.05.16 г. – недопуснато до касационно обжалване с определение № 395/30.05.2016 г. по т.д. № 2100/15 г. на ВКС, ІІ т.о./

Изп.д. № ****/** г. на ЧСИ Б. е образувано по повод молба вх.

№ № 49994/1.11.22 г., предявена от МАТАДОСА ЕООД, въз основа на посочените изпълнителни листове и на основание договор за прехвърляне на вземания от 04.03.2020 г., с който вземанията – предмет на описаните изп.листове са прехвърлени на дружеството от „Евроинс“ АД; впоследствие е преобразувано в изп.д. № ****/22 на ЧСИ Д..

Ищецът е оспорил съществуването на вземанията по двата изпълнителни листа с твърдението, че същите са погасени с изтичането на петгодишен давностен срок, като предявеният иск е частичен.

Първоинстанционният съд е приел иска за основателен, като е приел, че от датата на издаване на изпълнителните листове е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Позовал се е на задължителните указания по т.

10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, за това, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до 3 постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние.

Констатирано е, че в случая първите изпълнителни действия / наложени запори на банковите сметки на длъжника/ са предприети през м. март 2023 г.

И с оглед изтеклия период от издаването на изпълнителните листове е мотивиран извод, че вземанията са погасени по давност, респ. че установителният иск по чл. 439 от ГПК, предявен като частичен, е основателен.

На първо място, следва да се посочи, че във въззивната инстанция, са констатирани нередовности по исковата молба, свързани с констатирани противоречия между обстоятелствена част и петитум, както и с обстоятелството, че претенцията е предявена като частична, но не е уточнен претендирания частичен размер от всяко едно от вземанията поотделно, тъй като всяко едно от тях формира отделна искова претенция. В тази връзка от ищеца е постъпила поправена искова молба, с която се формулира, в съответствие с изложената обстоятелствена част, следния петитум:

Да се признае за установено по отношение на МАТАДОСА ЕООД, че М. К. М. не дължи по изпълнително дело № **** по описа за **** г. на ЧСИ М. Д. поради погасяване по давност на сумата в размер на 25 000.02 лв., формирана както следва:

20 000 лв. - частично от 34 833, 69 лв. – главница по Изпълнителен лист, издаден от Апелативен съд Пловдив, от дата 02.04.2015 г. във връзка с Решение № 48/23.03.2015 г., по въззивно гр.д. 57/2015 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив;

3062.86 лв. – частично от 8 383.56 лв. – главница по изпълнителен лист от 8.4.15 г., издаден от РС Стара Загора във връзка с решение № 874/24.7.14 г. по грд. № 49/14 г. на РС Стара Загора;

1937.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 6.4.11 – 4.7.13 г. по изпълнителен лист от 8.4.15 г., издаден от РС Стара Загора във връзка с решение № 874/24.7.14 г. по грд. № 49/14 г. на РС Стара Загора.

Отделно от горното е констатирана и нередовност на исковата 4 молба поради неплащане на пълния размер на дължимата ДТ, формиран като сбор от дължимата ДТ за всеки един от предявените обективно съединени искове. В тази връзка в хода на въззивното производство е платена ДТ в размер на 920 лв. /по сметка на ПАС/, с което нередовностите по исковата молба са окончателно отстранени.

Постановеното първоинстанционно решение се оспорва от жалбоподателя МАТАДОСА ЕООД като недопустимо в две насоки: първо, със съображения, че е недопустимо да се предявява частичен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност; второ, поради липса на правен интерес, тъй като изпълнителното дело е прекратено, с което е отпаднало и качеството на ищеца на длъжник по същото изпълнително дело.

Иска се решението да бъде обезсилено с произтичащите от това последици.

Доводите, че е недопустимо предявяване на частичен установителен иск по чл. 439 от ГПК за несъществуване на вземане като погасено по давност, са неоснователни според настоящия съдебен състав на ПАС. Нормата дава право на длъжника за защита по исков ред, с ограничението, предвидено в ал.2 за това, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист. Право на длъжника е да прецени обема на защитата, която търси, като няма законово ограничение за предявяване на иска като частичен, включително и в хипотеза на изтекла погасителна давност.

От приложеното изпълнително дело се констатира, че действително взискателят е подал молба за прекратяване на изп.дело на 27.06.23 г. С постановление от същата дата изпълнителното дело е прекратено, като са изпратени съобщения до страните по електронен път от същата дата, а впоследствие – на 24.07.23 г. са изпратени съобщения до съответните банки за вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника.

Т.е. доказва се твърдението, че изпълнителното дело е прекратено по искане на взискателя, но това обстоятелство не изключва правния интерес на длъжника по издадените изпълнителни листове да установи, че задълженията му са погасени по давност. Длъжникът има правен 5 интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание - влязло в сила съдебно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Това е така, тъй като е налице изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, което от своя страна обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Предвид посоченото съдът намира, че не е налице основание за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и оплакванията във въззивната жалба в тази насока са основателни.

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд по отношение отговора на въпроса изтекла ли е погасителната давност за процесните вземания. Единствените доводи по същество са свързани с прекратяването на изпълнителното дело /настъпило в хода на исковото производство/, с което било отпаданало качеството на ищеца като длъжник по изпълнителното дело, което според жалбоподателя е основание за отхвърляне на иска като неоснователен. Тези доводи не се споделят от въззивния състав на ПАС. Срещу ищеца са налице издадени изпълнителни листове, по които същият е длъжник. Няма основание за отхвърляне на отрицателния установителен иск, предявен от длъжника, само защото взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело в хода на исковото производство.

Всички останали оплаквания във въззивната жалба касаят размера на присъдените в полза на ищеца разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 8 600 лв., като се развиват съображения за неговата прекомерност и се иска същият да бъде редуциран до 500 лв., който размер жалбоподателят преценява като справедливо възнаграждение по иск по чл.

439 от ГПК.

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението страната може да поиска изменение на решението в частта му за разноските. В случая такава процедура е проведена по искане на дружеството-жалбоподател, 6 което е подало молба вх. № 4933/11.04.24 г. в тази насока, оспорвайки размера на разноските за платено адвокатско възнаграждение. Постановено е определение № 424/22.05.24 г. по първоинстанционното дело, с което молбата е оставена без уважение като неоснователна. Определението е редовно съобщено на страните, включително на МАТАДОСА ЕООД – връчен препис от съдебния акт чрез адв. М. на 12.06.24 г. В определението изрично е посочена възможността за обжалване пред ПАС, както и срока за обжалване.